Рила, Национален парк Рила - Забележителности

На територията на страната ни има три национални парка, като Национален парк „Рила” е най-големият от тях. Територията му е обявена за национален парк на 24 февруари 1992 г. Разпростира се на площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на Рила планина.

Неговото основно предназначение е опазването на няколко отделни екосистеми, както и на отделни исторически и културни обекти от национална важност. От земите на националния парк извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров – Марица, отново там се намира и най-високият връх на Балканския полуостров - Мусала.
Защитената територия достига надморска височина между 800 и 2925 м. и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, от които 70 са с ледников произход.

На територията на парка могат да се видят четири български резервата – „Парангалица”, „Централен Рилски резерват”, „Ибър” и „Скакавица”. Национален парк „Рила” е една от най-големите защитени територии в Европа.
Резерватите „Парангалица“ и „Маричини езера“ са част от световната мрежа на биосферни резервати по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера".

Въпреки че паркът не заема голяма част от територията на България, от него извират близо 4% от всички реки в страната. Той е разположен в една от най-богатите вододайни зони на територията на Балканския полуостров. Оттокът на реките, извиращи от тези земи, има обем 74 240 куб.м. годишно, а обемът на водите в езерата и блатата - 8 500 куб.м.

В най-високите части на парка валежите са в рамките на 100 – 1250 мм/кв.м., а в ниските — около 800 мм/кв.м. Снеговете започват да се топят през месец април, в следствие на което водния лимит на реките рязко се увеличава. Именно от топенето на снежната покривка идва основното количество от питейна вода, която се ползва в близките населени места.

Горските площи на Националния парк се разпростират между 700 и 2000 метра надморска височина като характерните почвени видове, които се срещат са основно кафявите горски почви, в по-ниските части на парка и планинско-горските тъмноцветни почви във високите. Във високопланинския пояс се срещат основно планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви.

Горите заемат 2/3 от територията на целия парк и над 1,5% от цялото количество горски площи в България. Близо 42 500 хектара са залесените площи, а земите покрити с дървета - 52%. Останалата незалесена територия е около 10 500 хектара и това са основно алпийските пасища в най-високите части на Рила.

Естествени горски насаждения са близо 60% от всички дървета, а 36% - храстова растителност е представена предимно от клек. Изключително голямо значение имат горските площи от обикновен смърч и ела, а също и бялата мура.

Средната надморска височина на горите в парк „Рила” е 1800 м. Този факт е предпоставка за добро развитие на иглолистните видове, като най-разпространените представители са обикновен смърч, бял бор, бяла мура и ела.
Широколистните гори се разпростират на много по-малка територия. Те са представени основно от бук, горун и трепетлика. Горските площи са покрити предимно със смесени гори. В повечето от тях участие взимат и широколистни дървесни видове.

Характерни за Националния парк са вековните иглолистни гори. Средната възраст на иглолистните дървета е 91 години, а на широколистните - 74. Общият обем на потенциалния дървения материал в горите на парка е 6 млн.куб.м.

В парк „Рила” най-често срещани са Висшите растения. Там могат да се видят близо 80% от всички висши растения установени в страната. Важна част от тях са видовете рилска иглика, рилски ревен, павловско шапиче, янкиев крем.
Всички видове с ограничено разпространение, които могат да се видят в парка са 57 на брой, като от тях 3 са местни ендемити - рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен. Установени са също 18 български ендемита и 36 балкански ендемита.

С огромно значение за парка са глациалните реликти - реликтните видове от ледниковия период. Общият брой на реликтните видове на територията е 105. В Червената книга на България присъстват 98 от установените в парка висши растения. От всички тези видове 8 са застрашени от изчезване.

Една част от растенията в резервата са включени в различни международни списъци на природозащитни организации. По този начин паркът е едно от най-важните защитени природни райони на Балканския полуостров.

В защитената територия са открити 282 вида мъхове, представляващи над 41% от мъховете, които се срещат в България. Многообразието е резултат на сравнително високата влажност на климата в парка. 42 от тези видове са защитени от закона за защита на природата.

