Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Стара Планина
  6. Белоградчишки скали

Белоградчишки скали, Стара Планина

Белоградчишки скали

Феномена „Белоградчишки скали” се разпростира на около 30 км. дължина, 3 до 5 км. ширина и се извисява до 200 м. височина. Града е обграден от най-величествените от тях: Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът.

На 4 км. от Белоградчик в близост до пещерата „Лепеница” се е образувала друга голяма скална група, в която най-внушителната фигура е на Динозавърът.
Около с.Боровица се намират Боров камък и Пчелен камък. От терасата на известния Мислен камък може да се види необятната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Тази уникално красива гледка кара посетителя да занемее.

Всяка скална фигура е получила своето име въз основа на народното въображение. Флората около скалите се състои от много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България.
Представители на животинския свят са скалния орел, бухала, черния щъркел, малкия лешояд, вълк, глиган, сърна, благороден елен, сънливец и други. Няколко пътеки виещи се край Белоградчишките скали тръгват от Белоградчик. Те са изключително подходящи за разходки с велосипед.

Интересен е начинът, по който са се образували скалите. В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г., по тези територии се наслоили песьчливо-мергелни скали. Впоследствие те били покрити от море, на чието дъно се отлагали глина, пясък и чакъл. С течение на времето пясъчно-глинеста спойка обединява материалите в едно. По този начин се сформирали конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят е резултат на железните окиси и хидроокиси. Под влиянието на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и излязъл на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Влиянието, което оказвали водата, ветровете и колебанията на температурата допринесло за разрушаване на варовиците от тези части и за разкриването на силно напуканите конгломерати. Така милиони години наред природата е изваяла от безформения камък скулптури на хора, митични същества, животни и птици. Във варовика и пясъчника се образували над 100 пещери. Благодарение на скалните колони се е оформила естествена крепост, която още от древни времена е била използвана за отбрана.

Хиляди легенди се разказват за „Белоградчишките скали”. На това място всеки камък има своя история и за него се носи предание, наситено със страдание и героизъм, чрез което се дава обяснение за неповторимата вкаменена хубост.

Преди векове между скалите съществувал девически манастир. Манастирските камбани оповестявали времето за молитва рано всяка сутрин, приканвайки обречените на Бога монахини да се обърнат към Спасителя. Най-младата сред тях, послушницата Витиния, била изумително красива. Нейната прелест се забелязвала дори и под расото. Мълвата за сестра Вита и за нейната красота се разнесла из цялата Римската империя. На Петровден, когато населението можело да посещава манастирите, съдбата срещнала послушницата Вита с римлянина Антонио. Между тях пламва любов, която те дълго крият от монахините. В резултат на тази любов не след дълго се ражда дете. Витиния е разобличена и изправена пред непоколебимия съд на монасите. Тяхното тежко решение било да я прокълнат и прокудят от манастира заедно с детето.
В същото време докато те произнасяли присъдата откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ ги да оставят Вита. Тогава се случило чудо. Небето почерняло и страшна буря се развилняла над скалите, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се разрушил и всичко около него се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която днес можем да видим като Мадоната с детето в ръце.