Дворецът Шьонбрун е една от най-големите атракции на Австрия, а също така и една от основните туристически забележителности на Виена. ЮНЕСКО го включва заедно с градините в списъка на световното културно наследство като забележителен бароков ансамбъл, пример за съчетание с изкуството. Дворецът и градините са свидетелство за вкуса, интересите и аспирациите на Хабсбургите.
През 1569 г. императорът Максимилиан II на Свещената Римска империя купува мястото, където сега се намира паркът на Шьонбрун. Заинтригува го и новооткрития зоопарк (Зоологическа градина Шьонбрун) и нарежда там да се отглеждат не само диви животни, но и редки и екзотични растения.
През следващия век членовете на австрийската императорска фамилия използват двореца за лятна резиденция и за да лолуват там. По време на турската обсада той е толкова разрушен, че възтановяването му изглежда невъзможно.
Император Леополд I постановява да са построи нов дворец. Строежът започва през 1696 г. и след 3 години се настанява в новопостроената средна част.
През следващия век Шьонбрун значително се променя, защото всеки император добавял или променял по нещо от интериора и екстериора.
По-късно императрица Мария Тереза нарежда Шьонбрун да се преобразува в стил рококо и в края на т.нар. епоха на Тереза е истински център на Австрийската империя и императорската фамилия.
През XIX век император Франц Йозеф прекарва по-голямата част от живота си в двореца и умира през 1916 г. в спалнята си. През управлението си той гледа на него като на истинско произведение на изкуството и го преустройва според историята му.
В състава на Дворцовият комплекс са включени също и римски развалини и оранжерия, задължителни части на дворците от този тип.
След падането на монархията през 1918 г. новооснованата Австрийска република вече е собственик на двореца Шьонбрун и отваря красивите стаи и зали за посетители. През ХХ век той става арена за провеждането на редица събития, като историческата среща между Джон Кенеди и Никита Хрушчов през 1961 г.
ЮНЕСКО включва Шьонбрун в списъка на световното културно наследство през 1996 г.
Присъединете се към нас във Facebook