Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. България
  4. Атракции
  5. Стара Планина
  6. Национален парк "Централен Балкан"

Стара Планина, Национален парк "Централен Балкан" - Забележителности

Национален парк "Централен Балкан"

Един от трите национални парка в Република България носи името „Централен Балкан”. Той се разпростира в средните и най-високи части на Стара планина. Паркът се намира между 500 и 2376 м. надморска височина като най-ниската точка е близо до Карлово, а най-високата е на връх Ботев.
На територията на националния парк съществуват 9 резервата, които заемат обща площ от над 20 000 хектара - Царичина, Боатин, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Джендема, Пеещи скали, Соколна и Стара река.

Характерния за Национален парк „Централен Балкан” релеф е силно разчленен. Величествените планински върхове се редуват с дълбоки долини и каньони.
Преобладаващите видове скали, от които е изградена основата на парка са гранит, пясъчник и шиста. На по-голяма надморска височина в образуването на релефа на планината в миналото са участвали и ледници.

По територията на парка съществуват обекти обявени за скални феномени - Скален мост, Маркова дупка и Калчови камъни. Интерес представлява и районът на Джендемите.
„Централният Балкан” разполага с голямо разнообразие от долини, каньони и ждрела. Най-известните от тях са Теснината на Стара планина, Тъжанското ждрело, долината на река Соколна и други.

В националния парк е разположена Райчовата дупка, която е най-дълбоката пещера с пропастен характер на територията на България - 377 м.
Друга известна точка в територията е географският център на България - местността Узана край Габрово.

„Централен Балкан” се намира в планинската климатична област. Климатът в различните части на парка е разнообразен. В северните части той е умерено континентален, а в южните – преходно-континентален като на места значително влияние оказват и средиземноморските въздушни маси.

Характерни за по-високите части на планината са силните ветровете, а също и силните бури.
Средната месечна температура през месец януари е -5°С. Във високите области на планината снежната покривка достига над 2 м. и се задържа повече от 6 месеца. Често срещано явление са гъстите мъгли. Преобладават и валежните дни, които са над 280.

Целогодишно средните температури са сравнително ниски. Характерна е честата и бърза промяна в метеорологичните условия.

Стара планина и по-конкретно нейното било представлява разделител на водосборните басейни в южната и северната част на България. Множество реки водят началото си от територията на планината. От територията на парка извират Вит, Осъм и Росица, а също и Тополица, Стряма и Тунджа.

Голям брой поточета и водопади радват очите на посетителите. Някои от големите водопади в парка са Райското (124,5 м), Карловското (120 м), Видимското (80 м) и Кадемлийското пръскало (72 м).
От земите на Националния парк извира голяма част от питейната вода в страната.
Растителният свят в Национален парк „Централен Балкан” е много разнообразен. Установени са близо 2350 вида и подвида растения, а около 1900 са видове и подвидове на висшите растения.

Горски масиви заемат над 55% от площта на защитената територия. Горите са равномерно разпределени по двата склона на планината. Тези от тях с естествен произход са 97% от всички горски площи в парка. Средната им възраст е над 110 години, а тази на широколистните гори над 120 години.

Широколистните гори от бук и явор, които се разпростират по ниските и средни части на планината са основен източник на кислород в района.
Най-ниският пояс на „Централният балкан” е покрит с вековни чисти дъбови гори, заемащи обширни територии. С увеличаване на надморската височина тези чисти гори се примесват с дървета и дървесни групи от габър и явор. В най-високите части, разположени под алпийския и субалпийския растителен пояс се намира иглолистния пояс.

Паркът е покрит с чисти дъбови гори на 550 - 700 м. надморска височина. Други дървесни видове, които се срещат са цер, благун и космат дъб. Освен това може да се види воден габър, липа, дървовидна леска и ясен. В научно отношение особен интерес представляват червената и казашката хвойна.

В по-високите части се срещат горун, келяв габър. Този пояс е разположен между 800 и 900 м надморска височина. С изкачване във височина буковият пояс постепенно преминава в пояс съставен от ели на възраст над 100 години. Масивите от обикновена ела изграждат над 5% от всички горски площи в парка.

В парка иглолистният пояс не е развит, а е представен от различни групи дървета. На тази надморска височина най-разпространен е обикновеният смърч.
Не малко значение имат буковите гори, които са характерни за Стара планина. Средната възраст на буковите гори е 135 години. Горските площи от бук се разпростират на надморска височина от 900 до 1600 м. Буковия дървесен пояс е най-добре развития в планината. На територията на парка се намират над 7% от всички букови гори в България.

