"Триградско ждрело", Родопи

Триградският карстов район е един от най-интересните в Западните Родопи.
Той се разпростира върху значителна част от горното поречие на р.Въча с притоците й Буйновска река и Триградска река, Мугленска река, Чаирска река и Широколъшка река. Района е изграден основно от протерозойски мрамори с мощност 400-1,600м., които образуват мантията на Барутин-Буйновския гранитен плутон. Типичният повърхностен карст тук почти не е развит. Той обхваща само 5% от площта и се изразява чрез овали, въртопи и малки карни полета предимно между селата Триград и Чамла, североизточно от с.Жребево и на места по билото на рида Мурсалица.

Най-лесният път за достигане на Триградското ждрело, Дяволското гърло и хижа „Триградски скали” е от град Девин. На юг от града асфалтираното шосе върви по лъкатушещата и многоводна р. Въча. При Настанения мост на р.Въча карстът е създал мраморна глава на слон със значителни размери, която е обявена за природна забележителност. На някои участъци от двете страни на реката се могат да се видят отвесни мраморни стени. В района около село Тешел, долината на р.Въча се разклонява. На юг е разположена каньоновидната долина на Буйновска река, а на югоизток е долината на Триградската река.

По шосето водещо от Тешел за Триград се навлиза в стеснената част на долината. От Османов вир на север в Триградска река се влива най-големият й десен приток Чаирска река. От тук на югозапад леглото на реката продължава между почти отвесни мраморни стени. Високо в отвесните стени на ждрелото се намират отворите на етажно разположени пещери. Част от тях са били убежище на родопските харамии, а други са приютявали предисторически хора.

Неусетно пред погледа се разкрива величието на Триградското ждрело, наричано в миналото Боаза. Легенди и предания разказват, че когато прекарвали пътници през Боаза им завързвали очите, за да не се плашат.

Най-голям интерес Триградското ждрело предизвиква в самото си начало, където над старото сухо легло на реката се извисяват отвесни мраморни стени. На запад стената достига 185 м. над леглото и е известна с името Паметково. На изток е двустепенната стена Пчелата, която се издига на 300 м. В началото стените на този огромен процеп са отдалечени на 300 м. една от друга, а малко по на север разстоянието между тях се стеснява до 100 м.

Триградското ждрело е пролом, разположен на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина достига 7 км., но същинското ждрело е около 2-3 км. То се нарежда на трето място по дължина сред другите в България, като преди него са Буйновското ждрело и Трънското ждрело.

Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, ограждащи течението на река Триградска. Реката преминава през пещерата Дяволското гърло, като излизайки от нея 530 м. след като е влязла и там тя вече е голям и красив карстов извор. Малко след това тя се слива с река Буйновска.

Реката, която преди това танцува от праг на праг и образува малки еворзионни котли, внезапно с оглушителен шум изчезва в мрака на тъмната бездна на Дяволското гърло. Едно малко количество от речната вода се разпилява в облак воден прах, а огромните челюсти на зиналото, ненаситно Дяволско гърло поемат останалите води на Триградска река.

Сред местното население тази неповторима по величие и красота пропастна пещера е известна под името „Хърлога”. Значението на думата „хърлог” е клокочеща, бучаща, кипяща дупка. Множество легенди се носят за подземното царство на хърлога.
Една от тях гласи, че в златните дворци на това мистично царство живели така наречените джинове, които нощно време бродели по повърхността, пленявали най-хубавите девойки, и ги отвеждали в подземните си чертози.

Според друго предание съществувал жесток подземен бог, който хората омилостивявали, като всяка година му принасяли в жертва овни, хвърляни в Дяволското гърло.

Не по малко е известна и легендата в която се разказва, че траките, населяващи тези земи, хвърляли в гърлото умрелите си вождове, за да могат те по-лесно да преминат в лоното на безсмъртието.

Уникалният карстов феномен Дяволското гърло е вече благоустроен. През 1977г. го посещават 8,500 любители на подземните красоти. Дългият 145 м. изкуствен тунел е пътят, по който посетителите преминават към утробата на пропастната пещера - Бучащата зала. В края на тунела се намира прозорец, при който рева на трите подземни водопада се чува съвсем ясно.
Пътеката се спуска към Бучащата зала, чиято дължина е 110 м., а ширината в своя максимум е 40 м., най-високата точка пък е близо 36 м.
Водата на подземната Триградска река спокойно тече по дъното на Пещерната зала сред мощния рев на водопадите.
Интересът към първите три водопада на Дяволското гърло е най-засилен през април, защото по това време през всяка една секунда от тях се излива по 2,360 л. вода. Те са „най-тихи” през август, когато средното количество на оттока на реката е намалява до 320 л/сек. При проливни дъждове подземните кухини и коридори на Дяволското гърло не са в състояние да пропуснат мощните високи вълни на реката.

Триградското ждрело и пропастната пещера Дяволското гърло съществуват благодарение на водите на Триградска река. Тя се е всякла и продължава да дълбае мощните до 800 м. протерозойски мрамори, полегнали на север под ъгъл 44°.

Богатството на пещери и образования на Триградското ждрело е забележително, в източния му склон се намира друга известна пещера - Харамийската.

Ждрелото е включено е списъка със Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в хижа „Триградски скали“.