Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Родопи
  6. Пещера "Дяволско гърло"

Пещера "Дяволско гърло", Родопи

Пещера "Дяволско гърло"

Една от най-известните пещери, намиращи се в Родопите е „Дяволското гърло”. Тя е разположена съвсем близо до спа курорта Девин и един от феномените на Триградското ждрело.

Възникването на пещерата става в резултат на пропадане на земни пластове като частта, която днес е на разположение на посетителите се състои от изкуствено прокопан тунел от около 150 метра и зала с внушителни размери с подземен водопад. Това е най-голямата зала в Българските пещери като преди нея се нарежда единствено входната зала на Деветашката пещера, в която може да се побере катедралата „Св. Александър Невски”.
Също толкова забележителни са размерите и на най-високия подземен водопад на Балканите и един от най-високите в Европа. Водите падат от височина 42 м.

Именно този водопад, както и пропадането на земни пластове са станали основната причина за формирането на огромната зала в пещерата, известна с името „Бучащата зала”, нейната дължина достига 110 метра, височината й е 35 метра, а широчината 45 метра. От тази зала водите на преминаващата подземна река ускоряват силата си и се губят преминавайки през над 270 метра подземни хоризонтални галерии, пресечени от 13 прага с големина до 8 метра, за да се влеят в сифон ( изключително дълбоко езеро), чиято дължина е около 150 метра.

Галериите на уникалната пещера са с широчината от 2 до 10 метра, докато тяхната височина е над 4 метра, като в много участъци тавана не се вижда.

Впечатление на посетителите могат да направят множеството заклещени в скалите дървени трупи, които се виждат в галериите. Те приличат на кибритени клечки.

През 1970 г. е направен опит, който е единствен до момента, сифонът на пещерата да бъде изследван. За провеждането на тези проучвания се сформира голяма експедиция с най-добрата техника. Дяволското гърло „поглъща” поредните си жертви - варненските леководолази Сияна и Евстати се гмуркат и никога повече не изплуват.

След сифона водите на реката излизат на повърхността през друга пещера, наречена „Дирника на дявола”, минавайки през 60 метрова галерия. В този участък, много туристи, практикуващи пещерен туризъм, организират експедиции с лодки срещу течението на подземната река.

Интересна атракция и голямо предизвикателство е излизането от пещерата. То се осъществява чрез изкачване на 301 стъпала, минаващи непосредствено до водопада. Дебита на водите, падащи в пещерата, при пълноводие е 2300 л/ сек, а през сухите периоди – 200-300л/сек.

Пещерата се сдобива със своето емблематично име, заради изхода, чиято форма силно наподобява дяволско гърло. По този повод за нея се носят хиляди легенди и предания. Те се разказват от уста на уста сред местните още от времето на траките, когато хората са смятали, че това е входът към другия свят, светът на безсмъртието. От древността населението по тези земи е пренасяло в жертви най-красивите жени, за да умилостивят боговете. Вярвало се е, че нищо влязло във водните лабиринти на Дяволското гърло не се връща обратно.
И до днес все още се правят експерименти с хвърлянето на различни предмети, цели дървета и трупи, но те така и не се появяват на изхода. Правени са опити и с оцветители, които се появяват на повърхността повече от час и половина след като са били пуснати, това свидетелства за изключително дългите подземни лабиринти на вековната забележителност.

Сред множеството легенди, свързани с пещерата се откроява и една, в която се споменават имената на митичния тракийски певец и музикант Орфей и неговата възлюбена Евридика. Влюбеният Орфей слязъл в подземното царство, за да умилостиви Хадес, богът на смъртта и да си върне Евридика. Хадес склонил да изпълни молбата му, но поставил условие – музикантът да върви напред и да не се обръща назад, за да я види докато не излязат от подземното царство. Изгарян от желанието си да види своята красива възлюбена Орфей не успял да издържи и по пътя към изхода се обърнал. Така той загубил завинаги Евридика.
Днес месните шеговито наричат Дяволското гърло „пещерата на разводите”.

Интересен факт за пещерата е, че през зимата в нея може да се види най-голямата колония на Балканския полуостров на пещерния дългокрил прилеп, която достига до 2 000 екземпляра.

Целогодишно „Дяволското гърло” е отворена за посещения, като средната температура в нея е 8°C. Тя не се влияе от сезоните и климата навън.

Това грандиозно, спиращо дъха природно творение е отворено за всеки, дръзнал да се изправи пред величието му. Сякаш природата е създала тази неповторима своя творба, за да не забравяме ние хората колко сме нищожни и малки в сравнение с нея.