Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Родопи
  6. Античен град "Улпия Ескус"

Античен град "Улпия Ескус", Родопи

Античен град "Улпия Ескус"

В окръг Плевен, на 5 км. южно от мястото, на което Искър се влива в Дунав се намира село Гиген. Именно там преди няколко години са открити находки от къснобронзовата (ХIII-ХI в.) и желязната епоха (Х-VI в.).
Според географа Клавдий Птолемей от Александрия, територията била обитавано от племето трибали, което имало завидна численост в областта Мизия.

Главното селище на трибалите се наричало Ескус. Земята, която заемало била много плодородна, за нещастие обаче често Дунав я заливал.

През първото столетие след Христа Мизия се намирала под непрекъсната окупация от римската войска. По този начин през 9 г. V Македонски легион бил настанен в Ескус. Главната причина той да носи прозвището от името на провинция Македония бил факта, че в нея легиона бил попълнен с голям контингент новобранци.

Откриването на античния град става напълно случайно, след като през 1986 г. в село Гиген е намерен един надгробен паметник. Гробът се оказва на Луциус Фрейус Фаустус, който бил част от V Македонски легион. Интересен е факта, че това е едва четвъртият надпис за човек с неговата професия в цялата Римска империя, Луциус Фрейус Фаустус бил ликса в легиона си.
След като войните си тръгват от Ескус в началото на II в. там се издига внушителен град.

На колонията било дадено името Улпия Ескус. Улпиус не било случайно избрано, така се наричал бащата на императора. В знак на почит към Траян много други градове в Долна Мизия и Тракия го поставят пред своето.
Високите каменни стени ограждали площ от 18 хектара, а в края на III и началото на IV в. градът се разширява с още 10 хектара на запад.

Основната задача на архитектите и строителите в началото била да обновят старата и да изградят нова водопроводна система за потребностите на военното и цивилното население.
Улиците били покрити с варовикови плочи, а под тях и по средата били прекарани и каналите за отпадъчните води.

Открити са части от двете главни улици, а също така и няколко странични. Може да се види и реставрирана обществена банска постройка (720 кв. м). Влизането в нея се осъществявало през вход, каса и съблекалня.

Обширният градският площад (форум) се разпростирал на цели 2 хектара, т.е. 1/9 част от територията на града. В средата била разположена ареата. Върху това място имало множество статуи на божества, императори и заслужили граждани. Внушителна колонада в коринтски стил ограждал трите страни на ареата.

Смята се, че Улпия Ескус става известен в миналото с това, че е един от малкото градове в цялата Римска империя, който разполага с 4 храма. Трите сгради изградени от южната страна били в чест на Капитолийската троица, а римско божество Юпитер получило в своя чест централният и най-голям храм. Страничните два били еднакви и по-малки, издигнати в чест на Юнона и Минерва. Божествените постройки имат стълбище, площадка за колонада в римско-коринтски стил и същински храм, състоящ се от предверие и култово помещение. Според учените постройките датират от управлението на император Хадриан (117-138).

На срещуположната къса северна страна на форума са съхранени останки от още един храм, този на Фортуна. Той бил издигнат през управлението на император Комод. Четири части изграждат храмовия комплекс: южна колонада с двуреден латински строителен надпис; вътрешен двор с коринтска колонада от трите страни; самият храм на Фортуна, помещения към храма, намиращи се от северната страна и в дъното на комплекса. Надписът върху лицевата страна на храма съдържал името на императора, но след неговата гибел то било унищожено по решение на Сената заради злините, които Комод причинил на Рим.

При владичеството на император Хадриан от южната страна зад трите храма била построена голяма гражданска базилика.
Тя е била трикорабна и от елинистичен тип. На това място се провеждали делови срещи, водели се дела, узаконявали се сделки. Базиликата била дълга 98 м. и широка 24 м. Цялата застроена площ възлизала на 2300 кв. м. Входа се намирал от запад и от него посетителите се озовавали в голямо предверие, последвано от дълги коридори. Полукръгли и правоъгълни ниши били изградени от вътрешната страна на северната стена. Нишите били предназначени да приютяват статуите на божества и императори. Средната част на голямата сграда била на два етажа. Подобно на Ерехтейона при Акропола в Атина там вместо подпорни колони били използвани т.нар. кариатиди.

Италийският тип на града личал от всякъде.Градският съвет бил малък. Двама кметове отговаряли за належащите проблеми, възникващи по територията. Останалите съветници се наричали декуриони. Те били нагърбени с други задачи - продоволствието, водоснабдяването, ремонтите, строежите и търговията в града колония. Значително внимание се обръщало на пътищата. Ескус играел ролята на важна станция на Крайдунавския път. Друга локална артерия отвеждала към Сердика и Никополис ад Иструм.

Имущественото състояние на гражданите било преброявано на всеки пет години от специално избрани за целта хора. Заможните граждани не живеели много в самия Ескус. В градската територия те разполагали със свои домени с богати вили. Тях те обитавали предимно през летните горещи месеци и си почивали. Посещавали града и по времето когато се събирали градските съветници за поредното съвещание.

Мястото на Улпия Ескус в ареала на Долния Дунав било стратегическо важно. От другата страна на реката римляните имали изграден форт наречен Сукидава. На 5 юли 328 г. бил осветен големият каменен мост, свързващ Ескус и Сукидава. Неговата дължина била 1150 м., а строителният материал, който се използвал за направата му било монолитни каменни блокове с дървена платформа отгоре. Създателят на моста бил архитектът Теофил. Император Константин Велики отвърнал на поканата на провинциалния управител и на управата на града и дошъл лично за освещаването
на свързващото звено. Придружавала го голямата му свита.

Ролята на моста била изключително важна, благодарение на него се укрепили и увеличили търговските взаимоотношения варварския свят.

Гибелта на Ескус не закъсняла и дошла в края на VI в. предизвикана от непрекъснатите набези на аварите и славяните. Римският град се сгромолясал, за да се роди след столетия (между Х-ХII в.) средновековно българско селище.

Руините на храма на Фортуна послужили за основа на малка едноапсидна кръстокуполна църква.