Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Рила
  6. Национален парк Рила
  7. Седемте Рилски езера

Седемте Рилски езера, Рила

Седемте Рилски езера

Седемте рилски езера са разположени в планината Рила и представляват група езера с ледников произход. Тази група планински езера е най-популярна сред туристите в страната, тя се радва на изключителен интерес и от чуждестранни посетители. Природното чудо е част от Стоте национални туристически обекта.

Рилските бисери са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина и се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила. Оградени са от върховете Сух чал, Отовишки връх и Харамията. Те са се оформили в стъпаловиден ред - вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета в определени периоди от годината се образуват малки водоскоци и водопади.

Всяко от Седемте рилски езера носи име, което има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Това, което е разположено на най-голяма надморска височина се нарича „Сълзата” заради бистрата и прозрачна вода, от която има видимост в дълбочина. Следващо природно творение е „Окото”, което има почти идеална овална форма. Това е най-дълбокото циркусно езеро в България – достига до дълбочина е 37,5 метра „Бъбрека” е езерото с най-стръмните брегове от планинската група. Четвъртото езеро е „Близнака”. Площта му е най-голяма от на всички други. Езерото „Трилистника” се откроява от другите със своята неправилна форма и ниските си брегове. Най-плиткото езеро от тази група е „Рибното езеро”, а най-ниско е „Долното езеро”. В него се събира водата, изтичаща от останалите. „Долното езеро” дава началото на река Джерман.

Стъпаловидния циркус на Седемте езера и самата езерна група до неотдавна е била известна с наименованието Еди гьол, а езерата - Едигьолски. Отделните езера също не са били популярни с днешните си имена. Те са се казвали както следва: „Сълзата”-„Баш гьол”, „Окото” – „Чанак гьол”, „Бъбрека” – „Кара гьол”, „Близнака” – „Чифте гьол”, „Трилистника” – „Средния гьол”. Последните две езера – „Рибното” и „Долното”, не са имали самостоятелни имена.

„Сълзата” е с надморска височина е 2 535 метра, което го прави най-високо разположеното от останалите езера. Освен това то е и най-плиткото след „Рибното езеро”. Намира се на 1 370 метра в посока север-северозапад от Вазов връх. Площта на водосборния му басейн е 0,18 кв.км., а на водната повърхност е 7 декара. Водният му обем е 15,0 хил.куб.м., а дълбочината, която достига е 4,5 метра.

„Окото” е най-дълбокото циркусно езеро в България – на някои места дълбочината му достига 37.5 м. Площта му е 68 декара, а надморската му височина - 2440 м. Името на езерото се дължи, както на характерната овална форма, така и на наситено синия му цвят. Ако се погледне от високо, езерото силно наподобява очен ирис. При ясно време цветът му е особено наситен поради отражението на небето. От езеро „Окото” е възможно да се достигне до езеро „Сълзата” или директно до Отовишки връх.

Характерно за водният басейн е, че около бреговете има ивица от по-плитки води, а в средата е максималната дълбочина - тъмна зона с форма като очертанията на езерото.

През 1963 година е измерена дълбочината на езеро „Окото” за първи път. Това се случва като се използват въже и тежест. Тогава е отчетена дълбочина 37.5 м. През месец октомври 2005 година екип от двама водолази провеждат експериментално спускане до дъното на езерото и измерват дълбочина от 37.7 метра. До този момент няма данни някой да се е спускал до дъното на „Окото”, затова то се смята за първото по рода си. Двамата водолази са Румен Железаров и Владимир Веков.

Измерената по време на опита температура на водата в езерото е с дънна температура от 2 градуса и температура на повърхността от 9 градуса по скалата на Целзий. Взетите проби на седимент са дарени на катедра "Обща и приложна хидробиология" към Биологическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Според резултатите, които са получили учените става ясно, че водата е с изключителна чистота.

Не са открили никакви форми на живот - нито една риба на повърхността или в дълбочина, нито мекотели или водорасли.

„Бъбрека” е емблематично за Седемте Рилски езера, а и за Рила и цялата ни страна изобщо. Има изключително характерна форма - изглежда точно като бъбрек. Надморската му височина е 2282 метра, а дълбочината му е 28 метра. Площта на езерото е 85 декара. Това е второто по големина и дълбочина езеро от групата на Седемте езера.

До известна степен „Бъбрека” заема ключово местоположение, тъй като при южния бряг на езерото се отклонява пътека за хижа “Скакавица” и втора пътека за хижа “Рилски езера” и хижа “Седемте езера”. Последната преминава покрай езерото „Близнака”, езерото „Трилистника”, „Рибното” и „Долното езеро”.

Езерото „Близнака” е най-голямото по площ от Седемте рилски езера. Намира се на 1940 метра на север от Вазов връх и на 2243 метра надморска височина. Площта на водосборния басейн е 2,10 кв.км., а на водната повърхност е 168,6 декара. Водният обем на езерото е 590 хил.куб.м., а на места достига дълбочина 27,5 метра.

Езерото „Трилистника” е разположено е на 2216 м. надморска височина. Има неправилна форма и ниски брегове. Площта му е 26 декара, дълбоко е 6,5 метра.

„Рибното езеро” е разположено е на 2184 метра надморска височина и е най-плиткото от езерната група с дълбочина 2,5 метра и площ - 35 декара. От североизточния бряг на езерото е разположена хижа „Седемте езера“.

„Долното езеро” е най-ниско разположеното от групата. Намира се на 2095 метра надморска височина. Площта му е 59 декара, а дълбочината 11 метра.

Въпреки че Рила е пълна с чудеса, това е едно от най-големите. Край езерата можете да срещнете четирите годишни сезона само за час или два.
Именно на това място природата сякаш е изляла своята любов, за да създаде Рай и на Земята.