Национален парк музей "Шипка-Бузлуджа", Казанлък

Върховете Шипка и Бузлуджа не са просто географски понятия. Те са увековечени от исторически събития с непреходно значение.

На Шипка през 1878 г. след петвековно османско иго изгрява свободата на България, а връх Бузлуджа е родното място на Българската комунистическа партия през 1891 г.

Силното въздействие, което оказват върховете Шипка и Бузлуджа, превърнати в Национален парк музей, се крие в експозицията им на открито, разположена на десетки места. Тя разкрива на посетителите прекрасни гледки.

Шипченският проход и историческия връх са свързани с една от най-героичните страници в историята на Освободителната война от 1877 - 1878 г. и с българо-руската бойна дружба - кръвопролитните боеве през август 1877 г. и през зимата на 1877 - 1878 г.

На 5 октомври 1956 г. Министерския съвет издава разпореждане вр. Шипка и неговите околности да се провъзгласят за Национален парк музей "Шипка" с площ от 1200 дка. По позициите и паметниците са направени множество ремонтно-възстановителни работи. С бели камъни, побити в земята, се очертават позициите на шипченските защитници. В района на Северната височина са възстановени командният пункт на генерал Н. Г. Столетов и зимна войнишка землянка. Възстановяват се и артилерийските позиции на Стоманената, Голямата, Малката, Планинската, Централната и Кръглата батарея. Там, където се намира предната позиция по време на шипченската отбрана гордо стои на вечна стража Пеметникът на свободата. Инициативата за неговото построяване е на Централното поборническо-опълченско дружество в София със средства, събрани от целия български народ.

Паметникът е висок 31,5 м. Формата му наподобява на средновековните бойни кули. На северната му страна горго стои бронзова скулптура на лъв, символ на смелостта и силата на българина. Фигурата на лъва е обърната с поглед на изток, откъдето са дошли нашите освободители. На източната, южната и западната страна на паметника са поставени имената на Шипка, Стара Загора и Шейново - местата, станали символ на българското и руското бойно братство. Интериорът на паметника е оформен през 1957 г. В средата на приземния етаж е поставен монолитен мраморен саркофаг, под който са запазени костите на 317 защитници на прохода.

Освен парк-музей "Шипка" с Паметник на свободата на връх Столетов, мемориалният комплекс на парк-музей "Шипка — Бузлуджа" включва:
- Храм-паметник "Рождество Христово", гр. Шипка
- Паметник на победата край село Шейново
- Парк-музей "Бузлуджа"

Храм паметникът "Рождество Христово", познат в България и като Шипченският манастир с позлатени кубета, е построен между 1886 и 1902 година. Той е създаден в памет на загиналите руски, украински, румънски, молдовски, финландски войници и офицери и български опълченци, защитаващи Шипченския проход през Руско – турската война от 1877-1878 година. Храмът е изграден в стила на руските черкви. Куполите му отвън са позлатени. Камбаните на Храм паметникът "Рождество Христово" са отлети от гилзи събирани от бойните полета, те са 17 на брой, като най-голямата тежи близо 12 тона.

Паметникът на Бузлуджа е най-големият идеологически паметник в страната ни. Той е създаден през 1981 г. в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г.

Домът-паметник е изграден от куполна зала и два 70-метрови пилона. На върха на пилоните са монтирани 2 петолъчки с височина 12 метра. Тържествената зала е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв. м. Художественото оформление на паметника продължава 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци. Трите стълбища на зданието били украсени с композиции от бяло кристално стъкло.

След политическите промени в България от 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. той е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан. Сградата започва да се руши, мародери системно чупят стъкла, изкъртват мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника.