Рила, България - Туристически Атракции

Рила е най-високата планина, както в България така и на Балканския полуостров. Разпростира се в югозападната част на страната, по-конкретно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив.

Връх Мусала е най-високият връх на Рила планина, достига височина 2925 метра, с което печели и първо място на Балканския полуостров и в цяла Източна Европа.
По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.
В Европа планината заема 6-то място по височина, като преди нея се нареждат: Кавказ с връх Елбрус (5642 m), Алпите - връх Монблан (4807 m), Сиера Невада - връх Муласен (3482 m), Пиренеите - връх Ането (3404 m) и Етна (3340 m). От Рила извират едни от най-големите и пълноводни български реки — Искър, Марица и Места.

За името Рила има предположения, че е с тракийски произход. Първите названия, с които е била известна планината са Донука, Дунакс, Доункас, а по-късно Роула, преименувано от славяните на Рила през V-ти век, което означава „многоводна планина“. Името не е избрано случайно — в Рила има над 200 езера и множество минерални извори (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.).

В планината има многообразие на растителни и животински видове. Общо 24 вида от обитателите на Рила са вписани в Световната Червена книга. Гръбначните животни са 172 вида като 121 от тях присъстват в Българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция.

Освен всички функции, които я правят така важна за страната ни Рила е и важен хидроложки възел с изключително голям хидроенергиен потенциал, представляващ около 1/4 от целия потенциал на България.

От планината извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканите - Искър, Марица и Места. Във високопланинските части на Рила се намират и изворите на много притоци на тези реки, като на Струма например, освен това Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка (Белица), Благоевградска Бистрица, Градевска, Изток, Рилска.

Пълноводието на реките зависи до голяма степен от дъждовете и топенето на снеговете, особено по високите части на планината, където те са най-изобилни.

Броят на ледниковите езера във високопланинските части на Рила е значителен поради ерозионната дейност на ледниците през кватернера. Една част от тях са постоянни, а друга са временни - около 35, но всички се характеризират с малки площи и обем.

Тези водни басейни са от голямо значение, но не заради своето количество, а заради факта, че привличат доста голям брой туристи с красотата си. Една от тези езерни групи прославила себе си и страната ни по целия свят са Седемте рилски езера.
Общо в Рила са описани около 233 езера, от които 189 циркусни, а останалите имат тектонски или свлачищен произход. Най-голямо е Смрадливото езеро, със неговите 212 декара то се нарежда на първо място между всички ледникови езера на Балканите. Приза за най-дълго печели Горното Рибно езеро с дължина 801 m. Средната дълбочина на езерата е около 2-5 m, като най-дълбоко е Окото - 37,5 m, едно от Седемте рилски езера.
На 2715 m надморска височина се намира Леденото езеро (Леденика), то е и най-високо разположеното, а най-ниско - Сухото езеро, което се намира в Източна Рила на височина 2045 метра.

Голям брой от водните басейни са групирани и обикновено се оттичат едно в друго - Седемте рилски езера, Урдините, Мусаленските, Якорудските, Рибни езера и други. Други красиви, но по-малко известните езера са: Вапски, Грънчарски, Джендемски, Казански (Казанчалски), Манастирски, Маричини, Ропалишки, Скалишки (Реджепски) и Чернополянски (Карааланишки) езера. Някои от тях като Паничище в Северозападна Рила имат тектонски произход и са възникнали при потъването на части от земната повърхност по разседи и флексури.

На това приказно място не липсват и язовири. В долината на р. Бели Искър е изграден най-големият рилски язовир "Бели Искър", именно от него част от София се снабдява с питейна вода. Водите на язовира се използват и за производство на електрическа енергия.

Белмекен е също един от големите язовири. Той е изграден по поречието на река Сестримска, част от каскадата "Белмекен-Сестримо-Чаира". Стената му е издигната на 2000 m. Надморска височина, което го превръща в най-високият язовир с насипна стена на Балканския полуостров.
Под него е язовир Чаира с пад между двата от 700 m. ПАВЕЦ "Чаира" е подземна електроцентрала и е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа.
Язовир Калин се намира на 2394 m. надморска височина и е най-високо изграденият язовир в България и на Балканите. Захранва с вода високопланинските водноелектрически централи от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила". Язовирите Калин и Карагьол, който е разположен по-ниско от него, са взаимно свързани с пад на водата от 740 m.

Минералните води в планината са свързани най-вече с дълбоките разломни структури на земната кора. В подножието на Рила извират горещи минерални извори - в Сапарева баня се намира най-известният от тях. Водата излиза на повърхността под формата на гейзер с максимална температура от 101,4°С. Това е най-горещият извор в страната ни и единственият гейзер на Балканите.
Находища на минерални извори има още в Благоевград, Разлог, Долна Баня, с. Гулийна баня, Осеново и др.

Богат на минерални извори е и районът на Костенец. Те са със средна температура 47-73°С. Водите тук са слабо минерализирани, с малко количество радон и много ниска твърдост. Изворите са добили популярност още в древността, за това свидетелстват запазените останки от римски бани и балнеологични съоръжения.

На територията на община Самоков през 1932 г. е каптиран термоминералният извор "Белчини бани", чиято вода извира с температура от 37°С, а при Добринище изворът е с 43°С.

Субтермални води са установени Край с. Ярлово, а в долината на р. Палакария има перспективи за откриване на минерални води.

Климатът в Рила е типичен планински. На връх Мусала (2 925 m.) падат 2000 mm. валежи годишно като 80% от тях са от сняг. Най-ниските планински температури за страната са измерени там - 31,2°С при средна месечна температура - 11,6°С, измерена през февруари. Максималната температура на върха е 18,7°С. Отрицателните температури преобладават средно около 9 месеца, като често се задържат до края на юни. Но дори и през летните месеци температурата рядко е над 10°С.

Продължително формиране на снежна покривка в зоните непосредствено над 1000 m надморска височина се наблюдава след 10-15 декември — за северните склонове, а за южните — след 20-30 декември. Снежната покривка се задържа средно 200-220 дни в годината.

Любителите на природата могат да разгледат в Рила пет резервата — Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър, Скакавица и Риломанастирска. Първите четири са разположени в Национален парк Рила като 89,4% от състава им са гори, високопланински ливади и пасища. Резерватът Риломанастирска гора е включен в създадения през 2000 година Природен парк Рилски манастир. Парангалица и част от Централен Рилски резерват са вписани в Списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО в рамките на програмата „Човек и биосфера“.

В днешно време планината предлага различни възможности за алпийско, ледено и традиционно катерене по около трасирани 120 маршрута, съсредоточени в Северозападна и Източна Рила. Голяма част от нея е обхваната от национален парк „Рила“, на територията на който за удобство на туристите има множество хижи и туристически пътеки. Парка пресичат и два основни европейски туристически маршрута — Е4 и Е8.

Рила предлага на своите посетители богат избор от културни и природни забележителности, на които да се насладят. Тя е включена в списъка със Стоте национални туристически обекта на България. Някои от най-забележителните обекти са: връх Мусала, водопад Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”, Исторически музей, Самоков и други.