Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Родопи
  6. Перперикон

Перперикон, Родопи

Перперикон

Перперикон е археологически комплекс, разположен в Източните Родопи, на 15 км. североизточно от град Кърджали, на скален връх с кота 470 м. В подножието му е сгушено селцето Горна крепост, покрай което минава Перперишката река, вливаща се в язовир „Студен кладенец”. По поречието на реката са разпръснати множество исторически обекти създадени в различни периоди от време. Между тях, се издига изкованият от мистерии и легенди естествен център Перперикон. Древният комплекс се състои от голямо мегалитно светилище, свещен град и крепост.

За произхода на мястото има множество предположения, като едно от тях е, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.
Комплексът се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха: - Стабилна крепостна стена. – Акропол – издигнат в най-високата част на хълма от огромни каменни блокове. – Дворец - изсечен в скалите и разпростиращ се върху площ от 10 000 кв. м. - Северно и южно предградия – представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.

Последните археологически изследвания сочат, че мястото е било населено от късната новокаменна епоха, края на VI - началото на V в. пр. Хр., свидетелство за това са откритите следи от живот. По това време за хората е било невъзможно да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. Това е и основната причина фрагментите от неолитна керамика да се виждат върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини.

Следващият установен исторически период е каменно - медната епоха, неолита, и по-точно времето, в което тя приключва в края на V и началото на IV в. пр. Хр. От този период могат да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. През бронзовата епоха развитието на скалния комплекс продължава. От направените изследвани смело може да се заключи, че в нейната късна фаза, XVIII - XII в. пр. Хр., Перперикон достига своя първи голям разцвет. Това е епохата на крито - микенската цивилизация, на Троя и Микена.

През XIII - XIV в. от н.е. крепостта придобива статут на областен център и епископско средище във Византия. След 1346 г. Крепостите, намиращи се в Източните Родопи са разрушени и повече не се възстановяват.
Открити са множество находки, които се приемат като доказателство, че точно на това място е било разположено търсеното цяло столетие, прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Специален олтар служел за извършването на винено - огнен обред и когато се подпалел височината на пламъците определяла силата на предсказанието. От трудовете на римския историк Светоний Транквил се черпят основни сведения за родопското светилище на Дионис. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той разказва за прорицанието, което получава бащата на първия римски император Октавиан Август, в него се казва, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара.
През 480 г. пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис в своето описание на похода на Ксеркс срещу елините. Неточните географски обозначения, които Херодот често дава за мястото идват от факта, че той никога не е посещавал вътрешността на Тракия. В случая старогръцкият историк пише, че местоположението на храма е зад заснежените планини и на висок връх. Тези писания дават основание на съвременните учени да залягат на становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи. Факт е обаче, че от Бяло море може да се види високия хребет на Южните Родопи - т.нар. Гюмюрджински Снежник. Зад него са разположени ниските и предлагащи добри условия за живот части на Средните и Източните Родопи, в които са пръснати богати археологически паметници от различни епохи. А перлата, която изпъква сред всички останали е свещения скален град Перперикон, най-големият мегалит на Балканите и в Европа.

В историята на Перперикон е отделено специално място на Римската епоха. По това време комплексът достига своя апогей, който обаче завършва с нашествията на готите, разорили градове и села във втората половина на XIV в.
Археологическите изследвания доказват, че по това време Перперикон е бил завладян и опожарен. Но век по-късно градът отново възкръсва. Византия, която току-що е приключила съдбоносна война с варварите подсилва и постепенно започва да възстановява границите на Римската империя.
Император Юстиниан Велики(527-565) успява да възвърне почти изцяло предишните територии на империята. Той предприема колосално строителство, възобновявайки и преизграждайки древните градове и твърдини. Освен, че ремонтира и подсилва крепостните стени на Перперикон, Василевса изгражда и нови, служещи за по-голяма защитата на Акропола от уязвимата западна посока. Все по-голямо влияние има и утвърдилото се след V в. християнство. Базиликата в Акропола става църква, като от изток е поставена необходимата апсида. В околностите на Перперикон започва строеж на още християнски храмове.

Земите на империята отново рязко се съкращават след нахлуването от север и югоизток на славяните и арабите, като нашествениците застрашават дори съществуването й. Навсякъде се шири разруха. Към началото на VII в. новоизградената мощна фортификационна система е изоставена. Същата съдба достига и Перперикон. Животът в града продължава, но селището няма грам прилика с отминалото славно време, от възхода и величието, които до скоро са царели зад крепостните стени вече няма и помен. Други народи започват да ползват Свещените скали като свое място за поклонение.

