Величествената Стара планина трудно може да бъде опозната в цялата й прелест. Потопила глезен в Черно море, тя се издига високо, като достига средна надморска височина: 722 м., а най-високата й точка е връх Ботев: 2376 м., дължината на планината е около 530 км., а широчината й между 15 и 50 м., Стара планина се разпростира дори отвъд западните граници на България. С площ около 11 600 км. Балкана пази не само тайните на Българското възраждане, но и уникални природни и архитектурни богатства.
За разлика от легендарния Троянски Балкан, малцина са тези, които познават красотата на Тетевенския му съсед, който обхваща централния дял на планината и се намира в съвсем близо до София.
Характерни и за този дял са чудесните условия за планински, еко- и културно-исторически туризъм сред прекрасна природа и свеж въздух.
Не е случайно написаното от великият Иван Вазов: "Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец за майка България". Този град пленява с венеца си от старопланински върхове: труднодостъпният връх Трескавец, опасан от всички страни със стометрова скална корона; наподобяващият вулканичен конус връх Острич; най-високият - връх Червен (1221 м), чието име идва от червеникавите оттенъци, които го обливат при залез-слънце и най-ниският - връх Хайдушка поляна (90 5 м.), откъдето местните хайдути надигат първия си вой, известяващ за съществуването им. И след цялата тази дивна прелест, можем да кажем, че символ на града е скалистият връх Петрахиля, който го закриля откъм изток, посрещайки пръв слънчевите лъчи.
В йерархията на Османската империя тетевенци заемат специално място като "войнуци" - охранители на пътища в планината със специални задължения, права и привилегии при плащане на данъци. Това е основната причина Тетевен да е пощаден от духовното и физическо насилие, нанесено върху жителите на околните селища, които са помохамеданчени насила. Именно тези събития се превръщат и в главната причина града да играе важна роля във възродителния процес, като в новопостроените си църкви и училища обогатява и пробужда българското самосъзнание за духовна и политическа свобода.
Тетевен и до днес носи духа и атмосферата на възрожденска България. През 1872 г. Васил Левски създава на това място един от най-многочислените тайни комитети, начело, на който застават най-видните и влиятелни тетевенски чорбаджии - Станьо Врабевски и Петко Милев - Страшния. Града често е посещаван и от Димитър Общи - организатор на обира на турската поща в Арабаконак и причина за последвалите трагични събития - разгромяването на революционната мрежа, обесването на Апостола и потушаването на Априлското въстание. Само на 15 км. от Тетевен, в местността Костина, край прекрасния планински курорт с. Рибарица, може да се види и лобното място на друг виден революционер - Георги Бенковски.
Основните свидетелства за честите посещения на Апостола по тези земи са запазените до днес негови скривалища: в хаджи Ивановата къща - една от малкото уникални тетевенски къщи оцелели след опустошаването на града от кърджалии през 1801 г. - и в Гложенския манастир, който през Възраждането е значимо културно-просветно средище и сигурно убежище на революционни дейци.
Гложенската света обител е известна, като един от най-интересните старопланински манастири. Той е уникален заради факта, че вместо да е закътан в пазвите на планинските вериги, е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда с високи и отвесни скали. Местоположението му, както и начина, по който са подредени жилищните му сгради, сключващи около черквата затворен от всички страни двор, му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък, който отдалеч прилича повече на кацналите върху стръмните тибетски скали будистки манастири, отколкото на която и да било друга българска света обител. Заобикалящата го природа спира дъха още от пръв поглед, особено в есенната й премяна - тъмно зелена рокля, абстрактно нашарена във всевъзможни и преливащи тонове на жълто, оранжево и златисто кафяво.
В самото начало на създаването си манастира посветен на Св. Георги Победоносец е издигнат на друго място от украинският княз Георги Глож, който се заселва в района през XIII в. Князът носи със себе си икона на светеца и поради тази причина посвещава и храма на него.
Легендите разказват, че скоро след основаването на светата обител, иконата многократно изчезва, мистериозно появявайки се всеки път на хълма над с. Гложен. Монасите изтълкували това като божи знак и в края на XIV в. преместили манастира на високата труднодостъпна скална тераса, където се извисява и до наши дни. За определен период от време двата манастира съществуват паралелно, свързвани помежду си с тунел, който не веднъж е служил на Васил Левски и на други възрожденци за бягство от турците.
Независимо дали легендата е вярна, или не, мястото е вълшебно. За необятната природа и чистият въздух няма достатъчно подходящи думи, те могат само да се видят и усетят. Манастирската боб чорба, която се предлага в уютната гостоприемница, е несравнима с никоя друга гозба, а изгледът от прозорците на манастира - главозамайващ.
Съкровищата на Тетевенският Балкан едва започват – едно от тях са многобройните и разновидни пещери. Две от тях са Съевата дупка, която се намира на едва 2 км. от манастира, и Проходната пещера, близо до с. Карлуково.
Всеки хълм и всяко възвишение в района е осеяно с различни по големина пещери, много от които са доказателство за древни обитатели и загубени във времето човешки истории.
В Съевата дупка, например, носеща името на братята Съе и Сею, които са намирали тук скривалище от турците, са открити глинени съдове и монети, датирани от времето на римския император Антоний, а самата пещера е разноцветен, приказен подземен свят. В пещерата има пет пещерни зали, три от тях дължат името си на едно от причудливите си скални образувания: Купена - на сталагмита, оприличаван на купа сено, който се издига в западния й край, макар вкаменената фигура на виещ вълк и висящата до него агнешка глава да са далеч по-интересни; Белият замък - на огромния сталактон, оприличаван на средновековен замък, чиято светлокафява стена е наслоена със снежнобял слой, изпъкващ на фона на заобикалящите го кафяво червеникави образувания; и зала „Космос“ - на образуваната в скалната стена ракета в полет, макар че в залата могат да се видят също и не по-малко интересните вкаменена майка с дете, силует на жаба и копия на Белоградчишките скали. Втората зала - „Срутището“ - е образувана в резултат на земетресение. Освен запазените по тавана малки сталактити, наподобяващи вкаменен дъжд и изваяната женска фигура, в залата се намира и „органът“ на пещерата, представляващ различни по дебелина каменни струни. При удар всяка „струна" (в зависимост от нейната дебелина, дължина и кухина) издава специфичен звук, който съответства на определен тон от музикалната гама. Освен с пещерен орган Съевата дупка разполага и с концертна зала - „Хармана“, чиято акустика е уникална, а името й вероятно произлиза от хармония. В тази зала се намира най-дебелият сталактон на пещерата с обиколка цели 13 м. Част от него е посипана със скреж от калцитни кристали, които, осветени от прожекторите, блестят като брилянтин. Пещерата е забележителна и е една от най-богатите на пещерна фауна в България.
Сравнително по-бедна, но не по-малко интересна е Проходната пещера, която притежава възхитителен отличителен белег - изваяните като от скулптор Божи очи, пропускащи дневната светлина от тавана в центъра на пещерата. Перфектната им форма и симетрия предизвикват у посетителя не само възхищение, но и страхопочитание. Карат те да се замислиш дали действително няма някъде там горе едни очи, които неспирно следят всяко твое движение? И ако някой си зададе този въпрос нека да помисли следващият път, когато понечи да погуби природно съвършенство, с чието създаване ние простосмъртните нямаме нищо общо.
Присъединете се към нас във Facebook