Родопите са една от най-живописните планини в страната ни. Те се разстилат както на територията на България така и на Гърция, а също така са и част от Рило-Родопския масив. Планината е най-обширната в България и заема около една седма част от площта й. Дължината на тази красива планина е около 220 - 240 км., а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв. км. В историята планината е известна и под името Славееви гори.
Днешното название на планината Родопи произхожда от древните траки. Името се споменава за пръв път при Херодот (V в. пр. Хр.). В античната традиция е съхранена една единствена етиологична легенда, която изяснява названието и появата на планината:
„В древността живели брат и сестра, чийто имена били Родопа и Хемус. С течение на времето те започнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс.
Силно разярени и обидени от това, боговете ги превърнали в едноименните планини
Освен част от Рило-Родопския масив Родопите са също и част от Македоно-Тракийския масив и то най-голямата. Те представляват сложна компилация от разнообразни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини. Интересен факт за планината е, че за разлика от другите планини от Рило-Родопския масив тази не е заледявана през Ледниковата епоха.
Надморската височина, която достигат Родопите е сравнително висока, като средната е 785 м., а западната част е значително по-висока от източната.
Границата на Родопите с Рила и Пирин се бележи от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Южните склонове на Родопите, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия, са значително по-полегати от тези на север.
Поради особеностите в релефа си Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Реките Каялийка и Боровица, седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния ѝ приток р. Маданска обозначават границата между тези две части.
Територията върху, която се разпростират Западните Родопи е по-високата част на Родопите и е 8732 кв. км. Средната им надморска височина е 1098 м., а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.
Дяловете, които се включват в Западните Родопи са: Боженец (Алабак), Снежанка (Къркария), Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Велишко-Виденишки дял, Сюткя, Дъбраш, Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.
От своя страна Западните Родопи също се делят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). Най-висок връх в първата част е вр.Голяма Сюткя (2186 м), а във втората е Голям Перелик 2191 м. На запад се намират Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина.
Скалите, изграждащи западния дял на Родопите са предимно метаморфни - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни плутони. На някои участъци преобладават слоевете от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините най-често срещани са седиментните скали - пясъчници, конгломерати и др.
Противно на релефа в Западните Родопи, този в източния дял на планината е предимно нископланински и хълмист.
Източните Родопи имат средната надморска височина едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но доста по-ниски.
В морфографски аспект тази част от Родопите се поделя на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. Северно от река Арда са разположени ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. Там се намират също и ридовете Драгойна и Мечковец.
В най-южната част на Източните Родопи са се разпрострели северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м., който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на планината е връх Орлицата в Гърция, чиято височина е 1482 м.
В миналото земите, по които днес се ширят Източните Родопи, са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, това е и причината освен седиментни скали на това място да се образуват и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. Под въздействието на външните релефообразуващи сили скалите са придобили най-разнообразни, разкошни форми.
Поради по-голямата надморска височина в Западните Родопи преобладава планински климат. Там той е смекчен от топлите въздушни маси, които теченията на реките донасят. Това се усеща по-силно в Източните Родопи, поради по-малката надморска височина. Отново в тази част на планината речните долини осигуряват лесен път на по-топлия въздух от юг.
Родопите изобилстват от водни басейни. Протичащите през тази невероятно красива планина реки са: Арда, Въча, Върбица, Рата, Чепинска река, Стара река.
Язовирите, в които се отразява небето не са по-малко - Цигов чарк, Батак, Доспат, Широка поляна, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Ивайловград, Студен кладенец, Смолянски езера.
За любителите на по-екстремни преживявания и за тези, които обичат да опознават най-тъмните кътчета на Родината, Родопите са скрили в своите дебри множество пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Хралупата, Ямата, Ухловица, Марциганица, Топчика, Иванова дупка, Бисерна, Олимпийска, Ледницата, Гаргина дупка, Водна пещера, Троицата, Лепеница. И макар, не всички да позволяват туристически посещения, факта, че са част от нашата прекрасна страна с право ни кара да се гордеем.
Разнообразният климат, почвеното богатство и отдалечеността от прогреса и хората са фактори, благоприятстващи разнородната растителност. На територията на планината до момента има открити над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и изключително ценни видове, застрашени от изчезване. В ниските части на Източните Родопи най-често срещани са субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, дива круша, брекиня, габър, драка, червена хвойна и др.
В по-високите части на планината, където надморската височина превишава 800 м. флората е представена най-вече от горски масиви - обикновен горун, мизийски бук, ясен, явор, габър, шестил и др. В иглолистния пояс, виреещ предимно в Западните Родопи могат да се видят обикновен смърч, бял бор, черен бор, а също така и бук. Храстовата растителност и алпийските ливади са характерни за териториите с по-голяма надморска височина.
Родопите са прекрасно място за отдих и туризъм. Те разполагат с уникални ски-курорти, като Пампорово, Цигов чарк, Чепеларе., които са едно добро място и за лятна почивка.
Лековитите минерални бани и спа-центрове също са предпочитана дестинация от много туристи: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните.
Където и да отседнат любителите на природата и независимо от целта на посещение на прекрасната планина, винаги трябва да намерят една малка частица от времето си за да посетят уникалните Родопски кътчета, прославили страната ни и станали любими на безброй чужденци. Някои от тях са: Триградското ждрело, Юндола, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино), Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост.
Не липсват и християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора.
Родопите са закриляли от разрухата на времето и множество археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища, Гьоз тепе - прорицалището на Дионис, Асеновата крепост.
Родопите приветстват всеки, независимо какъв вид туризъм е избрал да практикува - селски, алтернативен, пещерен, екотуризъм. Част от преживяването е свързано и с автентичните местни специалитети и цялостното откъсване от градския начин на живот.
Хората, населяващи планинските селца, са мили, гостоприемни и усмихнати. Всичко там е истинско- храната, природата, както и отношението към посетителите.
Не е случайно твърдението, че из тази планина витае нещо магично. Това красиво кътче се различава от всички други планински райони. Родопите имат своята мистика и история.