Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Родопи
  6. Велинград
  7. "Клептуза"

"Клептуза", Родопи

"Клептуза"

Невероятно красивото и романтично езеро Клептуза от години се е превърнало в един от символите на Велинград. То е разположено в квартал Чепино, който е една от трите термални зони на града.
Капацитетът на изворът „Клептуза” е 1200 литра студена минерална вода на секунда. Значително количество от тази вода се използва за питейните нужди на местното население. Останалата част се влива в двете езера, които от своя страна пълнят реките Марица и Чепинска. „Клептуза” е най-големият карстов извор в страната.

През 1933 година местната община отпуска средства за създаването на първото езеро на извора, а иглолистните гори, намиращи се около него се превръщат в естествен парк, предпочитан от множество хора за разходка и отмора. Изграден е и ресторант, който след известно време е реконструиран.
От април 2008 година паркът и езерата преминават в ръцете на Община Велинград, като преди това са държавна собственост.

Не далеч от извора в източна посока се намира пресечната точка на 24 меридиан и 42 паралел. До мястото може да се достигне, като се следва маркирана туристическа пътека, чието начало започва от „Клептуза”.

Както всяко красиво и популярно място и това си има своите легенди и предания, които му придават мистичност и правят очарованието му още по-голямо. Много голяма част от историите, които се разказват за различните места в България и в чужбина звучат еднакво, но всяка от тях си има своя смисъл и е доста различна от останалите. Всяка си има някаква особеност, която я прави уникална и неповторима. Голяма част от легендите се забравят и с тях умира и поуката, която носят, а местата за които се разказват сякаш губят част от магията си. Ето защо те трябва да се разказват и да се помнят.

Странното име „Клептуза” също си има произход. Според легендата той е кръстен на една девойка. Нейното име било Клепна, от рода на Узите. Както във всяка история и както всяка девойка родена в преданията Клепна била много красива и умна. Младото момиче таяло голяма любов към един момък, който също й отговарял с такива чувства, но любовта им била тайна. Срещите между двамата се състояли в близката гора. За нещастие на двамата влюбени родителите на момичето решили да я задомят. Избраника на семейството бил много богат големец от съседното село, който разполагал с огромни богатства, но бил изключително беден от вътре - нямал сърце. Красотата му била студена, душата му – мъртва, а думите- безжизнени.

Клепна и избраника на сърцето й решили да избягат далече от злата си участ. Пътят на младата девойка към нейния любим минавал през гората. По същото време, когато Клепна вървяла през нея, от там минали и османци, за които красотата на българката не останала скрита. Подгонили я, а тя решила да се скрие. Но късметът не бил на нейна страна и скривалището, което избрала бързо било разкрито. Малко преди да я заловят тя се помолила на Господ – по – добре земята да се отвори и да я погълне, отколкото да попадне в ръцете на преследвачите си. Господ чул молбата й, Земята се разцепила и Клепна потънала в нея. Щом се скрила от погледа на агресорите, от ямата бликнала вода и удавила нейните преследвачи. Водата още си тече, езерото е все така красиво, а Клепна от рода Уза дала името на това чудно място – „Клептуза”.