Град Самоков се намира в северните поли на Рила планина, на 950 м. Надморска височина. През града минава най–дългата българска река Искър.
Самоков е разположен на 60 км. югоизточно от София, на 40 км. източно от Дупница, на 36 югозападно от Ихтиман и само на 12 км. северозападно от курорта Боровец.
В региона се намират още шест курорта, като два от тях са международно признати.
Един от най-известните факти за Самоков е, че той е най-големият производител на картофи в страната ни.
Историята на града разказва, че в миналото той е бил тясно обвързан с търговията на железария. Освен това е бил римско селище.
От 14 век, до днес, местното население се занимава с обработване на руди. В началото на 14 век българските занаятчии са имали преки контакти със западноевропейските миньори - саксонците, наричани “саси”. От тях е взаимстван модела на обработка на рудите – въвели се пещи, работилници с духачи и големи чукове, които се задвижвали с водна сила.
Когато турските войски превземат Самоков през 1372 г., града е важен икономически и културен център. Първоначално той става община, а по-късно регионален център, управляващ днешните Дупница, Благоевград, Разлог, Ихтиман, както и много други по–малки селища.
Никола Карастоянов открива първата къща за книгопечатане именно в Самоков през 1827 г.
Не е случайно, че в края на 18 и началото на 19 век на тези територии е било отворено най-голямото и модерно художествено училище в България. Едни от най-добрите български художници като Христо Димитров и синовете му Димитър и Захари Зограф, Иван и Никола Образописови и др., са родени и творили тук.
Основателят на първото българско списание “Любословие”(18844), Константин Фотинов, също е от Самоков. В града се слага началото на борбата за независима Българска Църква.
Упадъкът на занаятчийството в края на века, става основна причина този район да загуби икономическата, културната и административната си сила.
До днес Самоков съхранява спомена за това, колко напреднал е бил в миналото. В Историческият музей се пазят материали и документи, свързани с най-специфичния за региона индустриален отрасъл – железарията, която съществува от 1908 г.
Също важна забележителност, която трябва да се посети е църквата “Успение Богородично”. Тя е изключителен художествен и исторически паметник. Църквата е едно съчетание на труда и таланта на майсторите-строители от Самоков. Девическият манастир е неоспоримо доказателство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют.
В наши дни той продължава да бъде действащ манастир.
Друг също интересен обект е Байракли джамия, построена през 17 век. Тя е един от шедьоврите на декоративната украса в Самоков. Архитектурния дизайн и детайлите по цялата постройка наподобяват нашите възрожденски традиции и свидетелстват за българския произход на конструкцията й.
Една от основните забележителности на Самоков е и Голямата Чешма, която датира от 1662 г.
Църквата „Св. Никола” е построена през 1859-1860г., когато християните в Османската империя получили известна религиозна свобода.
Интерес за туристите представлява и храма „Рождество Богородично”, който е най-старият в град Самоков.
Града е начална точка за туристически маршрути в най-високата планина в България – Рила, където се намират курортите Боровец и Мальовица. На 13 км. югозападно от Самоков по пътя за Мальовица е сгушено курортното селище Говедарци.
Балнеологичният курорт Белчински бани се намира на 13 км. На запад по поречието на река Палакария. 27 км. на северозапад е може да се посети „Алинския манастир”. А 30 км. На изток от града се намира курортното градче Долна баня.