През 7 в. прабългарите на вожда Кубер са заселени от императора по териториите около Солун. Както при траките, така и при прабългарите обожествяването на скалите играе важна роля в религията. От племето на вожда Кубер до нас са достигнали няколко находища от рисунки-графити, открити по южните склонове на Родопите, те силно напомнят за откритите в Североизточна България изображения. Именно към тях спадат и графитите намерени в Перперикон.
Всички тези рисунки и графити имат култов характер - символичната игра „дама” и ритуално изобразяване на женски полови органи. По всяка вероятност последните имат връзка с култа към тюркската богиня на плодородието Умай, чиито образ е изпълнен с остър предмет в най-високата част на Перперикон.

С укрепването на Византия през IX в. активната дейност се пренасочва към подножието на Перперикон, където по това време се е намирал областният център на Източните Родопи. Крепостта отново възвръща съществените си позиции и нейното значение нараства през XIII - XIV в., когато се създава новата административна единица Ахридос. През 1339 г. в писмо на Вселенската патриаршия той е отбелязан като епископски център, несъмнено разграничил се от старата епископска катедра Ахридос. Археологически разкопки, свидетелстващи за този период показват, че през XIII - XIV в. в крепостта Перперикон кипи интензивен живот. Той значително се различава от блясъка на античността, но олицетворява важността на средновековния център.

Върху руините на късноантичния храм в Акропола е изградена нова църква, изцяло построена от ломени камъни, свързани помежду си със здрав бял хоросан. Оформя се крупен некропол, загатващ за значителния брой на населението. Образуват се и квартали, като частично се използват и старите улици.

По тези територии са открити множество керамични съдове, предмети и монети, като особен интерес представляват изключително редките за този район сребърни монети на цар Иван Александър, обозначаващи кратката му власт в Перперикон през 1343 г.

Гражданската война от 1341 - 1346 г. е причината значителна част от крепостите в Източните Родопи да бъдат унищожени безвъзвратно. По-всичко личи, че съдбата на Перперикон е била подобна. Появил се турски регистър от 1626 / 1627 г., дава информация, че населението в селищата под древния комплекс продължава да изповядва християнството. Мащабната мюсюлманска колонизация след XVIII в. преобръща коренно етническия облик характерен до този момент.

Много легенди се носят за тайнствения Перперикон. Голяма част от тях свързват мястото с името на бог Дионисий. Една от тях разказва, че в миналото, когато боговете все още живели сред хората, Зевс се влюбва в красивата Семела. Резултат на тяхната любов е малкият Дионисий. Гръмовержецът вшива в бедрото си детето и по този начин то се ражда красиво и най-весело сред останалите богове. Дионисий обикаля Земята и учи хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино.
По този начин по-късно се появяват празниците в негова чест: т. нар. орфическите мистерии, които се провеждали само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били известни под името а-бии т.е. не-жизнени, защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата се извършвали в затворени общества и скрити места, недостъпни за останалите хора - скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар. Част от празненствата били също хоровите песни и мимическите игри. Върховата точка била символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионисий от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвкупление на мъже и жени. По-късно орфическите тайнства се извършвали чрез разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионисий.

Култът към бога на виното е била една от най-характерните особености на Родопите. Също така значима характеристика за този район е добивът на злато и сребро, скъпоценните метали, от които древната планина изобилства.
Интересен е факта, че един от най-големите рудници в античния свят е бил едва на 2 км. от Перперикон, до днешното с. Стремци. Дори в наши дни туристите се възхищават от десетината запазени входа в достъпните сега на повече от 500 м. галерии. Гъстата мрежа от тунели и галерии е обхванала цял хълм, като в по-голямата част от тях човек може да се движи изправен и съвсем спокойно може да се загуби. Някога това е служело за корито на подземна река с изключително богати на самородно злато пясъци. В течение на годините реката е била затрупана и постепенно се е оформила единна скална маса. Работата на бъдещите златотърсачи и миньори се е осъществявала чрез разбиване на чакъл на тази скала и чрез промиването му край близката река.

Изнасянето на натрошената каменна маса се е извършвало през множество вертикални изкуствено издълбани комини, край които има следи от дупки за подемните механизми, макари. Тези комини са служели и за прокарване на кислород в подземните хоризонтални галерии. Специални съоръжения служат за промиването на разбитата скала, а следите от изхвърления излишен чакъл(т.нар.отвали) могат да се видят и днес.

От всичко това става ясно, че името на Перперикон се свързва с добива на злато. Благодарение на археологическите находки можем да заключим, че рудниците при с. Стремци са били използвани в последните векове на старата ера и след това са напуснати. През средновековието (11-13 в.) те отново са били възстановени и добивът на злато - подновен.