Сапарева баня е град разположен в Западна България, област Кюстендил. Градът е административен център на община Сапарева баня.
Днес той е един добре развиващ се курортен център. Обект на значителни инвестиции в последните години.
Градът се намира на 75 км. югозападно от столицата и на 56 км. от областния център Кюстендил. Съвсем близо до община Сапарева баня минава една от основните пътни артерии в страната – международен път Е79, част от международен транспортен коридор №4, чието икономическо значение за общината се увеличава непрекъснато.
Курортния център разполага с горещи минерални извори. Тук може да се види единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан ( 103ºС ).
Богатите природни условия, климат и местоположение на общината са предпоставка за развитието на балнеолечение, екологичен и селски туризъм.
Релефът може да се отнесе към типа на хълмисто – нископланинския релеф.
Районът на депото, според геоморфоложкото райониране на България се отнася към Рилския подрайон на Рило – Пиринския район на подобласт на Рила и Пирин и Местенската грабенова долина на Македоно – Родопската област. Рилският подрайон е с характерен планински и високопланински релеф с подчертано вертикално разчленение, като на запад релефа преминава към нископланински и хълмист.
В праисторическо селище, намиращо се в местността Кременик, са открити множество археологически находки, които служат за доказателство, че там животът не е прекъсвал от ранния през средния и късния неолит.
Първите обитатели на това селище са се преселили от долината на Струма и са носители на една от най-древните цивилизации в Европа.
Смята се, че първото име на днешния град е Германия (варианти Гермае и Германос). Произхода му се обяснява чрез езика на траките, в който коренът „герм-“ означава „горещ“ (съответства на гръцкото therm-os, английското и немското warm). Според езиковедите наименованието е било свързано с тукашните горещи минерални извори. Има и други предположения, според които Герман е бил тракийски бог на топлината, като пример се дава народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците.
От направените археологически разкопки по територията на курорта са открити много паметници от тракийската древност, които доказват, че траките са умеели от рано да използват качествата на бликащите тук минерални води за лечебни цели.
Името, дадено на селището от тях оцелява непроменено много векове, като днес го носи река Джерман.
До 1943 година името на селото е Горна баня. В 1955 година към територията на Сапарева баня се включва селото от източната страна на Джерман Гюргево (старото Мацакурово). През 1974 година курорта става още по-голям с присъединяването на село Сапарево и селището е обявено за град. В 1986 година Сапарево отново е отделено в самостоятелно селище.
В курортния център могат да се видят много забележителности. Една от тях е уникалния гейзер-фонтан, единствен в континентална Европа. Температурата му е 103°C.
Не бива да се пропуска средновековната църква Свети Никола. Тя може да се види в градския парк, в центъра на града. Представлява кръстокуполна църква със свободни рамена и голяма полукръгла апсида, дълга 7,20 м. и широка 5,70 м. Построена е през ХІІ-ХІІІ век и реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Рашенов. Материала, от който е издигната са тухли върху каменни основи. Характерният и градеж, тухлените редове са замазани през ред, както и дванадесет стенният купол и аркирани ниши определят живописния ѝ вид. В миналото храма е бил изцяло изрисуван отвътре, но от стенописите до наши дни са запазени само отделни фрагменти. Църквата е паметник на културата от национално значение.
Друга забележителност е възрожденската църква Свети Георги. Мястото, на което се намира е квартал Гюргево. Тя е творение на майстор Цветко от с. Жабляно, Радомирско и датира от 1839-1840 г. Вътрешната й дървена архитектура я прави уникална.
Възрожденска църква Свети Четиридесет мъченици, която се намира съвсем близо до центъра е още една част от миналото на града. Тя датира от 1859 г., а неин създател е майстор Цветко от с. Жабляно, Радомирско. Изографисана е през 1878-1879 г. В църквата се съхраняват ценни икони и образци на възрожденското резбарско изкуство.
Преобладаващият планински релеф, стръмните склонове на Кабулския дял на северозападната част на Рила с дълбоко врязаните реки Джерман и Горица, Седемте рилски езера създават великолепни условия за планински туризъм. От Сапарева баня се поставя началото на някои от най-популярните рилски туристически маршрути за Мальовица, Скакавица, Седемте рилски езера, Рилския манастир, Ресиловския манастир, Боровец.
От близките села се създават чудесни предпоставки за предприемане на интересни туристически походи из Северозападна Рила. По екологична пътека може да се стигне до водопада на река Бистрица, маркирани пътеки водят до планинските хижи, а любителите на височините могат лесно да достигнат до върховете Голям и Малък Сиврия, Кабул и др. Особено преживяване предлага посещението на каскадата от седем водопада, предпоследният от които – Овчаренският, е с височина 39 м. Сапарева баня и курортът Паничище са изходен пункт и за туристически маршрути, излети и екскурзии към високопланинската част на Рила.