Рилският манастир, Рила

Рилският манастир е ставропигиален манастир, разположен в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Негов основател през Х век е Св. Иван Рилски.
Несъмнено това е един от най-значимите културни паметници в България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.
Манастирът е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите прохладни иглолистни гори на Рила планина.

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Уникалната му архитектура го отличава от повечето манастири в страната и извън нея. Високите 24 метра каменни стени на основните сгради образуват неправилен петоъгълник, което придава на храма вид на крепост. Интериора му изненадва с мекотата на архитектурните си форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В странна симбиоза в средата на калдъръмения двор съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. Най-старата постройка в комплекса може да бъде видяна в средата на вътрешния двор – впечатляваща каменна кула, изградена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Съвсем близо до нея впечатление прави малката църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). През 1844 година към кулата е създадена и камбанария.
Главната манастирска черква “Рождество Богородично” датира почти от същия период. Архитект е майстор Петър Иванович, който е натоварен с тази задача между 1834 и 1837 г.

Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Несъмнено едно от най-големите му богатства е иконостаса със своята уникална дърворезба.
Стенописите са завършени през 1846 г., като по тях са работили множество майстори, но подписани са само тези на Захари Зограф.
В църквата има и голям брой безценни икони, творени между 14-ти и 19-ти век.

Рилският манастир е известен със своята богата библиотека, в която се съхраняват огромен брой писмени паметници, събирани през вековете. Там са запазени около 250 ръкописни книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др.

Комплекса разполага и с музей, който също притежава богата експозиция - историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети.
Едно от уникалните произведения намерили място там се нарича Кръста на Рафаил - направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и носи името на създателя си. В кръста са изваяни 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Изработката на тази творба е продължила не по-малко от 12 години. Със завършването й през 1802 година автора губи и зрението си.


Рилският манастир е създаден през 30-години на Х век на територията на старата постница в планина Рила. През годините, в които съществува Рилската обител е била многократно преустройвана, разрушавана и отново възстановявана. Комплексът е придобил сегашната си визия около средата на миналото столетие.

Смята се, че създателят на този прекрасен храм е първия български монах-отшелник Иван Рилски (876-946г.), избрал пътя на пустинножителството като средство за духовно усъвършенстване и израз на протест срещу потъпкването на нравствените норми на истинското християнство.

Роден през 70-те години на IXв., свидетел на упадъка на Първото българско царство, начело на което е цар Петър, той се прославя като една от най-значимите фигури на Средновековието, повлиява върху целия източноправославен свят и е почитан като светец под името Йоан Рилски.

Основаното от него монашеско братство превръща манастира в опора на българското народностно съзнание по време на Византийското робство, а след издигането на Второто българско царство мощите му са пренесени в тогавашната столица Велико Търново.

През XIVв. Хрельо Драговол изгражда манастира на сегашната му територия, като в състава му се включват сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква, от които до нас е достигнала само кулата, която носи името "Хрельова кула". На последния етаж на кулата има малък параклис, изрисуван със стенописи.

Много български владетели осъзнават ролята на светата обител в борбата за народностно сплотяване и я даряват с привилегии, имоти и средства, скрепявайки ги с дарствени грамоти. През ХIV век благодетели на манастира са също и българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. В резултат на тези дарения до нас е достигнала Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. От този период е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий. Официалната подкрепа изиграва основна роля в превръщането на светото място в културен и духовен център. Своя най-голям разцвет Рилския манастир достига между 12-ти и 14-ти век, но с османското иго идва и края на този подем. А през 15 век храма е дори разрушен.

Завладяването на българското царство от османците в края на XIV век променя значително съдбата на манастира. Въпреки грамотите, които получава от някои от турските султани, той е обект на многократни нападения и грабежи и само усилията на българското население от всички части на държавата успяват да го запазят и възстановят след всяко насилническо действие.

Пет века той служи като стълб на вярата и културата на българите, като усилията на манастирското братство са насочени към съхраняване на народното съзнание. В него се създава книжовна школа, обучаваща духовници и книжовници, която поддържа контакти с просветно-религиозни средища в останалите източноправославни страни. Руската православна църква подкрепя монасите, като им прави дарения под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Манастирът получава подкрепа и от руските царе и молдовските войводи.

През 1778г. в манастирът "Св. Иван Рилски" избухва стихиен пожар, който нанася огромни щети. Възобновен е от майстор Алекси през 1784г., който през 1816-1819 проектира и изгражда източното, северното и западното крило. Нов пожар унищожава част от храма през 1833г., като възстановяването му отново е в ръцете на Алекси.
Епохата на Българското възраждане значително променя дейността на Рилския манастир, като тя вече приема доста по-мащабни размери. Той вече не само съхранява историческата памет, но става и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи на формиращата се нация.
Благодарение на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София) комплекса е реконструиран и обновен.

В началото на ХІХв. върху облика на манастира се работи усилено и за половин век той се превръща в паметник на най-доброто, което художествения опит на Възраждането може да сътвори. Ето защо Рилския комплекс е материално въплъщение на естетическия идеал на Възраждането. В него разкриват своите умения най-опитните творци на епохата, които, преследвайки желанието си да създадат уникален паметник на своя народ и своето време, се стремят към съвършенството.

През април 1991г. Министерския съвет на Република България постановява на манастира да бъде възстановен монашеския статут и неговата автономия в рамките на Българската православна църква.

