Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Рила
  6. Национален парк Рила

Национален парк Рила, Рила

Национален парк Рила

На територията на страната ни има три национални парка, като Национален парк „Рила” е най-големият от тях. Територията му е обявена за национален парк на 24 февруари 1992 г. Разпростира се на площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на Рила планина.

Неговото основно предназначение е опазването на няколко отделни екосистеми, както и на отделни исторически и културни обекти от национална важност. От земите на националния парк извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров – Марица, отново там се намира и най-високият връх на Балканския полуостров - Мусала.
Защитената територия достига надморска височина между 800 и 2925 м. и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, от които 70 са с ледников произход.

На територията на парка могат да се видят четири български резервата – „Парангалица”, „Централен Рилски резерват”, „Ибър” и „Скакавица”. Национален парк „Рила” е една от най-големите защитени територии в Европа.
Резерватите „Парангалица“ и „Маричини езера“ са част от световната мрежа на биосферни резервати по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера".

Въпреки че паркът не заема голяма част от територията на България, от него извират близо 4% от всички реки в страната. Той е разположен в една от най-богатите вододайни зони на територията на Балканския полуостров. Оттокът на реките, извиращи от тези земи, има обем 74 240 куб.м. годишно, а обемът на водите в езерата и блатата - 8 500 куб.м.

В най-високите части на парка валежите са в рамките на 100 – 1250 мм/кв.м., а в ниските — около 800 мм/кв.м. Снеговете започват да се топят през месец април, в следствие на което водния лимит на реките рязко се увеличава. Именно от топенето на снежната покривка идва основното количество от питейна вода, която се ползва в близките населени места.

Горските площи на Националния парк се разпростират между 700 и 2000 метра надморска височина като характерните почвени видове, които се срещат са основно кафявите горски почви, в по-ниските части на парка и планинско-горските тъмноцветни почви във високите. Във високопланинския пояс се срещат основно планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви.

Горите заемат 2/3 от територията на целия парк и над 1,5% от цялото количество горски площи в България. Близо 42 500 хектара са залесените площи, а земите покрити с дървета - 52%. Останалата незалесена територия е около 10 500 хектара и това са основно алпийските пасища в най-високите части на Рила.

Естествени горски насаждения са близо 60% от всички дървета, а 36% - храстова растителност е представена предимно от клек. Изключително голямо значение имат горските площи от обикновен смърч и ела, а също и бялата мура.

Средната надморска височина на горите в парк „Рила” е 1800 м. Този факт е предпоставка за добро развитие на иглолистните видове, като най-разпространените представители са обикновен смърч, бял бор, бяла мура и ела.
Широколистните гори се разпростират на много по-малка територия. Те са представени основно от бук, горун и трепетлика. Горските площи са покрити предимно със смесени гори. В повечето от тях участие взимат и широколистни дървесни видове.

Характерни за Националния парк са вековните иглолистни гори. Средната възраст на иглолистните дървета е 91 години, а на широколистните - 74. Общият обем на потенциалния дървения материал в горите на парка е 6 млн.куб.м.

В парк „Рила” най-често срещани са Висшите растения. Там могат да се видят близо 80% от всички висши растения установени в страната. Важна част от тях са видовете рилска иглика, рилски ревен, павловско шапиче, янкиев крем.
Всички видове с ограничено разпространение, които могат да се видят в парка са 57 на брой, като от тях 3 са местни ендемити - рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен. Установени са също 18 български ендемита и 36 балкански ендемита.

С огромно значение за парка са глациалните реликти - реликтните видове от ледниковия период. Общият брой на реликтните видове на територията е 105. В Червената книга на България присъстват 98 от установените в парка висши растения. От всички тези видове 8 са застрашени от изчезване.

Една част от растенията в резервата са включени в различни международни списъци на природозащитни организации. По този начин паркът е едно от най-важните защитени природни райони на Балканския полуостров.

В защитената територия са открити 282 вида мъхове, представляващи над 41% от мъховете, които се срещат в България. Многообразието е резултат на сравнително високата влажност на климата в парка. 42 от тези видове са защитени от закона за защита на природата.

