Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Рила
  6. Самоков
  7. Исторически музей

Исторически музей, Рила

Исторически музей

Историческият музей в Самоков е основан през 1930 година, като основни подбудители на идеята за създаването му са самоковските художници Наум Хаджимладенов, Христо Йончев-Крискарец, Васил Захариев, Павел Францалийски, Слави Генев и Георги Белстойнев.

Първоначално музейната сбирка се помещава в сградата на читалище „Отец Паисий“, но по-късно се обособява в самостоятелна солидна сграда зад читалището. Официално институцията е призната и утвърдена от Министерството на просвещението през 1936 година. През 1937 година е положена основата на етнографската сбирка на музея, а на следващата година става факт и първата изложба под ръководството на проф. Христо Вакарелски.

Сградата е била проектирана от архитект Юрдан Юрданов в края на 1930-те години. Първата ѝ копка е направена през 1940 година от Богдан Филов, но проекта е финализиран едва след края на Втората световна война. От 1943 г. Историческият музей е разположен в днешната си сграда.
През 1958 и 1966 година са завършени експозициите посветени на Възраждането и революционните борби по тези територии.
Към днешна дата музеят разполага с фонд от около 30 000 музейни експоната, разделени в археологическа, етнографска, художествено-иконографска, документална и фотографска колекции.

Археологическата сбирка е обособена главно от тракийски и късноантични находки. Най-богатата находка на късноантична култова керамика се намира именно в музея на Самоков. Голяма част от предметите са намерени на брега на язовир Искър при един от отливите и датират от І в. пр. н. е.
Останалите експонати са открити в землището на село Поповяне и са датирани към 3-4 в. сл. н. е.

Етнографската сбирка е най-стара, а основите й са положени от основателите на музея като непрекъснато е обновявана през годините. Бита и поминъка на старите самоковци е показан чрез текстил, носии, накити и занаяти.

Художествената сбирка е съставена от икони, ръкописи, щампи, документи и множество картини. Застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа.

3 500 паметници на изкуството съхранява днес Историческият музей, както и своя художествена галерия.

На първия етаж са експонирани предмети от тракийска и късноантична керамика, открита в землището на самоковското село Поповяне и по бреговете на язовир Искър.
В две последователни зали е изложена етнографската колекция от народни костюми от региона и градско облекло от 19 век, съдове, пафти, колани и накити, както и разнообразни дървени щампи за декорация на тъкани.

Едни от най-интересните експонати несъмнено са макетите на ковашки мях и чук (наречен „самоково“), чиито прототипи са били задвижвани от водите на Искър. В експозицията на първия етаж е изложена и първата печатарска преса от 1828 година, принадлежала на основоположника на печатарството в страната ни, Никола Карастоянов.

Сред документите в сбирката на музея могат да се видят отпечатък от първото българско списание, „Любословие“, на Константин Фотинов от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, печатана през 1846 година, училищен правилник от 1861 година.

На втория етаж на Историческия музея е разположена художествената и иконографската сбирка, представена от пейзажи на Христо Йончев-Крискарец, икони и портрети на Захари Зограф, Христо Димитров, Христо Йовевич, Станислав Доспевски, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа, скици и рисунки, както и лични вещи на Образописов.
Колекционера Боян Радев дарява част от сбирката. Изложени са и обкови на икони от сребърен филигран.

В двора на историческия музей е аранжиран малък лапидариум на открито, един от чиито експонати е тракоримски саркофаг от II–III в. Ансамбъла допълват скулптурите на Захари Зограф и Никола Карастоянов.