Язовир „Бели Искър“, Рила

Язовир „Бели Искър“ е построен по горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала в планината Рила. Той се намира на около 1900 м. надморска височина. Разположен е на 60 км. от София и чрез него се добива около 20% от питейната вода на столицата, като служи за допълващ обем на основния водоизточник – язовир „Искър“.

Той се нарежда сред най-високопланинските язовири в Европа. Друг интересен факт за него е, че е едно от най-старите хидротехнически съоръжения в България: строителството му започва през 1939 година и приключва през 1945 година.

По план, общият обем на язовир „Бели Искър“ е 15,3 млн.куб.м. Водосборната област на река Бели Искър е 28,1 кв.км. нараства до 42,5 кв.км. с довеждането на водите на Пряка река (директно) и на притоците Дарково дере, Шопалата и Люти дол (чрез напорния тунел на ВЕЦ „Бели Искър“).

Язовира е построен, за да служи за събирането на повърхностните води във водосборната зона (основно тези от топенето на снеговете) и да компенсира лятното и зимното маловодие. При пълен воден резервоар, „Бели Искър“ достига ширина около 530-600 м. и дължина 2 800 м., а площта на водната повърхност е около 850 000 кв.м.

За своето време язовирната стена е първото толкова масивно съоръжение: кубатурата й е 216 000 куб.м. бетон и 10 000 куб.м. зидария. Взети са мерки срещу разрушения на стената поради честото замръзване и размразяване на водите, тя е подсилена с 60 см. гранитна облицовка. Също така тя е издигната върху солидни гранити. За построяването й е преградена долината на река Бели Искър в местността Кулата, между върховете Налбант (2236 м) и Шишковица (2500 м), която поради ерозионната дейност на водите има ширина около 500-600 м. и сравнително малък наклон.
Водата от язовир “Бели Искър” се обеззаразява само с хлор.