Връх Шипка, известен в миналото с името връх Свети Никола е разположен в Стара Планина, а неговата надморска височина е 1326 м. Той се намира на 28 км. от гр. Казанлък и на 22 км. от гр. Габрово.
По време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. отбраната на Шипченския проход е една от най-запомнящите се с героизъм и себеотдаване битки. Този велик сблъсък се оказва един от решаващите за изхода на войната. Не е случайно името, с което тези боеве се запечатват за винаги в историята, а именно - Шипченска епопея.
Ген. Н.Г. Столетов ръководи малоброен руско-български отряд, наброяващ около 7 500 души. Тези смели войни имат за задача да одържат армията на Сюлейман паша, която превъзхожда тази на генерала няколкократно (близо 27 000 души и резерв от 10 000). Основната цел на защитниците на Шипка е да не допуснат султана да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Сраженията за Шипка избухват през август 1877 г. В продължение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват вълните от турски табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато османците хващат все по на тясно защитниците, а боеприпасите се топят изключително бързо. Следобед Сюлейман паша включва в боя всичките си резерви, като ги насочва срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент прохода изглеждал загубен, но от Габрово се появило първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер към отбранителите се присъединяват всички роти на 16-ти стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват.
Боевете не стихват и през останалите три дни, но Шипка вече е здраво в ръцете на руската армия. Отбраната на прохода не престава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като „Зимно шипченско стоене”. Защитниците на Шипка геройски бранят прохода без да бъдат сломявани от студ и мраз, мъгли и виелици. За тези славни дни, изпълнени с мъжество и саможертва, телеграфът съобщава с кратката фраза: „На Шипка всичко е спокойно.”
Плевен пада на 29 ноември (10 декември) 1977 г., в този момент руските войски преминават Балкана, преодолявайки тежките зимни условия и вземат надмощие над турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г. (9 януари 1878 г.
Сладка е победата, но платената за нея цена е жестока. Дадените от руските полкове и българските дружини жертви на Шипка и в полето на Шейново са близо 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Днес на Шипка е тихо и спокойно. Бойното поле, така известно от разкази, стихове и поеми, е превърнато в музей на открито – Национален парк-музей „Шипка”.
Музеят, материализиращ кръвопролитните битки от онова тежко за българите време е създаден през октомври 1956 г. и в него са включени териториите на историческите места, свързани с отбраната на Шипченския проход. Комплекса обединява паметници, възстановки на позиции, батареи и землянки. Първите паметници са руски и са създадени през 1878-1881 год.
Българските монументи на бойното поле са на 3-та и 5-та опълченски дружини (1910 г.) и Паметникът на свободата на вр. Свети Никола, открит на 26 август 1934 г.
Величественият Паметник на свободата е едно неоспоримо доказателство за признателността на българския народ към саможертвата на героите, защитавайки с пролятата си кръв Шипченския проход и свободата на България.
За неговото построяване средствата са дарени от целия народ, а проекта е на арх. Донков и скулптора Андреев.
Величествения монумент наподобява средновековна българска крепост. Височината му е 31,5 м., а броят на стъпалата, водещи до него е 890. Гордо стъпил над централния вход е бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
В приземния етаж се съхраняват костите на загинали при отбраната на Шипка герои. Техен вечен дом е станал мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва. Пред саркофага са застинали на вечна стража каменните фигури на руски воин и български опълченец.
Експозицията, която може да се види по останалите седем етажа на Шипченската „крепост”, разказва за храбростта на руси и българи по време на петмесечната отбрана на прохода. Колекцията е богата на ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие. В тази сбирка посетителите могат да видят и първото бойно знаме на Българското опълчение. От последната площадка се открива прекрасен панорамен изглед към околността с възстановените батареи, обозначени позиции, траншеи, паметници и братски могили, възкресяващи спомена за подвига и саможертвата на шипченските герои.
Пътят към Национален парк-музей „Шипка” е добре пригоден и изключително подходящ за автотуристи. В района на разположение на посетителите има кафета и ресторанти.
Присъединете се към нас във Facebook