Висшите растения са основна част от всички представители на растителния свят в парка. Те сформират над 1/2 от цялата флора на Националния парк. Дванадесет вида и подвида от тези растения представляват локални ендемични вида с ареал на разпространение ограничен в границите на парка.

В деветте резервата, намиращи се на територията на парка са установени близо 700 вида висши растения.

Броя на ендемичните растителни видове е значителен. Видовете с разпространение ограничено в рамките на защитената територия са 9. Установени са също и 10 български и 66 балкански ендемични растителни вида. 30 вида са участват в българските списъци на защитените от Закона за защита на природата видове. Други 80 вида присъстват в Червената книга на България и 9 в Червената книга на Европа. Открити са 10 растителни вида, застрашени от изчезване в планетарен мащаб. Видовете звездоцветно шапиче, трансилванска камбанка, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига и български скален копър са включени в световни списъци на защитените растения.
Национален парк „Централен Балкан” е провъзгласен за зона от „особено голямо“ значение за опазването на редките и застрашени от изчезване растителни видове. На територията на парка са установени близо 50 вида хабитати.

Интересен факт за Националния парк е, че на неговата територия се намират близо 170 вида растения, притежаващи лечебни свойства.

На това място могат да се видят около 3/4 от основните продукти, използвани в традиционната и народна медицина. От тях най-разпространени са мащерка, жълт кантарион, очанка, лечебно великденче, лечебна иглика, миши уши, малина и дива ягода.

В Червената книга на България могат да се видят 22 от лечебните растения, които се срещат на територията на парка. От тях 5 са застрашени от изчезване, а останалите са обявени за редки видове.

Голям е броят на видовете от царство гъби (близо 255 вида), установени на територията на „Централния балкан”.

Площта, която парка заема, както и голямото климатично и релефно разнообразие създават чудесни условия за богатството на животинския свят.

На територията на Национален парк „Централен Балкан” са открити близо 2390 вида и подвида безгръбначни животни. От тях 260 са обявени за редки в световен мащаб, 85 са с ареал на разпространение, само в рамките на Балканския полуостров, а над 50 вида се могат да се видят единствено на територията на България.

Регистрирани са близо 30 вида и подвида безгръбначни животни, които се срещат единствено на територията на Националния парк и никъде другаде на Земята.
От изключително значение за парка е опазването на 19 вида животни, които са застрашени от изчезване в планетарен мащаб.

На територията на Национален парк „Централен Балкан” е съхранена една голяма част от всички установени в България гръбначни животински видове.

В парка са открити 18 вида прилепи, 17 вида дребни и 16 вида едри бозайници.
Доста разпространени в защитената територия животни са представителите на насекомоядните и по-точно източноевропейският таралеж и къртицата. В Червената книга на България са включени видовете снежна полевка, катерица, лалугер, горски сънливец и обикновен сънливец. Тук се намира и най-голямата популация от кафява мечка, обиаваща защитена територия.

В почти всички части на парка се срещат копитните бозайници. От тях най-многобройни са сърните. В последните няколко години елените и дивите кози значително са намалили броя си. Това се дължи на широкия ловен интерес към тези видове, а също така и на бракониерството.

Хищниците в националния парк също заемат първите позиции по своята численост и разнообразност. Тук те са 11 вида - вълк, лисица, мечка, чакал, невестулка, пъстър пор, белка, златка, язовец, видра, дива котка. Видрата е вписана в Световната Червена книга.

Национален парк „Централен Балкан” получава признание от различни орнитологични организации за зона от особено значение за опазването на птичия свят. От изключителна важност са птиците гнездящи във високите райони, алпийския и субалпийския пояс. Парка се обитава от 225 вида птици, от които близо 125 гнездят на територията му. 22 вида от пернатите, които гнездят тук са включени в Червената книга на България.

Националният парк играе ролята на размножителен район на видовете пъстрогуша завирушка, скалолазка и жълтоклюна хайдушка гарга.
На територията му са установени 16 вида дневни грабливи птици. Интерес представлява популацията от скален орел в парка, в чиито рамки влизат близо 5% от всички птици от вида, гнездящи в България. Друг вид предизвикващ силен интерес е царския орел, който присъства в световната Червена книга.

В европейските списъци на застрашените от изчезване животни са включени следните крилати представители: ловен сокол и сокол скитник, белоопашат мишелов и орел змияр. От Закона за защита на природата на Република България са защитени видовете планински кеклик, черношипа ветрушка, врабчова кукумявка, бухал, уралска улулица, малка мухоловка, пъстър скален дрозд и черен кълвач.

Не липсват и разновидности на установените влечуги - 14 вида. Тук се срещат усойницата и живородния гущер. В по-ниските райони може да се види пепелянката.
По оголените склонове, където слънчевото греене е по-продължително се срещат кримски гущер, късокрак гущер, а на определени места и стенен гущер. Най-разпространените змии са медянката и смокът мишкар.

