Копривщица е град, който се намира в Западна България. Града е разположен в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора.
За възникването на града се носят няколко легенди, тъй като историците още са в спор за точния му произход.
Едно от предположенията е, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на територията на днешна Копривщица.
Природните условия в района били твърде благоприятни и поради този факт едно старобългарско семейство се заселило там със своите стада – т. нар. "жупа". Те поставили началото на ново селище. С увеличаване броя на хората се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Всеки от родовете получавал прякор - Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От тези прякори идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.
Друга легенда разказва за млада жена, която се заселила по земите на днешна Копривщица, защото условията й се сторили подходящи за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, който гласял, че тя е владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман султанът нарекъл Копривщица Авраталан – "женска поляна" название, което след това често било използвано от турците.
Преданията разказват още, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му имали разрешение свободно да носят оръжие.
От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката.
Интересно е и предположението, че след падането на България под турско робство в района се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин ("арнаути" наричали албанците и прилежащите до албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с течение на годините се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.
Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те продължавали да бъдат доста заможни и след завладяването на България от турците. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на находчивостта, родолюбието и трудолюбието си, жителите съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.
Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта. В нея могат да бъдат разгледани: Архитектурно-исторически резерват, къщата-музей на писателя Любен Каравелов, къщата-музей на писателя Димчо Дебелянов, къщата-музей на революционера Тодор Каблешков, къщата-музей на революционера Георги Бенковски, къщата-музей на абаджията Ненчо Ослеков, къщата-музей на търговеца Петко Лютов.
Не бива да се пропускат и архитектурните и исторически забележителности - катедралната църква "Успение на Св. Богородица", църквата "Св. Николай", Читалището "Хаджи Ненчо Палавеев", Училището "Св. Кирил и Методий" (първото класно училище в България), костницата с останките на загиналите в Априлското въстание копривщенци, Занаятчийската чаршия, каменният мост "Първа пуша", на който е произведен първият изстрел от Априлското въстание.
Старите възрожденски къщи, които могат да се видят в града са не по-малка забележителност от останалите обекти. Най-запазените и пищно украсени домове от епохата са - Старирадева къща, Павликянска къща, Доганова къща, Млъчкова къща, Маркова къща, Чалъкова къща и др.
В Копривщица, освен старите къщи и недокоснатата от човека неповторима природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица и отразяващи бита и духовния свят на българина.
Присъединете се към нас във Facebook