Гложенски манастир "Свети Георги Победоносец", Стара Планина

Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български епархийски манастир.
Той е разположен в живописна местност в северната част на Стара Планина, община Тетевен, Област Ловеч. Въпреки името си, манастирът се намира по-близо до село Малък извор отколкото до съседното село Гложене. Издигнат е върху възвишение и погледнат отдалеч наподобява замък. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец.

Поради липса на точни данни се смята, че „Свети Георги Победоносец“ е основан в началото на XIII век, през 1224 г., а няколко века по-късно е реконструиран (XV—XVI век).

Достигналите до нас предания разказват, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е също основател и на село Гложене. Всъщност основание на легендата дава съвпадението на имената между селището Кийово, което е съществувало в района през XV-XVI век, но е изчезнало, и град Киев в Украйна, където монасите са ходели да събират помощи.

Архитектурният план на светата обител копира този на манастирите в Атон. В края на XVI и началото на XVII век в манастира се преписват ръкописи от миряни, създадени в близкия Етрополски манастир.
През XVIII-XIX век Гложенският манастир има метоси в съседното село Малък извор и в град Ловеч.
Голяма част от старопечатните книги в манастира са украински и датират от XVIII век. Съхранени са няколко поменика с имена на поклонници-дарители от XVIII-XIX век. В тях могат да се видят имена от села от Тетевенско и Луковитско, които днес са помашки.

Килиите на монасите са строени през 1858 г. Най-видната личност в Гложенския манастир през XIX век e игуменът Евтимий (Симеонов) от Сопот. Той се прославя с дарбата си да лекува.

Интересен факт за манастира „Свети Георги Победоносец“ е, че Апостолът на свободата често се укрива в него и го смята за едно от любимите си места, а скривалището му се пази и до днес.
Недалеч се намира и село Голям извор, където е учреден и първият революционен комитет.

В селото може да се посети малък музей на Васил Друмев с монашеско име Климент, който от 1875 до смъртта си е митрополит на Търновската епархия.
Климент произнася проповед против католицизма, при което защитава православието. Това му дело става известно на римокатолика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 г. митрополитът e осъден на „вечно“ заточение в Гложенския манастир. Край на заточението му се слага едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.

За Старата църква на манастира, също има малко сведения, но тя вероятно е строена през XVI век. В нейните стенописи фигурират дарители от Тетевен, чиито имена се срещат в помениците на Зографския манастир от 30-те и 40-те години на XVII век. След Чирпанското земетресение от 1928 г., на църквата са нанесени значителни повреди, а през 1931 г. храмът е съборен. Изграден е нов в западен стил, в който е запазен старият иконостас.

В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец”. Тя е украинска от XVIII век. Обковката ѝ е създадена през 1828 г., когато зографът Иван Попрайков от Разград обогатява иконата с житийни сцени. Оригиналът на иконата може да се види в Ловчанската митрополия.

Днес Гложенският манастир е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Този български манастир разполага с изключително просторна и уникално красива панорама, която се открива от него.