Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Стара Планина
  6. Пещера "Съева дупка"

Пещера "Съева дупка", Стара Планина

Пещера "Съева дупка"

Пещерата „Съева дупка” е разположена на 11 км. западно от Ябланица , на 25 км. от Тетевен и на 2 км. южно от село Брестница, Ловешко. Провъзгласена е за природна забележителност и национален туристически обект през 1963 г.

След благоустрояването й през 1967 г. всяка година тя посреща хиляди гости от България и чужбина. Облечена от светлината на повече от 50 прожектора, „Съева дупка” разкрива своите прелести на тези, които пътуват по шосето от София за Варна. Не е случайно, че е обявена за подземната перла на Панежкия карстов район.

Входът й се намира на 500м. надморска височина и може да се види от площада на село Брестница .
Ако за достигане на пещерата се използва автомобил или друго превозно средство, асфалтираният път отвежда над западния й край. Пешеходния маршрут преминава по хубав път, като разстоянието е 2 км. и 260 стъпала по десния брегови склон на Дълбокия дол.

Изваяният вход на „Съева дупка” е разположен под отвесен скален откос, висок 6,5м. Той е покрит с папрат и мъхове, между които са се подали красиви цветя. Пещерният вход е висок 4,5 м. и широк в основата си 4,2 м., той е окован в желязна решетка с врата, на която е монтиран метален прилеп - символът на българските пещерняци.

„Подземната перла” е образувана преди повече от 1 милион години от тектонски варовици. Изобилието на калциев карбонат е допринесло за сформирането на разнообразни природни форми с различно оцветяване.

Помислено е много прецизно за осветлението на пещера „Съева дупка”. От сводовете, от процепите по стените и от пода струи електрическа светлина. С голямо чувство за мярка и с изтънчен вкус и умение проектантите и строителите са разкъсали мрака, без да унищожат романтиката и загадъчността на пещерния свят.

Произхода на името й е от тези на братята Съе и Сею, които са я използвали за укритие от турците по време на робството. В нея, почти до входа, са открити кости на животни, монети, глинени съдове, датиращи от времето на римската империя – предимно от времето на император Антоний.

Пещера „Съева дупка” има няколко зали.
Първата от тях носи името „Купена”, причината за което е огромния сталактон, издигащ се в средата на залата, напомнящ купа сено. За красотата на залата допринасят и изумителните чисти синтрови езерца и панички. Отново там могат да се видят и чудноватите синтрови образувания - пещерните пингвинчета. В южната част на „Купена” стените са покрити със синтър. Възхита у посетителите предизвикват и внушителния виещ „Каменен вълк”, „Агнешката глава” и не на последно място „развалините на Римския град”.

Във втората зала – „Струище”, влизането става постепенно. Преди векове по време на земетресение на това място е станало голямо срутване и част от тавана на пещерата се е откъртил. В резултат на това събитие голяма част от красивите образувания са се разрушили. В южната част на залата вниманието привлича „Дебелата Берта” - огромен сталактон, наподобяващ оръдие. Тавана в тази галерия е уникално красив, от него сякаш се излива каменен дъжд - многобройни малки и красиви сталактити. На запад „Струище” се стеснява постепенно. По пътеката се препречват тънки каменни струни, известни като „Органа на пещерата”. Леко чукване по тях предизвиква звън, напомнящ цялата музикална гама. На запад посетителите на „Съева дупка” могат да видят друга поразяваща украса на тази зала – „Каменният водопад’.

Третата зала – „Харманът” представлява кръгла и равна кухина, покрита с глина, която с право носи името си. Тя е наситена с толкова много сталактити, сталагмити и всевъзможни каменни образувания, че предизвиква у човек чувството, че той се намира в някакъв нереален свят. Цветът на тази галерия е кремавият с кафеникаво червени оттенъци. Именно на това място се намира най-дебелият сталактон на пещерата, чиято височина е 4,50 м., с обиколка 13 м. Пещерното образование блести от всички страни като брилянт, затова са го нарекли „Брилянтния Прометей”.

Други шедьоври на природата и времето, които могат да се видят в „Хармана” са и огромната „Лъвска глава”, „Прикованият Прометей”, „Кошерът” и „Медузата”.

В другите две зали – „Белия замък” и „Космоса”, красотата и богатството на каменните формообразувания не са по-малко. И в тях се усеща красотата и изобилието на сталактити, сталагмити, сталактони и драперии, оцветени в топли тонове. Ярко блести „среброто” на свежи калцитни образувания.

В „Белия замък” погледите привлича белия таван, окичен от многобройни каменни боздугани и окървавени мечове. Тук са „Кубратовата колона” и „брадавичния синтър”. Разбира се, не бива да се пропуска сталактонът „Белият замък”, дал името на цялата зала.

Най-висока е петата зала, известна с името „Космос”. Противно на очакванията, за нейното име не е определяща височината й, а каменното образувание, наподобяващо ракета в полет и намиращо се в северната част на залата. Други интересни образования в тази последна зала са „Знамената на Октомври” и многобройните сталактони.

Фауната в пещерата е доста разнообразна. Тя е представена от различни видове пещерни обитатели.

Дължината на пещерата е 400 м., а температурата в залите е постоянна през цялата година - 7-11 градуса.
В близост са още пещерите „Моровица”, „Байовица” и „Драганчовица”.