Пещера "Куманица", Стара Планина

„Куманица” е пещера, разположена в източния дял на Троянския Балкан в резерват „Стенето”. По точното й местонахождение е левия географски бряг на река Куманица, в най-тясната и живописна част на каньона, над красивия водопад Големия Казан.

В пещерата се влиза за първи път през 1962 г. Проникването и картирането са осъществени от пещерняци на софийския Студентски пещерен клуб Академик. И до днес все още тя се проучва упорито.
До момента е установена обща дължина на галериите 1656 м., а денивелацията е 104 м. Входът на „Куманица” се намира едва на един метър над нивото на реката и е с размери 2,5 х 2,5 м. Поради този факт проникването в нея през пролетта, когато се топят снеговете или при проливни дъждове е силно затруднено. Причината за това е, че една част от голямото количество вода, която протича през каньона влиза през входа и през други по-малки губилища.

През основните две галерии на пещерата протичат реки, които се сливат. Едната, чието начало започва от входа, при сухо време е малка, а в определени периоди дори и пресъхва. Реката във вътрешната част, която идва от сифона е голяма - с дебит около 300- 400 л/сек и за нея се смята, че една част от основните й води идват от масива (вероятно – „Поин дол”), а друга част - от по-горни губилища на река Куманица. При повече вода праговете дори и в началото на „Куманица” стават трудни за преминаване водопади. В пещерата съществува и втори горен етаж, който все още не е изцяло проучен.

Основното й развитие следва пътя на подземните реки и преминава през прагове, водопади, големи зали, галерии, украсени с прекрасни образувания – драперии, сталактити, сталагмити, сталактони, прегради и синтрови езера.

В много участъци галерията се раздвоява – едната, наситена с красиви образувания, а другата, в по-голямата си част, изпълнена от водите на подземната река. Основната галерия завършва с дълбоко езеро и сифон. Водите напускат пещерата през карстовия извор Куманица на близо 4 км. от входа й. Те са каптирани и водоснабдяват Ловеч, Троян и Плевен.

Тъй като „Куманица” все още не е изцяло проучена не е и напълно установен пътя на основната подземна река и на част от притоците й.

До този момент от обитателите й са установени представители на перлите, мокриците, ручейниците, бръмбарите, паяците - сенокосци, а многоножката Anamastigona alba е троглобионт – ендемит за „Куманица” и „Птичата дупка”. В подземната река се среща и балканска пъстърва, попаднала отвън.

Поради променливият си воден режим, разнообразния си характер и опасността при изобилен валеж от рязко покачване нивото на подземните води, пещерата е сред трудните за посещение у нас.
Разрешава се изследването й от спелеолози, но само след предварителното му съгласуване с МОСВ и Дирекцията на Националния парк Централен Балкан. Нарушителите подлежат на санкции, още повече, че пещера „Куманица” е включена в санитарно охранителната зона на извора, използван за водоснабдяване на няколко големи населени места.