Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Мелник
  6. Роженският манастир

Роженският манастир, Мелник

Роженският манастир

Роженският манастир е най-големият манастир в района на Пирин и е един от малкото средновековни български манастира, запазени в сравнително добро състояние и до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиялен. Днес е под подчинение на Неврокопската епархия на Българската православна църква.

Роженският манастир е един изключително интересен и важен религиозен и културен център на територията на страната ни. Намира се на 6 километра източно от град Мелник.

Неговото географско положение го прави посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи. А също така играе важна роля за рядката екзотична красота на заобикалящата го природа.

Все още няма точни сведения кога е създаден манастира. Предполага се, че той е съществувал още през XIII в., когато Мелнишката покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян.

За първи път манастирът се споменава със сегашното си име в ръкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон, написан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма. Смята се, че първият изграден манастирски комплекс е претърпял значителни разрушения и през XVI в. е бил отново възстановен. В началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален - т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на вселенския патриарх - привилегия, която получават само най-значителните обители в православния свят.

Главната църква, посветена на Богородица е трикорабна сграда с притвор, за която има предположеия, че се датира от XVI век.

Прозорците на църквата украсени с многоцветни стъклописи са една от нейните забележителности.
През първата половина на XVIII в. се извършва значително обновяване на манастира и цялостното вътрешно оформление на главната църква, което, както научаваме от запазеният надпис на западната стена в наоса, завършва окончателно на 5 юли 1732 г. То се състои основно от изрисуване на църквата със стенописи, изработване на главния иконостас и иконите за него, обзавеждане на интериора с резбована мебел.

В наоса на храма може да се види живописен ансамбъл със сложно идейно съдържание и високи художествени достойнства. Тематичният му обхват не се ограничава с традиционните евангелски сюжети, нито със символичните композиции, задължително присъстващи в украсата на всяка христянска църква. Тук са включени изображения, свързани с култа към Богородица, на която е посветена църквата и самият манастир.

Северозападният параклис на църквата е посветен на св. Безсребърници (св. Врачи-лечители) Козма и Дамян. В параклиса се намира най-старият иконостас на Роженския манастир. Той представлява орнаментален фриз с оцветена дърворезба, произхождащ от по-ранен иконостас, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред който в царския ред се открояват "Богородица Елеуса" и храмовата икона "Св. Безсребърници" от 1776 година.

Главната църква на Роженския манастир се характеризира с рядко срещано единство и хармония на вътрешната си украса. Важна роля в църковния интериор, в организацията на храмовото пространство ииграе иконостасът. Големият иконостас на Роженската църква е изработен заедно със стенописите по време на големите реформи от 1732 година. Той е един от най-представителните сред запазените от XVIII в. иконостаси по българските земи. Върху цокълните му табла са изобразени букети цветя, а всичките му релефни части - пиедесталите, колонките, архитравът, фризовете и т.н., са покрити с плитка резбована плетеница. Тази плетеница впечатлява с особеното богатство на орнаменти и е истинска съкровищница от образи. Позлатените резбовани части на иконостаса се открояват върху тъмните фонове и създават прекрасно многоцветие, което акцентира колоритното богатство на целия интериор.

Друга сграда от голямо значение в манастирския комплекс е Трапезарията. Тя се намира в югоизточното крило на манастира.

Част от Роженският манастир е и Костницата, която е изградена в 1597 г. както всички църкви от този тип, вън от манастирските стени. Тя представлява двуетажна църква - гробница. На долния етаж се съхраняват костите на починалите манастирски братя, а горният етаж е предназначен за богослужение и е украсен със стенописи.

Със значителната реформа на комплекса през XIX в. са свързани останалите манастирски сгради. Особено типични за балканската архитектура от XIX в., както и за българската възрожденска архитектура, са обширните дървени галерии с кьошкове, стълбища и парапети, които преминават през монашеските килии и гостните стаи на втория и третия етаж на северното крило.

Българската държава и църква се грижи за съхраняването на художествените паметници в манастира. Прави се реставрация на стенописите и на много от иконите. Оформена е впечатляваща музейна експозиция, която съхранява ценни икони и други предмети от религиозния култ, дарени на манастира от жителите на Мелник и околността, а също и пренесени от поклонници от различни краища на България и православния свят.