Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Стара Планина
  6. Троянски манастир “Успение Богородично”

Троянски манастир “Успение Богородично”, Стара Планина

Троянски манастир “Успение Богородично”

Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично” е разположена на около 10 км. югоизточно от красивия град Троян в полите на Стара Планина. Издигнат на около 400 м. надморска височина, най-големият манастир в Балкана е заобиколен от величествени гори и р. Черни Осъм, която придава на мястото допълнителна очарователност. Манастирският комплекс е една добре развита туристическа атракция с множество магазинчета за сувенири, заведения и места за забавления наоколо.

Началото на духовния живот в региона е поставено още през 16-ти век, а дори според някои още по-рано – от края на Втората българска държава (14-ти век), когато е създаден град Троян.
Според манастирските хроники, запазени от неизвестен монах, Троянският манастир е основан от отшелник, който пристига по тези територии и си построява малка хижа няколко години след падането на Втората българска държава. Отшелникът без затруднения печели уважението и доверието на местните хора, които започват да го посещават за молитви и съвети. По-късно той издига и черква, посветена на Светата Дева.

От дните на създаването си до 1830-та година, светата обител понася доста трудни времена. Манастирът често е нападан и унищожаван, а монасите – избивани. Зависимостта на Троянския манастир от гръцките епископи в Ловешката епархия, които използвали земите и горите й за лични облаги, също създава неприятности за храма. Именно през 1830 г. идва решението на тези проблеми, когато делегация от монаси посещава Константинопол (днешен Истанбул), за да представи искане за духовна, административна и икономическа независимост на манастира.
С помощта на придружаващото писмо от Търновския митрополит Иларион монасите постигат целта си.
Специална грамота, издадена на 4-ти декември 1830 г. и подписана от Вселенския патриарх Костандий, дава на Троянския манастир така необходимата автономия с обявяването му за “ставропигиален” – което означава, че той бива освободен от пълномощията на ловешкия епарх и става подчинен директно на Патриархата в Константинопол. След тези знаменити събития манастирът се разширява и се превръща в духовен и културен център.

Манастирът е построен в духа на българското Възраждане. Черквата „Св. Николай Чудотворец” е най-старата и едновременно с това най-добре запазената религиозна постройка в района, макар че се намира извън комплекса, на около половин час пеш в южна посока.
Манастирският храм “Успение Богородично” е издигнат през 1835 г. от майстор наречен Константин от с. Пещера, Кюстендилско. Построен е от ломен камък и големи тухли, сменящи се на редове с аркирани ниши, уникалната архитектура силно впечатлява туристите.

Всяка част на комплекса е строена от различен майстор в различно време, но силно впечатление прави хармонията, с която са изградени. Монашеските сгради са на 3 и 4 етажа, с дълги отворени чардаци, с изглед към вътрешния двор, и колони и парапети в стила на старите български килийни училища.
Не друг, а самия прочут майстор Захари Зограф от самоковското училище за изкуство и иконография е сътворил прекрасните стенописи по манастира и църквата. Различни майстори от самоковската школа изрисуват и иконите в храма, като един от тях е и брата на Захари – Димитър Зограф.
Не е съвпадение, че стенописите в Троянския манастир силно напомнят на такива от други известни наши манастири, това се дължи на факта, че Захари и неговите съученици са творци, рисували в цялата страна. Въпреки това, орнаментите в “Св. Успение Богородично” са по-пищни и силно наподобяват бароковия стил, с извиващи се клонки и цветчета.

Днес портрета на Захари може да се види, както тук, така и на стените на множество храмове, в които е бил нает (например Бачковския манастир), той поставя своя лик в църквата редом до този на игумена. Друго не по-малко интересно изображение се намира в олтара и съдържа всичките 27 монаси, съжителствали под покрива на манастира по онова време. На външната стена на една от комплексните сгради също може да се види интересна рисунка, която обаче е доста различна от стила на манастирските стенописи. На нея Зографа изобразява лъв и слон, които да са символ на българската сила и спокойствие по време на дългото османско владичество. Възхищение предизвикват и дърворезбите по иконостаса на църквата, направени от орехово дърво от тревненски майстори.

Наподобявайки други български манастири Троянският ставропигиален манастир също си има своя чудотворна икона, която пристига в светата обител по времето на нейното основаване и се нарича “Св. Богородица Троеручица”.
Старо предание гласи, че иконата е дарение от монах, който се заселил за определен период при троянския отшелник по време на своя път от Атонските манастири към Влашко.

Покрай своята духовна роля, манастирът създава велики български писатели, учители и преводачи. Един от тези творци е монах Спиридон, автор на втората книга за историята на страната (1792). Той е бил силно обвързан и с народната борба срещу османското владичество. Подобно на други манастири, Троянският също е бил убежище на Апостола на свободата Васил Левски, който организира революционни комитети не само в Троян, но и в самия манастир. В тайният манастирски комитет са участвали 80 монаси, а негов ръководител е бил архимандрит Макарий. По това време (средата на 19-ти век) замира все повече производството на книги за сметка на дейността на монасите в търсенето на оръжие.
По време на Руско-Турската освободителна война отец Макарий преустройва комплекса в лазарет за руските войници и чрез всякаква помощ подпомага тяхната войска.

В наши дни манастирските сгради съдържат и хотелска част с добре обзаведени стаи, докато наоколо има няколко добри заведения, в които може да се дегустира популярната троянска сливова ракия, варена според старите манастирски рецепти.