Родопи, Велинград - Забележителности

Велинград е курортен град, разположен в Южна България, в Област Пазарджик. Намира се в Чепинската котловина в Западните Родопи. Градът е административен център на Община Велинград. Той носи името на партизанката Вела Пеева.

Курортния град има характерния за тези райони планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата — мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. Повишаване на техния обем се наблюдава през пролетта и началото на лятото, в края на лятото и есента е значително по-сухо. Снеговалежите са обилни, а снежната покривка се разпростира доста дълго време над града (до 150 дни). Бялата зимна пелерина е устойчива и дебела.

Рядко в този град времето е облачно и мъгливо. Той се класира и на първите места сред градовете в България, които са с най-малко дъждовни дни.
Средната годишна температура на въздуха е 9°С, а относителната му влажност е 75%. Атмосферното налягане е ниско – 693 мм живачен стълб.

В района на Велинград има изключително богатство на водни ресурси - реки, карстови и минерални извори. Те са един от основните фактори за определяне на местоживеенето на хората, стопанската им дейност, развитието на туризма. Множеството планински потоци и рекички стават едно цяло в Чепинската река. Основните й протоци са Грънчарица, Лепеница, Луковица, Мътница и Требетущица.

Язовирите по тези територии разнообразяват природната среда, въздействат положително върху микроклимата и значително увеличават очарованието на ландшафта. Във Велинград своята красота разкриват редица карстови извори като „Клептуза”.

Отново в този курортен град са съсредоточени едни от най-богатите в България хидротермални находища. Минералните извори (80 на брой), благоприятният климат и чудно красивата природа са най-големият капитал на града. Велинград е един от най-големите балнеоложки курорти в страната ни и е известен като „СПА столицата на Балканите”. Велинград предлага на своите гости богато разнообразие от санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели.

Множеството проведени изследвания в областта и региона са допринесли за опознаването му и в исторически план. Културните пластове дават основание да се смята, че Чепинският край е бил населяван още от тракийски племена през 6 - 5 век пр.н.е. Най-трайни следи е оставило племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. В писанията на древните историци Херодот и Тукидид са открити множество сведения за тази епоха.

„Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития.“ Херодот , Историята

Като доказателство за авторитета и значението на храмът на Дионисий в Родопите се приема фактът, че великия Александър Македонски и бащата на Октавиан Август са го посетили, за да им гадае пророчицата за бъдещето им.

Траките са ни завещали множество надгробни могили - 7 в Баташкото блато (сега дъно на езеро), 2 могили в местността „Юндола” десетки разпръснати на други места. Днес потънали в руини тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец”, в подножието на средновековната крепост „Цепина”, където са изровени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римски войски завоювали Родопите. Това бележи началото на един смесен трако-римски период, на който идването на славяните слага край. За римската култура по тези земи се получава информация от археологическите находки открити в селища и укрепления в местностите „Биволичино дере” и „Ремово”. Част от тях са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.

Славяните обитават Чепинският край от началото на 6 век. Те възприели голяма част от обичаите, нравите и културата на траките, като същевременно им предали свои характерни черти. Следващите, които се заселили по тези земи били българите. Чепинската котловина става част от българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян присъединява и цялата родопска област.

В миналото територията на Велинград имала голямото стратегическо значение, за това твърдение основание дава фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори тя попадала под властта ту на български, ту на византийци.
Цар Калоян окончателното спечелва свободата на тези земи от Византия. Като свидетелство за неговото управление до нас са достигнали укрепления в местността „Стража” – на 12 км. източно от града, в местността „Градот” – на 12 км. северно от Велинград.
След управлението на цар Калоян крепостта „Цепина” става столица на деспот Алексий Слав, а по-късно той я премества Мелник.

В Чепинския край са открити и монети от времето на цар Иван Александър. Историческите извори сочат, че прословутата крепост, както и целия Чепински край попадат в ръцете на турците през 1371-1373 г. Това е преломен момент в живота на българите от този край, падането им под турско робство преобръща съдбите им. Османската империя трябвало има съюзници в центъра й и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на 16 век.

От Османският регистър, носещ информация за годините 1516-1517 са извлечени имената на първите живеещи мохамедани по територията на днешния курортен град. По това време в чепинските села живеят общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене имали арабско фамилно име Абдуллах, присъждащо се на всички новоприети в исляма. Приелите новата религия семейства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, което било достатъчно да осигури добро материално положение на едно семейство.

Информация за онези отминали времена получаваме и от „Летописа на поп Методи Драгинов”, според тях по времето на Мехмед IV (1656-1661 г.) част от населението било накарано на сила да приеме исляма, тъй като гръцкия владика Гаврил обвинява местните в непокорство пред пашата в Пловдив. Пашата отива в Чепино с намерението да убие всички първенци, но те приемат исляма с надеждата, че ще бъдат пощадени.
Голяма част от наследниците запазват народността, езика и благия си характер. Жителите на селището продължили да говорят звучния български език, да пеят мелодичните си песни, поддържали обичаите си.

Жителите от този край не остават встрани от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани построяват новата църква „Св. Троица”. Тя бързо започва да играе ролята на средище, в което се укрепва българското самосъзнание и се разпространяват знания и просвета. През 1823 г. към църквата се създава първоначално килийно училище, а по-късно и класно училище, на разположение на училището се отпуснала самостоятелна сграда. В него преподавали учителите Паун Гугалов, Илия Ждраков, даскал Партений, даскал Саев — той въвежда като учебник „Рибния буквар”, Георги Чолаков — Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов и др.

