Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Родопи
  6. "Белинташ"

"Белинташ", Родопи

"Белинташ"

Дълбоко в Родопите, в самото им сърце, се издига продълговато, скалисто плато, забулено в мистерии и легенди, носещо името „Белинташ”. То и до днес съхранява древните следи от разумна човешка дейност, която остава неразгадана и ревниво пази своите тайни.

Скалите възникват при изригването на вулкан, чийто кратер е застиналият в съседен връх „Караджов камък”.

Името „Белинташ”, в превод от древните тюркски езици, означава „камък на познанието” или „бял, добър камък“.
На това място стрелките на компаса се впускат в обезумял бяг под влияние на силната магнитна аномалия в района, а през зимата снежинките стават на малки капки вода непосредствено след попадането им върху повърхността на вулканичната скала, която сякаш още пази част от топлината на горещата лава.

Дължината на скалният масив е почти 800-850 метра, а широчината му между 20 и 40 метра в отделните зони. Посоката, в която е разположен е изток-запад. Най-високата му част е с наклон приблизително около 8 градуса, като по-ниската страна е ориентирана на юг.
От източната страна до нас са достигнали части от силно ерозирали каменни стъпала, водещи до върха на „Белинташ”. По всяка вероятност стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външната част са били износени. До тях ясно личат четири дупки, в които се смята, че някога е бил поставен парапет или са играели роля в някой ритуал. Изсечените знаци, на изравнената най-висока част от платото, всъщност представляват най-голямата мистерия на „Белинташ”. Плитките кратери с продълговата форма извикват в съзнанието много въпроси - Дали са природен феномен, дело на човешка ръка или пък нещо друго?

Не по-малък интерес събуждат и двата успоредни улея, с размери - около 8 метра дължина, 15 см. ширина и 15 см. дълбочина, които кръстосват площадката в посока североизток-югозапад. Около тези улей има издълбани дупки с разнообразни форми. Множеството ямки са свързани помежду си с плитки улеи, като всичко това представлява система. Те са като скачени съдове, а водата попаднала в тях по време на дъжд прелива последователно от един в друг. Два кладенеца /щерни/ се намират в центъра на системата. По-големият е с диаметър 2.10 м. и дълбочина почти 2.50 м. По-малкият е с диаметър 1.50 м. В двата кладенеца винаги има вода, дори когато не вали в продължение на дълго време. Предполага се, че това се получава в резултат на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и свеждат до минимум изпарението.

В подножието на скалата могат да се видят няколко удобни скални ниши, които най-вероятно са били обитавани през онези древни времена.

Случайно намерена археологическа находка от 70-те години на миналия век преоткрива значението на скалния феномен „Белинташ”, навеждайки учените на мисълта, че мястото е било светилище и култов център. Местен овчар открива древна сребърна плочка. На нея се вижда седнал на трон мъж, а за фон на това изображение служат пълзящи нагоре змии, символизиращи възходящото развитие на човека и нестихващия кръговрат на обновяващата се природа.

Учените са убедени, че това е оброчна плочка на тракийския бог Сабазий и свързват мегалитния паметник с култа към него. До този момент мненията за „Белинташ” били, че мястото е част от отбранително съоръжение на траките, тъй като тази територия разделяла земите на одрисите и бесите.

Умиращата и възкръсваща отново природа се изразявала именно чрез бог Сабазий. Той се определя като фригийско-тракийско божество на слънцето, земеделието и лечебната сила. Богът е известен и под името Загрей. Той е рожба на любовта между Зевс и Персефона, с която върховният бог се сближил, представяйки се пред нея в образа на змей.
Благодарение на взаимоотношенията възникнали между тракийските племена и древните гърци, през V век преди Христа почитането на Сабазий е преминало в Гърция, а по-късно ­ в Рим, и се е сляло с култа към Дионисий и Бакх.

В легендата за Сабазий се разказва, че като малък негова кърмачка била нимфата Ниса (подобен е и митът за Дионис, където се обяснява, че той е отгледан в Пещерата на нимфите в планината Низа).
Има твърдение, че древните гърци са възприели не само култа към бога, но и историите за отглеждането на Сабазий са станали част от „биографията” на техния Дионис. В мита за тракийският бог се споменава още, че по воля на Тираните той бил разкъсан на три части, но Атина (Минерва) успяла да спаси сърцето му и го предала на Зевс. По-късно името на Сабазий се споменава във връзка с имената на Зевс, Юпитер и Саваот. В изображенията, в които е разпознат, той изглежда като брадат мъж с фригийска шапка, жезъл и борова шишарка.

Скалното плато на „Белинташ” се състои от три самостоятелни части. Този факт дава още по-ярко основание на твърдението за връзката между мита за Сабазий, божеството, което траките тук са почитали, и откритата сребърна плочка.

Празненствата и ритуалите, които били част от почитането на бог Сабазий, се изразявали в нощни къпания и пречистване на духа и тялото, които се характеризирали с разточителност и разпуснатост. Често се изпълнявали както мистични религиозни ритуали, така и свързани със земеделието и скотовъдството, с познанията за света и космоса.
С течение на времето тези традиции отшумели, но само за да се завърнат години по-късно, след като били навлезнали в гръцката митология и вече като ритуали в култ към бог Дионис. Припокриването обсебва култа към Сабазий и с течение на времето той е изместен от гръцкото божество.

За скалното плато на „Белинташ” се носят още много митове и легенди. Една от тях е по-известна в Източните Родопи и в нея се разказва, че по време на Потопа каменната грамада е приютила от страшните вълни дори Ноевия ковчег. И сякаш в легендата има поне малко истина, тъй като до днес ясно личат халките, за които са били завързани въжетата на кораба.

Територията върху, която се намира масива „Белинташ” го прави естествена астрономическа обсерватория - по време на равноденствие слънцето изгрява точно над „Сини връх” и залязва над „Караджов камък”. Но все още стои въпроса дали това е единствената причина, поради която бесите са приемали тази скала за свещена?

Има и различни хипотези, че преди милиони години на това място са кацали извънземни същества от развита космическа цивилизация. Според тази хипотеза странните знаци изобразени върху скалата би трябвало да представляват звездна координатна мрежа, а издълбаните щерни са играели важна роля в чисто техническата част по излитането и приземяването на техните кораби. Предположенията достигат и своя връх с твърдението, че именно тук гостите от Космоса са кодирали знанията си за вселената и са ръководели развитието на живота на Земята.

Разказва се също, че „Белинташ” е връзката на древните, а по-късно и на тракийските племена с Космоса. Това твърдение се подкрепя от голям брой изследователи, провели проучванията си по тези територии. Първото разчитане на знаците върху платото става през 1986 г. от астролози от Стара Загора. Те виждат в тайнствените знаци небесна карта, а в щерните - прибори за определяне местонахождението на звездите. С течение на времето тази теза се развива, а нейните поддръжници стават все повече. В издирването на доказателства за това са правени и опити за връщане назад на времето и позициониране на основните небесни тела отпреди 6-7000 години.
Получените резултати обаче не са много конкретни и не могат да надскочат рамките на хипотезата.