Ягодинска пещера, Родопи

Ягодинската пещера, известна и с името „Имамова дупка”, е разположена на 20 км. южно от Девин и на 3 км. югозападно от село Ягодина. Заема десния бряг на река Буйновска (началото на река Въча), която е оформила и най-дългото и живописно ждрело в България - Буйновско с дължина 7 км.

Маршрутът, водещ до пещерата е по шосе Девин - Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Поради факта, че пътят от Тешел до природната забележителност е еднолентов и над 35 местни автобуси не могат да се придвижат, се предлагат алтернативни маршрутни превози.

Начало на проучванията на Ягодинската пещера се слага през 1963 година от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като в самото начало са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 г. се прави повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години. На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е намерено Енеолитно жилище - местен керамичен център, в Европа до момента няма второ такова съхранено в естествения си вид. На същото място са открити керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели (ръчни мелници). Останките са се запазили от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие пр. Хр.).

Със своите 10500 метра родопската пещера се нарежда на трето място по дължина в България и на първо в Родопите. Формирана в протерозойски мрамори, тя има три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982 година, като туристическото трасе е дълго 1100 метра. Образуванията обсипали целия туристически маршрут предизвикват възхита у посетителите - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови езера, хелектити, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания - пещерните перли. Видовете образования, които могат да се видят наброяват 22 от световно известни 28 вида.
Находките доказват, че мястото е било дом на умели майстори-грънчари. Те са се сдобивали с глина от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи.

Смята се, че причината за напускането на Ягодинската пещера от нейните обитатели в онези ранни векове е голямо срутване, получило се в резултат на земетресение.

В пещерата не липсва и ритуална зала, служеща за сключване на граждански бракосъчетания.

Постоянната целогодишна температура на благоустроения участък е 6ºС, влажността на въздуха - 85-91%. Входът е разположен на 930 метра надморска височина, този през който влизат посетителите е изкуствено направен, а естественият вход на пещерата се намира над самото шосе. Изходът е разположен на 937 метра надморска височина, денивелация +7 метра (равна и хоризонтална).

От животинския свят до този момент са установени различни видове прилепи, паячета, пещерни скакалци, троглобионти с представител комподей и други, а от флората - лишеи, мъхове, плесени и гъби.

Обектът е част от 100 национални туристически обекта на България.