В землището на село Гърмен, в местността Марков чифлик и местността Хисарлъка, на 7 км. от Гоце Делчев се намира един от древните антични градове открити по територията на нашата родина. Според направените археологически изследвания късноантичното селище познато с името Никополис ад Нестум е основано през 106 г. от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод името означава „Град на победата при Места”.
Учените установяват, че древният град е бил в своя културен разцвет през периода II-VI в., но в края на VI в. е сринат от славяни и авари.
През X-XII в. останките на Никополис ад Нестум служат за основа на нововъзникнало селище.
През римската и ранновизантийската епохи (I-VI в.), на територията на голямо тракийско селище на племето беси, е издигнат най-значителния град между Струма и Средна Места, който става център на епископия след приемането на християнството и един от седемте града в провинция Родопа. Никополис ад Нестум гордо се издига на пътя, свързващ Егейския бряг с главната магистрала Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипопол (град Пловдив в наши дни).
Местоположението му става една от основните причини за формирането на античния град като важен център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет. След неговият срив през VI в., няколко века по-късно IX-X в. градът отново се възражда, но вече с ново име - Никопол и просъществува чак до XIII в., когато е разрушен при походите на кръстоносците.
През късното средновековие върху малка част от района възниква българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик.
Организацията на късноантичният и римски град Никополис ад Нестум силно наподобява тази на малоазийските градове с аграрен характер – две централни улици, пресичащи се под прав ъгъл в центъра на града. Високи крепостни стени ограждат землището на града. Тяхната дебелина е 2,40-2,80 м., а строителният материал, който е използван са речни камъни, споени с бял хоросан, примесен с едри късчета счукана тухла, редуван с хоризонтални редове от по 4 реда тухли.
В древното селище са се секли монети от управлението на император Комод (180-192 г.) до времето на император Каракала (211-217 г.). Имайки в предвид откритите монети и оброчни релефи спокойно може да се каже, че жителите на града са почитали божествата – Зевс, Хермес, Плутон, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис.
Благодарение на проведените в периода 1980-1984 г. и през 2007 г. археологически разкопки, са проучени изцяло южната крепостна стена с портата, значителна част от източната и западната стени. Сред разкритите части от града са няколко различни по вид кули - 4 кръгли на южната стена, 2 почти квадратни пред широко отворената полукръгла екседра на южната порта, 1 V-образна на западната стена и 1 правоъгълна кула на източната крепостна стена. Открита е също банска постройка, почти прилепена до вътрешната страна на южната крепостна стена. Тя се състои от обширна съблекалня (аподитерий), хладен басейн (фригидарий) и горещ басейн (калдарий). Добре проучено е и намереното в югоизточния ъгъл на укрепения град богато перистилно жилище, разполагащо с вътрешен двор, с мраморна колонада и покрит портик.
Една изключително важна находка, датираща загиването на града е намерена в глинен съд върху тухления под на най-голямото от помещенията на перистилното жилище. Тя представлява 137 монети на византийския император Юстин и съпругата му София (518-527 г.). Не по-маловажни са останалите експонати открити при разкопките - фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуйка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен и други.
Изумителният Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското управление на Балканите. Не случайно е обявен е за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието. Той е пренесъл през вековете своята история, за да ни я разкрие и да ни направи част от нея.