Шумен, Природен парк "Шуменско плато" - Забележителности

От много години Шуменското плато е станало неизменна част от живота на хората в областта и в близките райони. То обединява в едно природната красота, историята и културното наследство на региона.

През 1980 г., с цел опазването и съхраняването на ценните растителни и животински видове, типичният платовиден ландшафт, множеството красиви кътчета и местата, подходящи за отдих и туризъм, 3 895,8 хектара от Шуменското плато са обявени за защитена територия – народен парк, който през 1998 г. е прекатегоризиран в природен.

Шуменското плато е представлява геоморфоложко образувание, разположено в източните предели на Дунавската хълмиста равнина, неговото образуване е резултат на ерозийната дейност на протичащите по тези земи води. Характерни за него са стръмни и сипейни склонове като на места горната част завършва с живописни скални венци. Три основни части се открояват в релефа на природния парк – местността „Илчов баир”, ридово възвишение в източната част и обширен скат – местността „Кьошковете”.
Средната надморска височина е около 350 м., а най-високата точка – 502 м. е в местността „Търнов табия”.
Варовиците, пясъчниците и мергелите са основната градивна част на платото. Този факт е допринесъл природните влияния и стихии да изваят невероятни форми на повърхността и под нея.

В района на парка са разположени около 60 пещери. Пещерата „Бисерна” е най-голямата от тях. Тя е на два етажа, а дължината и достига около 2,6 км.
През Средновековието множество от пещерите са служели за скални килии, църкви и манастири. Днес те са неизменна част от историческото минало на тези места и са едни от най ценните исторически забележителности в парка.

Климатични и релефни особености на Шуменското плато и като цяло неговото географско разположение са значителна предпоставка за развитието на богато биологично разнообразие на неговата територия.

Основните представители на флората по тези земи са висшите растения. От тях са установени 550 вида от 245 рода и 64 семейства.

В парка са разпространени 95 дървесно-храстови и 35 тревни екосистеми и скални групировки. След извършването на залесителни мероприятия по територията на парк „Шуменското плато” там вече могат да се видят черен бор, бял бор, акация, липа и др.

Преобладаващите растителни видове по защитената територия са дървета и храсти, те заемат почти 90% от територията му. Тревните екосистеми са значително по-малко, като на места заедно със скалните групировки съставляват характерен ландшафтен елемент.

На централно място в растителната покривка на парк „Шуменско плато” се нареждат екосистемите на мизийския бук, те имат огромна стойност в ботаническо отношение. За тези екосистеми е характерна висока склопеност на дървостоите – 0.7-0.8, а също така слабото развитие на храстовия етаж, който се състои от леска, глог, кучешки дрян, чашкодрян, джанка. Мизийският бук спада към коренната растителност на Шуменското плато. За да се опази този дървесен вид е създадена защитена територия – резерват „Букака”, заемащ площ от 62,6 хектара.

Не са рядкост и дървесни видове като обикновен габър, келяв габър, цер, благун, дива череша, зимен дъб и др.

Екосистемите на келявия габър обхващат най-значителна площ от територията на Природен парк „Шуменско плато”. Близо 60% от тях имат смесен дървостой. Могат да се видят най-вече в източните и южните части на парка и имат по-често храсталачен хабитус поради влиянието на човешката дейност. Под нейно влияние в определени области екосистемите са разредени и се заменят с тревни ценози. В състава на смесените дървостои участват 15 вида дървета, 13 вида храсти и над 195 вида тревни растения.

Значително по-малка част (около 1/4) от територията на парка заемат екосистемите на обикновения габър. Той също е част от коренната растителност на Шуменското плато. Произхода му е издънков и на места е с храстовиден вид. Екосистемите на обикновения габър се срещат предимно по сенчестите територии.

Около 6% от площта на защитената територия е покрита от храсти и тревни растения.

В природния парк до момента са установени 9 вида защитени, 3 вида застрашени и 12 вида редки растения.

Както флората така и фауната по тези земи е доста разнообразна. Значителен е броят на водните или свързаните с водата животни. В крайдунавските блата и по долното течение на дунавските притоци се срещат рибите дунавски щипок, субендемит, дунавска мряна, говедарка, косат, морунаш, сабица, малка вретенарка, голяма вретенарка, бибан.
Областта е завидно богата на водолюбиви птици, голяма част от тях са именно покрай блатата, разливите и островите. Често срещани представители са морски орел, гъски, гмурци, патици, чапли, рибари, водобегачи. За региона са описани над 100 вида птици.

Характерни представите от земноводните са обикновената чесновница, бумката, кафявата крастава жаба. Единствено в тази част на страната се среща дунавския тритон. Разнообразието от влечуги е значително по-малко, отколкото в останалите райони на страната. По тези територии са установени кримски гущер, горски гущер и змия пясъчница, а в източната част на подрайона – и ивичест гущер. Наблюдават се също и три вида костенурки.

Най-многобройни представители на бозайниците са гризачите - сънливци, мишки, лалугери и др.

В заключение за животинския свят в Природния парк можа да се каже, че фауната е съставена главно от европейски, европосибирски и други северни видове, навлезли тук през кватернера.

Територията, която обхваща Шуменското плато е стратегическа в източната част на Дунавската равнина. Този факт определя и значителната роля на местността в историческото ни минало. Солидната защита, идваща от естественото му укрепление, допринася мястото да бъде населено още от най-древни времена. С течение на години и векове в района са били издигани много крепости, селища, монашески килии, църкви и скални манастири, чиито останки са достатъчно доказателство за тяхното съществуване. Първите археологически проучвания са осъществени от чешкия археолог Карел Шкорпил.