С започването на Руско-турската война мюсюлманското население се оттегля в балкана или в по-южните селища за да се скрие. Част от селата опустяват напълно – едно от тях е Лъджене. Няколкото дни криене изтощават населението и то се връща в селата гладно и премръзнало.

През 1948 г. селата Лъджене, Каменица и Чепино се обединяват и сформират едно селище-град. Новосъздаденото градче е наречено на името на родената в Каменица партизанка Вела Пеева - Велинград. От 1977 г. днешният балнеоложки курорт става общински център.

Прекрасната природа, минералните извори и благоприятните за лечението на редица заболявания климатични особености поставят Велинград сред любимите на български и чужди туристи дестинации. Коронован като „СПА столица на Балканите“ градът предлага на своите гости екзотични СПА и уелнес процедури, разнообразна кухня и живописни места за почивка и релакс. Изградени са модерни балнеосанаториуми за рехабилитация и лечение на различни заболявания, както и множество хотели.

Велинград има няколко квартала, като най-южният от тях е Чепино. Преди основаването на града днешният квартал е бил село, наречено Баня Чепинска, чието име е сменено през 1934 година на село Чепино (на името на Чепинската котловина).

Името Чепино (съответно „Чепинска котловина“) се среща в османски книжа от 1666 г. Първоначално котловината носи името „Цепина” (Цепино), но поради факта, че турците нямат звук „ц“, името е записано като Чепино. Именно в този квартал може да се види едно от най-големите богатства на региона - езерото „Клептуза”.

Кварталът, разположен в централната част на града се нарича Лъджене. На територията на квартала се намират сградата на Община Велинград, Районният съд, Централната поща, Централният кооперативен пазар и още някои учреждения, както и някои от най-добрите заведения.
В миналото Лъджене е било феодален чифлик, в района около него се оформило селище, като основната причина за това било наличието на минералните извори и баните. Корена на името му се крие в думата „Лъджа“ - баня.

Най-богатия на извори квартал на Велинград се нарича Каменица, някои от тях са: Власа, Сярна баня и др.

Курортния град предлага на своите посетители освен богат избор на места за отдих и множество забележителности, където туристите могат да се насладят на очарованието на природата.
Едно от тези местенца, на които природата не е пестила сили е изворът „Клептуза”, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града. Романтичен и загадъчен, години наред, този тайнствен кът земя привлича туристи от цял свят.
Големи количества от водата на извора се употребяват за питейни нужди, а останалата част от водата образува две красиви езера, които по своя път се вливат в Чепинска река, а от нея - в Марица и Бяло море.
От карстовия извор на юг величествено се издигат вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който е едно от любимите места на жителите на курорта и на неговите гости, най-вече през лятото. Средствата за изграждането на парка са изцяло на бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.

На 18 км. източно от Велинград, разположена в землището на село Дорково, община Ракитово туристите могат да посетят старата българска крепост „Цепина”, столица на деспот Слав. През средновековието славата на крепостта достига своята най-висока точка. Тя става част от земите на българската държава в средата на IX век. През XI век е Византия превзема крепостта, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) „Цепина” отново преминава в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, „Цепина” е обявена за седалище на владенията на деспота. Убийството на царя през 1207 г., дава възможност на деспот Алексий Слав да се провъзгласи за независим.
В периода 1246 - 1254 г. днешната забележителност е в ръцете на никейския император Йоан II Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне.
През 1373 г. крепостта попада под властта на османските нашественици. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 декара, а в най-високата част е бил издигнат средновековен замък, разпростиращ се върху площ от 1,5 декара. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. Външният крепостен зид, е съхранен до височина от 6 м. и е с дебелина 3 м. Проведените в „Цепина” проучвания довеждат до откритието на останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м. Руините са проучени из основи.

Друг интересен обект, който трябва да бъде видян това е пещерата „Лепеница”. Тя се намира на 12 км. от Велинград, в землището на община Ракитово. До този момент в нея е достигнато на 1400 м. дълбочина, но са останали още множество галерии и кътчета, които все още не са станали достояние на учени и изследователи. Проучването на тази хилядолетна история скрита във всяко кътче от пещерата е предизвикателство, което природата отправя към човека.
„Лепеница” е открита за посетители на 11 септември 2010 г. Нейните зали носят интересни имена като „Концертната зала”, „Арманите” и „Срутището”. От пещерата са проучени и картирани 1525 м. Съхранени са прекрасни природни образувания, уникални по рода си. Чудни пещерни форми радват окото на посетителя — сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни езерца, драперии, бисери и рози. Тя е се разделя на три етажа. В долния етаж тече подземна река.
„Лепеница” се намира в Западните Родопи. Пещерата е сгушена в подножието на връх Сюткя и територията около входа й е покрита с горски площи.

Любителите на историята, посетили Велинград могат да се отбият в Историческия музей. Той се помещава в специално построена през 1982 г. сграда с обширни и удобни за експониране зали. В тях са изложени постоянните експозиции за Вела Пеева, етнографска изложба, изложба за великденски писани яйца и изложба за Николай Гяуров.