Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Родопи
  6. Никополис ад Иструм

Никополис ад Иструм, Родопи

Никополис ад Иструм

Богата на природни феномени и уникални архитектурни находки, нашата страна е съхранила през годините множество вратички водещи към миналото. Една от тях е и римският античен град Никополис ад Иструм, разположен на 18 км. северно от старопрестолния град Велико Търново по пътя за Русе и 3 км. югоизточно от Никюп. Руините на града обхващат левия бряг на река Росица и са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен.

Археологическите изследвания, които се провеждат на територията на Никополис ад Иструм започват още през 1900 г. До този момент има разкрити множество любопитни факти за града, които засилват интереса към него. Според направените изследвания римският град е основан през 102 г. от император Траян в чест на неговата победа над даките.

В топографско отношение Никополис ад Иструм е изграден от две части – северна, която е по-голямата укрепена част и югоизточна, съответно по-малката. Старинното селище се разпростира на площ 21,55 хектара. В миналото града и околностите около него се развивали най-вече като занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който голяма част от селата били много богати. Неговото разположение било също от изключителна важност, тъй като той се намирал на важния провинциален път от Одесос – Марцианопол – за Мелта и вероятно към Монтана.

Устройството и организацията на Никополис ад Иструм наподобявали тези на останалите градове в провинция Тракия и Мала Азия. Гръцкият език се приемал като официален. Съветът на архонтите стоял начело на градското управление. В античното селище власт имали два важни органа – Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от жреци поддържала култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера, Херакъл, Атина, Асклепий, Митра, Кибела и др. Етническият състав на населението бил доста разнообразен. Обитателите на римският древен град били с тракийски и гръцки произход, заселени римляни и тракийски ветерани.

Открити са древни надписи, чрез които разбираме за различните професии упражнявани в онова далечно минало по тези територии. Хората населяващи земите на древния град са се стремели да се развиват в различни поприща - каменоделци, дърводелци, строители, тепавичари, обущари, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н.
На север от крепостната стена, както и край Бяла черква, Павликени и селата Бутово и Хотница са намерени руини от центрове за керамично производство, задоволяващи потребностите на населението и за експорт. Край Хотница действала и каменоломна, от която се добивал ценен материал, употребяван в строителството. Жителите на града са сякали дори и свои собствени бронзови монети, върху които се изобразявали ликовете на различните божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради.

Както в цялата Римска империя, така и по тези територии не липсвали развлеченията с гладиаторски борби и лов на диви животни. Никополис ад Иструм бил епископско седалище. Селището е изградено по т. нар. Хиподамова система (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света).
Днес всеки турист може да си представи как са изглеждали: античните улици застлани с огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и други елементи на античното градоустройство.

Потапянето в онова далечно минало не е чуждо на всеки зърнал разкритите останки на малък театър за камерни спектакли (одеона) или на централният градски площад (агора) с достигналите до нашето време части от околовръстна колонада, сградите в около площадното пространство, булевтериона (градски съвет), една улична латрина (WC), откъслечните отпечатъци от голяма обществена баня (терми), две от портите на укрепителната система и други части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм.
Едва на 200 м. западно от руините са открити останките на водния резервоар-колектор. За напълването му е служел специално изграден водопровод, чиято дължина е 25 км. Конструктивният му капацитет е 16 000 л. на денонощие. Пътят на водопроводният канал е минавал през село Дичин, като част от него е съхранена и днес. На територията на самия град са запазени и няколко антични кладенци.
Със забележителна украса се отличават фризархитравите от йонийския ордер на агората, както и единствените (до този момент) разкрити в България колони със сърцевидно сечение.

Уникално е разкритието, че освен водопровод и канализация, в крепостта е било изградено и парно, което отоплявало през зимата дори и открита пътека, около която по всяка вероятност като добавка към пейзажа са се поставяли екзотични растения.
Провеждането на различни изследвания и разкопки в областта води до откриването на антична сребърна монета, тежаща около 30 грама с изобразения на нея образ на Траян. Датирана е в края на II в. сл. Хр. Освен това е разкрита и хипокаустна система, за която има предположения от дълго време насам. Нейното местонахождение е недалеч от агората на града. Хипокаустът е разположен зад сградата на „сетана”. Изградена е от глинени тръби с отвори в долния край. Те били покрити от каменни плочи, оформящи подовото ниво на сградата.

Никополис ад Иструм се намирал под закрилата на крепостни стени, а по-късно след неговото разширение стените те отново го заобикаляли. Крепостната стена имала правоъгълна форма с порти на четирите основни стени. По всяка вероятност ролята на главна порта се изпълнявала от тази, намираща се от запад. Нейният план е също правоъгълен, като стената, а тя самата е изградена от големи квадри в техника опус квадратум. Цялата порта се състои от две врати: външна – двукрила дървена, и вътрешна – спускаща се (катаракта).

Две свързани части изграждат комплексът на агората – източна и западна. Източната представлява площада под открито небе. Върху ареата имало варовикови постаменти, служещи за бронзови статуи, а от четирите си страни била обградена от колонада в йонийски стил. Зад колонадата в южната и източната част, жителите на древния град разполагали с магазини.

Градският площад бил разположен на по-високо ниво, отколкото това на уличната мрежа, поради тази причина там се ходело само пеша. Булевтериона или сградата, за която се предполага че е изпълнявала функциите на градски съвет била разположена в северозападната част на площада. В югозападната част пък на свой ред намерил своето място малък театър (одеон), побиращ до 400 души. Театъра бил с правоъгълна форма, като зрителната зала се разделяла на радиални сектори, а каменен парапет разделял наблюдателите от сцената.

Непосредствено до комплекса на агората може и днес да се видят останки от сграда, наричаща се термоперипатос. По териториите, които е обхващала Римската империя, за първи път (до този момент) е разкрита постройка с такова наименование. Тази сграда наподобява на трикорабна базилика. Учените гадаят за какво е служела, но се смята, че в централната зала са се провеждали разходки, делови срещи и разговори под закрит покрив.
Проучена е и друга сграда, намираща се на близо 100 м. северно от агората, тук най-вероятно става въпрос за палестра. До северната порта на града са разкрити останки от обществената баня.

Голямо разнообразие виждаме и в погребалния обред, извършван на територията на Никополис ад Иструм, но това си има своето обяснение и то е разнородният етнически и социален състав на жителите на античната крепост. Покойниците са били кремирани, полагани в „плоски” гробове или в саркофаг. Не са малко на брой и откритите фамилни гробници на заможни граждани, чиито окраса е изключително богата - колонади, екседри, фронтони и статуи. Върху някои от надгробните съоръжения са били издигнати могили.

Една интересна находка от Никополис Ад Иструм е статуята на Асклепий. В целия свят има общо 5 скулптури на лечителя. Преди повече от 20 години иманяри я изнасят от града и се опитват да я продадат, но са хванати по време на извършване на сделката и в момента скулптурата е изложена в Историческия музей във Велико Търново.

Днес от този античен град има само руини, но те са преодолели препятствията на времето, за да разкажат с мълчанието си за онези отминали дни, изпълнени с величие и борбеност. За да ни накарат да се замислим за хилядите души, градили камък по камък своята съдба сякаш, за да я запечатат, като урок за поколенията.