Най-важната археологическа и историческа забележителност на платото несъмнено е Шуменската крепост. Провеждането на изследвания при нея започват през 1957 г., от тях става ясно, че Шумен е едно от най-древните селища в страната, датирано отпреди 3 000 години.
Крепостта гордо се извисява в източната част на Шуменското плато върху скалистия хълм Хисар. След направените археологически разкопки са намерени обекти с крепостна, църковна и гражданска архитектура, които се приемат като свидетелство за гъстото застрояване на града през всички исторически епохи, особено по време на Второто българско царство.

Важна частица от историята на региона са пещерите, намиращи се в платото. Голям брой от тях в миналото са били пригодени да служат като жилища за местните. Седем пещери с различна големина са разположени по северния скалист склон, известен с названието „Цар Крумови порти”. Те са нишообразни, с широко отворени входове. Подовете им са почти хоризонтални. Една част от тях имат връзка помежду си с проходи. През 1901 г. Р. Попов прави първите проучвания на тези пещери. Той установява, че те са били обитавани от човека през каменно-медната епоха, намирайки оръдия на труда изработени от камък, кремък и кост.

Важна щриха от археологическия пейзаж на платото са руините от няколко тракийски селища, датирани в периода IV - II в. пр. н.е. Те се намират в местността „Висока поляна”, вляво от местността „Харачи боаз” и в местността „Бобата”. Селището, разположено в местността „Висока поляна” е с добре съхранени останки от землено укрепление високо два метра. Второто, което може да се види в местността „Харачи боаз” заема площ от 20 декара, на тази територия са намерени фрагменти от глинени съдове. По всяка вероятност селището в местността „Бобата” е било сформирано от две каменни концентрични укрепления, като основание за това твърдение дават неговите руини. Вътрешното укрепление в било дом на тракийската върхушка, а външното е приютявало останалата част от населението.

След провеждането на археологически разкопки в местността „Баш Бунар”, намираща се на североизток от кв. Дивдядово е намерено късноантично селище и крепост от IV - VI в. Още една крепост от този период - V- VI в. с изключително добре запазени и до днес крепостни стени, достигащи височина до три метра, може да се види на „Сиври тепе” - самостоятелно възвишение североизточно от с. Кочово.

Склоновете на Шуменското плато са съхранили за нас редица скални манастири, църкви и монашески килии. Уникалните паметници са пренесли през времето историята свързана с религиозния, културния и просветния живот от периода на Второто българско царство. Тяхната роля за онези времена е била от изключителна важност, защото те са давали подслон на отшелници-монаси. Не се знае с точност кога са издигнати повечето манастири, но тяхната вероятна датировка е XII – XIV в.

През XVIII - XIX в. на платото са издигнати над 13 военни укрепления – фортове, редути и ретраншменти - част от укрепителната система на град Шумен.
Тези военни укрепления са станали свидетели на множеството кръвопролитни битки между руснаци и турци водени в края на XVIII в. и началото на XIX в.
Други неми свидетели и дори участници на събитията от това изминало време са запазените ровове и валове на Илдъз табия - най-северното и най-голямо укрепление, на Търнов табия, разпростираща се на най-високата точка на Шуменското плато, на най-южната Ченгел табия и редутите около днешната телевизионна кула.

Платото е силно свързано не само с древната история, но и с най-новата. Жителите и гостите на Шумен добре познават историческото място „Гроба на курсистите”, разположено югозападно от паметника „Създатели на Българската държава”. На това място през 30-те години на XX в. трима студенти от Шуменския учителски институт се сбогуват със земния си път, ставайки жертва на политически борби.

Природен парк „Шуменско плато” е една забележителна дестинация за туризъм, спорт и отдих, за опознаване на флората и фауна и за потапяне в историята. Той е подходящ за посещения през всички годишни сезони. Всяка част от него е леснодостъпна, благодарение на изградената пътно-алейна мрежа и многобройните туристически маршрути, които обхващат територията на целия парк.

Природния парк разполага с 8 туристически заслона с огнища, а на местата с панорамни гледки има изградени редица беседки, пейки, маси, чешми и др. Всички съоръжения се поддържат целогодишно, но не бива да забравяме, че ние сме тези, които трябва да пазят всичко в родината си, за да оцелее най-голямото ни богатство – невероятната природа.

Природен парк „Шуменско плато” е добре устроен и дава възможност на любителите на динамичния начин на живот да практикуват различни видове туризъм туризъм: природоопознавателен, културноопознавателен, екологичен, селски, велотуризъм, пещерен туризъм и др.

Всеки посетител, решил да се отдаде на екотуризма, може да се насочи към м. „Кьошковете”, където е маркиран маршрут, в който са включени множество обекти, според изискванията за екологичен маршрут. Той предоставя чудесни възможности за опознаване на една от най-посещаваните местности в Природния парк.

За пешеходен туризъм също има богат избор на туристически маршрути. Използвайки тях за разглеждане на парка, туристите могат да се насладят на интересни теренни форми, исторически забележителности, да посетят различни туристически хижи, заслони. Тези маршрути предоставят възможност добре да се опознае и биологичното разнообразие в парка.

В с. Осмар, което обхваща територия, граничеща с Природен парк „Шуменско плато” има чудесни условия за практикуване на селски туризъм. В селото има частна винарна, а в съседното село Хан Крум има винарска изба и в двете могат да се направят посещения с цел дегустация.

На разположение на посетителите Дирекцията на парка предлага водачи по туристически маршрути, фототуризъм, информация касаеща базите за отдих на територията на парка и други услуги, свързани с туризма.

Броят на туристите посещаващи парка нараства непрекъснато. По тази причина на територията му са изградени множество сгради, свързани с отдиха и обслужването на посетителите – почивни станции, хотели и др.