Несебър е град, разположен в Югоизточна България.
Община Несебър заема най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област.
Обширната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма. Благодарение на тях община Несебър се превръща в най-голямата туристическа агломерация на Българското Черноморие.
Полуостровът на Несебър - древният град Месабрия, носещ името Месемврия през късното средновековие, а след това Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера.
В края на 6 век пр. н. е. в областта се заселват първите гърци - по произход дорийци. Градът се разраства, построени са храмове, училище и театър.
Месабрия започва сеченето на собствените си монети около 440 година пр. н. е. Отново в този период са сечени и първите златни монети.
Някогашния Несебър има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Намерени исторически предмети свидетелстват за богатия икономически, културен и духовен живот на района. Днес те са изложени в археологическия музей в града.
През 72 г. пр. н. е. градът е завладян от римляните, като жителите му не оказват почти никаква съпротива. След кратка окупация, през 1 век той е включен в състава на Pимската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на черноморското крайбрежие на римска Тракия.
Градът става част от българската държава през 812 година, когато хан Крум го щурмува и завладява, а в него се заселват славяни и българи. Несебър, както славяните нарекли града, остава под властта на българите за дълъг период, по време на царуването на цар Симеон Велики.
След близо 40 години под владение на византийците, Несебър отново става част от българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът разцъфтява по времето на цар Иван Александър.
През 1366 г. някогашните територии на съвременния курорт са превзети от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно са преотстъпени на византийския император. Градът е нападнат от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на отоманската империя става факт през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.
През годините на османско иго икономическият и културният живот не секват. Строят се църкви, изписват се икони.
Пристанището на Несебър не престава да играе ролята на главен външно-търговски център на Черно море. Голяма част от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18-19 век. Съхранени са много къщи от периода на Възраждането - типични представители на черноморската архитектура, както и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.
Културното наследство на Несебър е съхранено в пет музейни експозиции.
В Археологическия музей може да се види богата сбирка експонати от Античността, Средновековието и Възраждането.
Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в него са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Несебър е желана туристическа дестинация и за това спомага факта, че той е част от Стоте национални туристически обекта.
В него има множество църкви, които непрестанно се радват на посетителски интерес. Част от тях са: "Света Богородица Елеуса", църква от 6 век; "Свети Йоан Кръстител", църква от 11 век; "Свети Димитър", църква от 11 век; "Свети Йоан Алитургет", църква от 14 век; "Свети архангели Михаил и Гавраил", църква от 13 век; "Света Параскева", църква от 13 век; "Христос Пантократор", църква от 13 век.