"Стобските пирамиди", Рила

Феномена Стобски пирамиди е един от най-популярните скални туристически обекти сред туристите. „Пирамидите” се намират над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Достигат средна височина между 7 и 10 метра, като на определени места височината им е 12 метра.
Формите на природната забележителност са изключително разнообразни, но повечето са конусовидни и на върха си имат каменна шапка, която им придава формата на гъби.

На северния склон на рида, на който се намират пирамидите те са сравнително по-добре изразени и се открояват в доста по-голяма степен, тъй като са значително по-малко. Най-много са образованията, които се намират на южния склон на рида. Освен това на това място те са както по-големи, така и по-сгъстени. Преобладаващите цветове, в които могат да се видят скалите са жълто и кафяво.

Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност през 1964 г.

Според едно от преданията, които се носят за тези чудни природни шедьоври те са възникнали по следния начин:
В миналото на мястото на пирамидите се разпростирала голяма равнина. Когато се празнувала сватба или някакво друго щастливо събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. Сред тях имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не давала благословията си дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки това двамата млади решили да вдигнат сватба. В мига когато майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на празника дошъл. Радостта била голяма, само майката затворена в дома си се молела горещо клетвата й да застигне булката. Извилото се хоро достигнало чак до равнината и дошъл моментът млада жена да целуне свекъра си, в този миг всички сватбари се превърнали в камъни. От този паметен ден в село Стоб се извисяват приказни пирамиди напомнящи за трагичната сватба.

Разказва се и друга легенда, която всеки жител на живописното село Стоб знае. В планината на няколко километра нагоре от пирамидите се намирало село Бозовая, разпростиращо се на няколко хълма и различни махали: Топалска, Вучкова, Тачова и др. Там пламнала любов между двама млади и те решили да вдигнат сватба. Потеглили сватбарите надолу по пътеката към Стоб, тъй като само там имало подходяща християнска черква, преминали през местност наречена „Момена”, стигнали до пътеката на съседния на пирамидите рид. Той се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето. Красотата на булката била така неповторима, че изкушението надвило кума и той се приближил да я целуне. Изведнъж всички сватбари се вкаменили. Днес процесията от сватбари може да се види по съседния склон на пирамидите, като телата им образуват не по-малко красиви пирамиди.

Древните хроники са богати на сведения за град Стоби, за крепостните му стени и кули, рудници и водопроводи. Градът достига своя разцвет през през IX век, има сведения, че е бил разрушен през XII век и отново е изграден и набира подем по време на Втората българска държава. Още при първите си обиколки по тези земи в края на XIX век Константин Иречек описва видяното: „Стоб лежи на левия бряг на р. Рила – пише в своите „Пътувания по България” Иречек, – насреща на десния стърчат в ливадите три високи тревисти могили. Над селото на върха се виждат развалини от стара крепост, от която е останал още един къс от кула с прозорец; тази кула от някои се наричаше Петрова кула, което може би е във връзка с разказите за българския цар Петър в легендите за св. Иван Рилски. Исках да се изкача горе, но жителите твърдяха, че градището е съвършено непристъпно вследствие смъкването на глинестия, с конгломерат напълнен терен. Една ливада под крепостта се нарича „Сарай”, оттук уж някога крепостта била превземана. Няма съмнение, че това е крепостта Стоб, добре позната от паметниците от XI – XIV век.”

За уникалния Стоби и храма „Св. Прокопий” има писания и в известния Хрисовул (златопечатна царствена грамота) на Цар Иван Шишман, дарена на Рилския манастир през 1378 г. В Хрисовула, съхраняван в музея на манастира, Иван Шишман се позовава на своето върховно право на собственост върху държавата и дарява Рилската обител с феодална собственост; в него той казва „на свети Прокопий на двата камъка ...”, а – вероятно повлиян от сведенията за свободолюбието на местното население, владетелят предупреждава: „Също така и градът Стоби никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм ...”.

От черквата до върха на Стобски пирамиди посетителите могат да се насладят на изключително приятна разходка, неподвластна на годишните сезони. Пред погледа изгрява неповторима гледка – високи конусовидни кули от земна пръст, образувани вследствие на вековна ерозия и изветряване.