В рамките на защитената територия са установени 8 вида земноводни животни. Характерни, както за парка, така и за цялата планина са видовете дъждовник, голямата крастава жаба и дългокрака горска жаба. В някои участъци се срещат също и видовете зелена крастава жаба и жаба дървесница, която е в списъка на застрашените в планетарен мащаб животни.

В реките участващи в територията на „Централния балкан” има богат воден свят, който също заслужава внимание. Срещат се следните видове риби: балканска пъстърва, балканска мряна, лешанка, главоч, дъгова пъстърва и сивен. Защитената от изчезване в Европа балканската пъстърва е от особено значение за парка.

В Национален парк „Централен Балкан” пешеходният туризъм е най-добре развит. Оформени са множество маршрути и туристически пътеки. Създадени са голям брой предпазни съоръжения и заслони за краткотраен престой при лоши метеорологични условия. От ден на ден туристическите заслони се увеличават. Необходимостта от тези съоръжения идва, от характерните за планинските райони неустойчиви метеорологични условия.

Конният туризъм е доста добре развит, създадени са 10 маршрута за него. Велосипедистите също не са пропуснати за тях са създадени специални пътеки. През последните години тези спортове се практикуват усилено. Сформираните маршрути са специално пригодени с цел наблюдение на специфична флора и фауна, както и на историческите и културни забележителности, разположени на територията на парка.
Създадени са множество хижи и почивни бази, които създават условия както на краткосрочен, така и на по-продължителен престой. Хижите изградени в рамките на националния парк наброяват 20 и всички са пряко подчинени на Българския туристически съюз (БТС).
Дирекцията на парка се старае да контролира продължителния престой в хижи и почивни бази, разположени на територията на строгите резервати. Това се прави с цел запазване на природата в естествения и вид.

На територията на Национален парк „Централен Балкан” са намерени много исторически и културни забележителности. Съхраняването на различните останки е една от приоритетните задачи на парка. За опазването на археологическите и исторически обекти по тези земи се грижи Дирекцията на Парка.

При направените археологически разкопки в някои части на парка са открити голям брой предмети доказващи добре развитото в миналото тук занаятчийство. Една значителна част от предметите се съхранява в музея на народните занаяти в Троян. Открити са артикули от керамиката, дърворезбата, иконографията и други.
Етнографският музей на открито – Етъра е другото място където могат да се видят предмети характерни за територията на парка в миналото. В музея са представени различните занаяти и привички на тогавашното общество във вид силно наподобяващ оригиналния. Музейни експозиции има в Карлово, Калофер и други градове.

На територията на Национален парк Централен Балкан има обособени пет различни зони. Това, което ги различава е различният им режим на управление, строгостта на опазване и дейността, която се развива в тях.

Резерватната зона заема обширна територия. Тя е съставена от земите на деветте строги резервата, разположени на територията на националния парк. В тях са запазени екосистеми и съобщества, които са от първостепенно значение. От всички съставни части на парка, това са зоните с най-високо ниво на сигурност.

В тези райони е ограничен продължителния престой на туристи, за да се опази природата в естествения й вид. Има места, в които достъпът на туристи е напълно забранен. В резерватите се взимат специфични мерки за сигурност, за да бъде предпазена природата от човешкото влияние.

В тези защитени със специални мерки територии Дирекцията на Парка прави опити да намали броя на хижите и заслоните, както и на пресичащите ги маршрути. Създаването на резерватите цели предимно улесняване изследването на природата, поради тази причина в тези райони е развито научното наблюдение. Построени са сгради, в които се помещават центрове за изследване на природата.

Териториите заети от зоните за ограничаване на човешкото въздействие са значително по-малки. Те обхващат предимно граничните територии на резерватите, прилежащите и буферни зони. Тези зони заемат второ място по сигурност. В тях също на места човешкият достъп е ограничен.
Туристическата зона се разпростира върху обширни територии из целия парк. В нея са включени районите разположени в близост до туристическите маршрути и пътеки. Екотуризмът се практикува именно по тези места, а също и различните видове екстремни спортове. Тази зона е богата на голям брой туристически съоръжения, повече отколкото в другите зони.
През тази част на парка минават и нормалните маршрути, предназначени за пешеходен туризъм. Продължителния престой е ограничен. За туристически групи той е ограничен в рамките на няколко дни на едно място. За по-продължителен престой е необходимо специално разрешение от Дирекцията на Парка.

Останалите две зони, от общо петте, на които се разделя парка, включват другите му територии. В тях няма специален режим за престой и опазване и там важат правилата и препоръките от Дирекцията на Парка.