Една от най-известните пещери, намиращи се в Родопите е „Дяволското гърло”. Тя е разположена съвсем близо до спа курорта Девин и един от феномените на Триградското ждрело.
Възникването на пещерата става в резултат на пропадане на земни пластове като частта, която днес е на разположение на посетителите се състои от изкуствено прокопан тунел от около 150 метра и зала с внушителни размери с подземен водопад. Това е най-голямата зала в Българските пещери като преди нея се нарежда единствено входната зала на Деветашката пещера, в която може да се побере катедралата „Св. Александър Невски”.
Също толкова забележителни са размерите и на най-високия подземен водопад на Балканите и един от най-високите в Европа. Водите падат от височина 42 м.
Именно този водопад, както и пропадането на земни пластове са станали основната причина за формирането на огромната зала в пещерата, известна с името „Бучащата зала”, нейната дължина достига 110 метра, височината й е 35 метра, а широчината 45 метра. От тази зала водите на преминаващата подземна река ускоряват силата си и се губят преминавайки през над 270 метра подземни хоризонтални галерии, пресечени от 13 прага с големина до 8 метра, за да се влеят в сифон ( изключително дълбоко езеро), чиято дължина е около 150 метра.
Галериите на уникалната пещера са с широчината от 2 до 10 метра, докато тяхната височина е над 4 метра, като в много участъци тавана не се вижда.
Впечатление на посетителите могат да направят множеството заклещени в скалите дървени трупи, които се виждат в галериите. Те приличат на кибритени клечки.
През 1970 г. е направен опит, който е единствен до момента, сифонът на пещерата да бъде изследван. За провеждането на тези проучвания се сформира голяма експедиция с най-добрата техника. Дяволското гърло „поглъща” поредните си жертви - варненските леководолази Сияна и Евстати се гмуркат и никога повече не изплуват.
След сифона водите на реката излизат на повърхността през друга пещера, наречена „Дирника на дявола”, минавайки през 60 метрова галерия. В този участък, много туристи, практикуващи пещерен туризъм, организират експедиции с лодки срещу течението на подземната река.
Интересна атракция и голямо предизвикателство е излизането от пещерата. То се осъществява чрез изкачване на 301 стъпала, минаващи непосредствено до водопада. Дебита на водите, падащи в пещерата, при пълноводие е 2300 л/ сек, а през сухите периоди – 200-300л/сек.
Пещерата се сдобива със своето емблематично име, заради изхода, чиято форма силно наподобява дяволско гърло. По този повод за нея се носят хиляди легенди и предания. Те се разказват от уста на уста сред местните още от времето на траките, когато хората са смятали, че това е входът към другия свят, светът на безсмъртието. От древността населението по тези земи е пренасяло в жертви най-красивите жени, за да умилостивят боговете. Вярвало се е, че нищо влязло във водните лабиринти на Дяволското гърло не се връща обратно.
И до днес все още се правят експерименти с хвърлянето на различни предмети, цели дървета и трупи, но те така и не се появяват на изхода. Правени са опити и с оцветители, които се появяват на повърхността повече от час и половина след като са били пуснати, това свидетелства за изключително дългите подземни лабиринти на вековната забележителност.
Сред множеството легенди, свързани с пещерата се откроява и една, в която се споменават имената на митичния тракийски певец и музикант Орфей и неговата възлюбена Евридика. Влюбеният Орфей слязъл в подземното царство, за да умилостиви Хадес, богът на смъртта и да си върне Евридика. Хадес склонил да изпълни молбата му, но поставил условие – музикантът да върви напред и да не се обръща назад, за да я види докато не излязат от подземното царство. Изгарян от желанието си да види своята красива възлюбена Орфей не успял да издържи и по пътя към изхода се обърнал. Така той загубил завинаги Евридика.
Днес месните шеговито наричат Дяволското гърло „пещерата на разводите”.
Интересен факт за пещерата е, че през зимата в нея може да се види най-голямата колония на Балканския полуостров на пещерния дългокрил прилеп, която достига до 2 000 екземпляра.
Целогодишно „Дяволското гърло” е отворена за посещения, като средната температура в нея е 8°C. Тя не се влияе от сезоните и климата навън.
Това грандиозно, спиращо дъха природно творение е отворено за всеки, дръзнал да се изправи пред величието му. Сякаш природата е създала тази неповторима своя творба, за да не забравяме ние хората колко сме нищожни и малки в сравнение с нея.
Присъединете се към нас във Facebook