Езерата „Бъбрека”, „Сълзата” и „Окото” са богати на сладководни водорасли. Общият брой на откритите водорасли е 130, като във водните басейни в субалпийския планински пояс техният брой е най-голям.

Известни са също 233 вида гъби, които представляват над 11% от всички установени в страната ни видове и 50% от тези, които са в планина „Рила”.

В Национален парк „Рила” животинският свят е много богат. Населяват го близо 3000 безгръбначни животни, както и 172 вида гръбначни. Могат да се видят около 100 вида птици, което е 30% от установените птици в България. От гръбначните видове в парка над 100 са вписани в Червената книга на България, а 15 и в Червената книга на Европа. От безгръбначните животни има 40 които са включени в международни списъци за защита на природата.

Видовете бозайници са 48 на брой. От тях има 10 вида прилепи, 22 вида дребни и 16 вида едри бозайници. Някои от тях са балкански ендемити. Важни животински видове са кафявата мечка и дивата коза, чието разпространение в България е силно ограничено.

На територията на парка свиват гнездата си 99 вида птици, което е около 1/3 от броя на всички гнездящи у нас птици. Едни от най-разпространените видове пернати са глухар, лещарка, балканска чучулига, планински кеклик, хайдушка гарга, скалолазка и др. На територията на парка се намират популациите на някои видове птици, които са редки или застрашени от изчезване, като скален орел, орел змияр, сокол скитник, белогръб кълвач, трипръст кълвач, и др.

Влечугите и земноводните са представени от общо 80 вида. Това е сравнително висок брой, който е достигнат в следствие най-вече на голямата разлика в надморската височина, както и на климатичното разнообразие. Македонският гущер е балкански ендемит. Има и три реликтни вида - алпийски тритон, живороден гущер и планинска водна жаба. Планината е приютила и Алпийският тритон, който е застрашен от изчезване в цял свят.

Изобилие на видове се усеща и при рибите. В националния парк са установени 18 вида риби, три от които са застрашени от изчезване в световен мащаб. Маришката мряна и балканския щипок са балкански ендемити.

По земите на парка се среща голямо разнообразие от безгръбначни животни - близо 3000 вида, като между тях има представители на всички основни групи.
В списъците на редки животни са вписани 312 вида. Близо 250 са ендемични видове, толкова са и реликтните. Най-голямо разнообразие имат групите на пеперудите, бръмбарите и паякообразните.

„Рила” е една от планините, в които туризмът е изключително добре развит. На територията на парка се намират множество курорти, предназначени за зимен и летен отдих. В парк „Рила” са разположени няколко от тези туристически градчета.

Един от най-популярните рилски курорти, намиращ се в рамките на парка е Боровец.
През защитената територия минават две европейски туристически пътеки - Е4 и Е8. В рамките на парка работят 17 хижи, които разполагат общо с около 1500 легла, както и 4 заслона, предназначени да послужат за укритие при лоши метеорологични условия.

Голяма част от пътеките и хижите в областта се намират под закрилата на Българския туристически съюз (БТС), за да става по-лесно организацията през туристическите сезони.

В последно време се взимат все повече мерки свързани с опазването на природата и на туристите. Определят се, например, места предназначени за палене на лагерни огньове, с цел предотвратяване на горски пожари. Природозащитните организации се опитват да намалят до минимум престоя в хижите разположени в резерватите, за да се запази по-добре природата в нейния нормален и естествен вид. Търсят се различни нови маршрути за развиване на различни екстремни спортове, езда, планинско колоездене и други.

Освен с природата, в „Национален парк Рила” се привличат туристи и посредством историческите и културни забележителности.
В него на разположение на посетителите има 326 български национални паметници, като два от тези обекти са от световно значение. В близост до границата на защитената територия е разположен „Рилския манастир”, който освен паметник на културата е и една от основните туристически дестинации в района.
С течение на годините се строят все повече лаборатории и научноизследователски сгради, предназначени за изследване на различните екосистеми в парка. Отделните местности се намират под постоянно наблюдение с цел да се открият нови видове растения и животни.