Чепеларе, Родопи

Община Чепеларе е разположена в централния дял на Родопите, като обхваща горното течение на река Чепеларска. Средната надморска височина на района е 1150 метра, а териториите, по които се разпростира са около 375 кв. м.
Общинският център се намира на 230 км. от София, на 80 км. от Пловдив и на 10 км. от курорта Пампорово.
Броят на населението на Общината е 9 800 души.

Характерен за този регион е умереният и преходно-континентален климат. Пролетта, лятото, есента и зимата са ясно изразени. Жителите на града се радват на мека и топла зима. Снежната покривка е със средна дебелина 30-80 см. и се задържа доста дълъг период от време, между 80-120 дни в годината. Пролетта изпъстря полетата и градините значително късно, а прохладното и ухаещо лято е подходящо за планински туризъм, наситен със зеленина и чист въздух.

Родопският масив още от незнайни времена е привличал със своята загадъчност. Най-различни легенди се носят за обитаваната от Орфей планина, която била и дом на бесите – пазителите на прочутия храм на Дионисий.

Направените археологически проучвания доказват, че по тези земи е имало живот от около ХІІ век пр. Христа. Руините на множеството тракийски крепости, наследени от древността свидетелстват за наличието на богат обществено-културен живот в онези времена. Крепостите са служели, за да предпазват тракийския път от гр. Абдера (на Егейско море) за Истрос (р. Дунав).

Богатият на руда регион е създал чудесни предпоставки за развитието на металодобива и ювелирното изкуство в изминалите векове. Находките на бронзови тракийски фибули дават повод да се смята, че още през 7-8 век пр. Христа са се сформирали центрове на отливно производство. По днешните земи на Община Чепеларе са открити повече от една трета от всички дъгови еднопружинни фибули.

Дори след като териториите падат под властта на римляните рударството продължава да се развива. Косвени сведения за това се съдържат в раздела за мините и онези, които работят в тях, в Закона на император Валентиан I (364-375 г. сл. Хр.) и в творчеството на римския поет Клавдий (ІV в. сл. Хр.).
Добитите след археологически изследвания експонати като: монети, стъклени съдове, чаши, токи и керамика от късната римска епоха (379-450 г. сл. Хр.) са свидетелство запазено във времето за продължаващия интензивен стопански живот. През 1911 г. се провеждат още разкопки с научни цели, в резултат на които са намерени следи от римска баня, която за момента е единствената следа от градско строителство в Централните Родопи.

Находките не секват и се увеличават все повече. Открити са артефакти от периода на Първата и Втората българска държава (681-1393 г.), от тази епоха до наши дни са се запазили множество средновековни крепости, селища и некрополи, някои от които продължават да се използват още от тракийско време.

През годините на Българското Възраждане (1762-1878 г.) в гр. Чепеларе и близките до него селища кипи оживена културно-просветна дейност, показана от съществуващите 14 храма и 72 параклиса. Четири от светите постройки са обявени за художествени паметници на културата с национално значение, а една от църквите и 15 параклиса са декларирани като паметници на културата от местно значение. И по тези земи, както и на много други места в този период към всеки храм е съществувало и училище.

В района на общината съществуват 61 паметника на културата, като 17 от тях са провъзгласени за паметници на културата, а останалите 44 са само декларирани за такива. Три от обявените паметници са с национално значение, 2 за сведение, а другите 12 с местно значение. От декларираните паметници на културата 3 са с национално значение, 1 за сведение и 40 с местно значение.

Посетителите на китното Чепеларе могат да се насладят на множество атракции: езда на коне; пешеходни турове и маршрути предвождани от квалифицирани планински водачи; риболов на разрешените от закона местности; екскурзии до различни културни и природни забележителности в района на Родопите.