Езерата „Бъбрека”, „Сълзата” и „Окото” са богати на сладководни водорасли. Общият брой на откритите водорасли е 130, като във водните басейни в субалпийския планински пояс техният брой е най-голям.

Известни са също 233 вида гъби, които представляват над 11% от всички установени в страната ни видове и 50% от тези, които са в планина „Рила”.

В Национален парк „Рила” животинският свят е много богат. Населяват го близо 3000 безгръбначни животни, както и 172 вида гръбначни. Могат да се видят около 100 вида птици, което е 30% от установените птици в България. От гръбначните видове в парка над 100 са вписани в Червената книга на България, а 15 и в Червената книга на Европа. От безгръбначните животни има 40 които са включени в международни списъци за защита на природата.

Видовете бозайници са 48 на брой. От тях има 10 вида прилепи, 22 вида дребни и 16 вида едри бозайници. Някои от тях са балкански ендемити. Важни животински видове са кафявата мечка и дивата коза, чието разпространение в България е силно ограничено.

На територията на парка свиват гнездата си 99 вида птици, което е около 1/3 от броя на всички гнездящи у нас птици. Едни от най-разпространените видове пернати са глухар, лещарка, балканска чучулига, планински кеклик, хайдушка гарга, скалолазка и др. На територията на парка се намират популациите на някои видове птици, които са редки или застрашени от изчезване, като скален орел, орел змияр, сокол скитник, белогръб кълвач, трипръст кълвач, и др.

Влечугите и земноводните са представени от общо 80 вида. Това е сравнително висок брой, който е достигнат в следствие най-вече на голямата разлика в надморската височина, както и на климатичното разнообразие. Македонският гущер е балкански ендемит. Има и три реликтни вида - алпийски тритон, живороден гущер и планинска водна жаба. Планината е приютила и Алпийският тритон, който е застрашен от изчезване в цял свят.

Изобилие на видове се усеща и при рибите. В националния парк са установени 18 вида риби, три от които са застрашени от изчезване в световен мащаб. Маришката мряна и балканския щипок са балкански ендемити.

По земите на парка се среща голямо разнообразие от безгръбначни животни - близо 3000 вида, като между тях има представители на всички основни групи.
В списъците на редки животни са вписани 312 вида. Близо 250 са ендемични видове, толкова са и реликтните. Най-голямо разнообразие имат групите на пеперудите, бръмбарите и паякообразните.

„Рила” е една от планините, в които туризмът е изключително добре развит. На територията на парка се намират множество курорти, предназначени за зимен и летен отдих. В парк „Рила” са разположени няколко от тези туристически градчета.

Един от най-популярните рилски курорти, намиращ се в рамките на парка е Боровец.
През защитената територия минават две европейски туристически пътеки - Е4 и Е8. В рамките на парка работят 17 хижи, които разполагат общо с около 1500 легла, както и 4 заслона, предназначени да послужат за укритие при лоши метеорологични условия.

Голяма част от пътеките и хижите в областта се намират под закрилата на Българския туристически съюз (БТС), за да става по-лесно организацията през туристическите сезони.

В последно време се взимат все повече мерки свързани с опазването на природата и на туристите. Определят се, например, места предназначени за палене на лагерни огньове, с цел предотвратяване на горски пожари. Природозащитните организации се опитват да намалят до минимум престоя в хижите разположени в резерватите, за да се запази по-добре природата в нейния нормален и естествен вид. Търсят се различни нови маршрути за развиване на различни екстремни спортове, езда, планинско колоездене и други.

Освен с природата, в „Национален парк Рила” се привличат туристи и посредством историческите и културни забележителности.
В него на разположение на посетителите има 326 български национални паметници, като два от тези обекти са от световно значение. В близост до границата на защитената територия е разположен „Рилския манастир”, който освен паметник на културата е и една от основните туристически дестинации в района.
С течение на годините се строят все повече лаборатории и научноизследователски сгради, предназначени за изследване на различните екосистеми в парка. Отделните местности се намират под постоянно наблюдение с цел да се открият нови видове растения и животни.