Биосферен резерват "Царичина", Стара Планина

„Царичина” е биосферен резерват, разположен на територията на Национален парк „Централен Балкан” и по конкретно в Тетевенския дял на Средна Стара планина. Резервата обхваща района на връх Вежен и басейните на реките Заводна и Стара Рибарица.

„Царичина” се разпростира върху територии, заемащи минимална надморска височина 850 м. (местността Кокалски дол) и максимална е 2198 м (вр. Вежен – третия по височина в Стара планина). Резерватът е трудно проходим – силно прошарен от остри хребети, скалисти и урвести склонове, разрязан от дерета и речни долини. В по-голямата си част склоновете са със северно и западно изложение. Хидроложката мрежа сравнително добре развита. Цялата площ е прорязана от дълбоки и стъмни дерета. От това място извират двете по-големи реки: Заводна и Стара Рибарица. Те са основни притоци на река Бели Вит и тяхното ниво се запазва постоянно през цялата година.

„Царичина” е обявен за резерват, като основната цел е да се съхрани единственото естествено находище на бяла мура в Стара планина. Това е единственият български резерват, в който едновременно са представени смърчови, букови, буково-елови, белмурови е смърчово-белмурови асоциации.
Към момента общата площ на защитената територия е 3418,7 хектара – 20 пъти по-голяма от първоначалната, в резултат на седем на брой разширявания. Горите покриват по-голямата част на резервата, като най-често се срещат буковите гори, покриващи около 1600 хектара.

„Царичина” става със статут на резерват на 18.07.1949 г. През март 1977 г. вече е участва и в списъка на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

В резервата могат да се провеждат само някой дейности, като охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по обозначени пътеки, включително с образователна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите, потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени над 25 на сто в резултат на природни бедствия и каламитети.

Геоложката основа в резервата е от едрозърнест гранит, в по-редки случаи от гранито-гнайс.

Основната част от площта на защитената територия попада в планинската климатична област, а най-ниските части – в умереноконтиненталната климатична област.
Средната годишна температура е 7°С, като за януари е между –9°С и –3°С, а за юли между 7,4°С и 16,5°С. Количеството на валежите достига до 1100-1200 мм/год. и зависи предимно от надморската височина. Зимните валежи са предимно от сняг. Характерна е устойчива снежна покривка. Снега в по-високите части на резервата се задържа средно по 6 месеца, а по високите части на връх Вежен – до средата на юни. Средната дебелина на снежната покривка е 60 см. Силните ветрове са често явление.

Дървесните видове, които предимно се срещат са обикновения смърч, обикновения бук, бялата мура, обикновената ела и сибирската хвойна.
Териториите покрити с Бук обхващат пояса от 900 до 1500 м. надморска височина. Преобладават чистите букови гори, които достигат възраст до 160 години. Не са изключение и смесените буково-елови, буково-смърчови и по-рядко буково-яворови съобщества. Между буково-еловите съобщества са се запазили малки реликтни съобщества на планинския ясен. В долната част на буковия пояс доста голямо участие има обикновения габър. В тревната покривка на чистите букови съобщества превес вземат лазаркинята и обикновената светлика. Най-широко представена в смесените буково-елови гори е горската власатка, а в елово-буковите – черната и обикновената светлика. В буковия пояс се срещат също редките видове – междинна детелина, планинска дилянка, обикновено старо биле, обикновена кандилка, крапфиев срамник, пълзящ ленолист, а покрай реки и потоци – градинска паламида и хоботниче.

Над буковия пояс се разпростира поясът на смърча и бялата мура, той обхваща 1500-1950 м. надморска височина. Доминиращи са чистите гори от бяла мура, но не е изключено да се видят и смесените бялмурово - смърчови ценози, както и смърчово-бялмуровите. Видовете, които се срещат най-често в растителната покривка са черната боровинка и обикновената светлика. Смърчовите гори заемат по-големи площи от бялмуровите. В тревната им покривка значително разпространение са достигнали различните видове мъхове, черната боровинка и обикновената светлика.

В субалпийския пояс преобладават храстови и полухрастови формации на сибирската хвойна, иглолистния връшняк, боровинките. Този пояс обхваща територии на 1800 и 2100 м. надморска височина. В най-високите части на резервата, в района на връх Вежен, представители на растителната покривка са картъла, триделна дзука, извита острика, броловидна власатка, планинска гъжва, скална полевица, жерардова лисича опашка и др.

Флората на резерват „Царичина” включва над 600 вида висши растения. Сред тях са 6 български ендемита – старопланинска теменуга, междинна детелина, българско вятърче, рилска класица, кернерова метличина, разперена светлика и 7 балкански ендемита – българско и балканско шапиче, райхенбахова перуника, бяла мура, жешля, панчичиева пищялка, рилска власатка.
Защитени от Закона за биологичното разнообразие са 11 вида – старопланинска теменуга, алпийска роза, планински божур, нарцисовидна съсънка, обикновена кандилка, европейски благаево бясно дърво, мечо грозде, хоботниче, румелийско подрумиче, кернерова метличина и кокичето.
В „Царичина” са установени 28 редки вида, сред които са пиринейското шапиче, пълзящия ленолист, главестатя лазаркиня, червенодръжковото шапиче, каменоломковата мишовка, омайничето, три вида тинтява и др.

Не по-малко интересен и разнообразен е животинският свят на резервата. Реките са дом на балканската пъстърва. От земноводните и влечугите са установени 15 вида – голяма и планинска водна жаба, дългокрака горска жаба, жълтокоремна бумка, дървесница, дъждовник, усойница, жълтоуха водна змия, смок-мишкар, зелен, стенен, ливаден и живороден гущер.

„Царичина” е убежище за повече от 90 вида пернати, 75 от птиците са гнездящи. Сред тях се срещат седем вида сови, гривяка, черният и белогърбият кълвач, гълъб - хралупар, сокерица, пъстрогуша завирушка, белогуш дрозд, дърволазка и др. Бозайниците наброяват повече от 30 вида. Характерни обитатели са сърна, благороден елен, дива котка, мечка, вълк, дива свиня, заек, язовец, лисица, златка, белка и др.

В резерват „Царичина” условия за туризъм предлагат хижите Вежен и Ехо, както и маршрутите: с. Рибарица-хижа Вежен, хижа Вежен-хижа Ехо, хижа Вежен-хижа Бенковски. По традиция в района на хижа Вежен се провеждат образователни мероприятия с деца. Информираността на посетителите за резервата се поддържа чрез трайно маркиране на границите и маршрутите, указателни и информационни табели.