Рилският манастир е богат на архитектурни паметници, които несъмнено допринасят значително за неговата визия и популярност сред туристите.

Най-отдалечен и в същото време най-компактен сред архитектурните ансамбли около Рилския манастир е метохът „Орлица”. Смята се, че датира от 15 век на 22км. югозападно от манастирското ядро.
Построен върху полегат, ансамбълът на метоха е представлявал затворен от всички страни с каменни зидове, комплекс с трапецовидна форма. Силна възхита предизвиква укрепеният му вид откъм пътя, с високо издигнатите южни зидове на разположените надлъж покрай него жилищни постройки и с главния вход в ансамбъла, оформен в подлез под охраняващата го стражница.

На доста по-близко разстояние от храма - 4км., също югозападно от него, е разположен и друг рилски метох, средище на голям чифлик, носещ името „Пчелина”. Представителната му част се състои от малка жилищна сграда, издигаща се на югоизток от построената съвсем близо в края на 18в. също неголяма църква „Успение Богородично”, за която се смята, че е дело на монаси пчелари.

Най-отдалечена от основното манастирско ядро в североизточна посока е постницата „Св. Иван Рилски” или „Старата постница”. Сред строежите преди началото на 19 век тя се отличава с изключително съчетание на природни и създадени от човека ценности. Част от тях са пещерата-жилище на отшелника от 10 век и изградената около 1746г. църква „Успение на Св. Иван Рилски”. Като природно-архитектурна забележителност този малък ансамбъл е единствен на Балканския полуостров.

На изток от Рилския манастир, на пътеката, която води за старата постница, се намира ансамбъл, доста по-голям по размери на постницата „Св. Лука”. Най-стария достигнал до нас обем е на малката масивно изградена църква „Св. Евангелист Лука”.

На север, непосредствено до тази църква, на по-високо издигната тераса е построена през 1805г. от майсторите Михаил и Радоица от с.Рила „Покров Богородичен”. Стенописите й са дело на майстори от банската художествена школа, като сред тях е дори Тома Вишанов Молера и датират от 1811г.

Съвсем близо до ядрото на святата обител, източно и южно от него и гравитиращо към източната му порта се оформя цяло селище, обслужващо манастирското монашеско братство и многобройните постоянно прииждащи поклонници. Цялостното си оформление достига към 18-19в., макар че някои части в него датират от по-ранен период.

Силен интерес предизвиква разположения южно и ниско под манастира до Рилска река ансамбъл около старата костница при манастирското гробище. Заграден от всички страни със зидове, той включва просторен вътрешен двор, по западната и източната страна на който се разпростират две двуетажни сгради с помещения за жилища на гробарите, за складово-стопански нужди и за ритуални служби – помени. На изток от тях може да се види църквата-костница „Въведение Богородично”, построена през 18 век.

Средновековната Хрельова църква (14-19век). До нас не е достигнало никакво подробно описание на архитектурата на църквата, но все пак за нейното богатство и уникално художествено оформление може да се съди по малкото запазени елементи от декоративната й украса: входна врата с изящна ажурена дърворезба и дърворезбения трон – един от малобройните съхранени до наши дни паметници на дървопластиката от Втората българска държава.

Мястото на средновековната Хрельова църква днес е заето от строената през 1834-1837г. възрожденска съборна църква „Рождество Богородично”.

Има предположения, че иконостасът в южния параклис на сегашната църква произлиза от старата и най-вероятно е бил нейния главен иконостас.

Друго архитектурно богатство обаче е достигнало до нашата епоха. Изцяло запазената отбранителна кула, известна още като Хрельовата. Тя дава сравнително удовлетворяваща представа за характера на крепостното строителство през зрелия български феодализъм. Надписа на входа й разказва, че тя е изградена през 1334-1335г. от протесеваст Хрельо и е посветена на св. Йоан Рилски и Богородица Осеновица. Величествено издигащата се кула е с височина 23м., основата й е почти квадратна от 7,75/8,25м., разделена е вътрешно на пет етажа, с приземие под нивото на двора.

Играещ ролята на крепост, разчитаща на самозащита, манастирът разполага само с два входа, достатъчно добре обезопасени с дебели и обковани с желязо врати, които при нужда правят вътрешния двор напълно недосегаем.
Главна е Дупнишката порта, до която в миналото се достигало по пътя, виещ се от поречието на река Струма. Поради тази причина нейното изписване е по-грижливо, орнаментите са по-изящни, а изрисуваните сцени наситени с по-директно насочен идеен пълнеж.

Самоковската порта е близка по пространствено решение на Дупнишката – с шатровидно засводяване на входа, изрисувани арки и стени, но тук изписания балдахин е решен по-грубо и геометрично, включени са тонове от студената гама, семантичната натовареност е по-малка.

Зад пищно оформената рамка на манастирския двор са разположени повече от 300 помещения, достъпни от просторните чардаци или от приземния колонаден входник. Голяма част от тях предизвикват същия интерес както фасадните решения с богата си декорация от дърворезба, многоцветно изписване и обзавеждане. Тези помещения са организирани и групирани така, че да послужат за нуждите на монасите и на постоянните многолюдни групи поклонници от близки и далечни места.

Не е възможно с думи да се опише красотата и величието на тази сътворена от годините безценна наша забележителност. Този паметник на вековна култура, на бурни времена и на победи на българския дух е намерил своето място сред прелестите на природата, за да покаже на чужденците и да напомни на българите колко красива е България.