Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г., близо до Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. пр. Хр. Има предположения, че Варненското злато е най-старото обработено злато, намирано в Европа, причислявано към т. нар. Култура Варна.
При прокопаване на канал, който се намира съвсем близо до Варненското пристанище са открити 294 гроба от халколита (енеолита), голяма част от които се оказват от изключително значение за българската археология.
В някои от гробовете има множество златни предмети, от които можем да заключим, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образувание и царската институция вече е била факт.
Погребенията със златни находки са два вида — в единия присъстват човешки останки (скелет), а в другия — отсъстват. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна, при които коленете и лактите са допряни. Съществуващият трети вид, без тленни останки, се нарича в археологията "кенотафи" или "символични погребения". В зависимост от количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида - от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета.
В един от гробовете са открити два съда с геометрична декорация нанесена със златна боя. В друг, който е бил на мъж с ръст 1,70 м. са открити 990 броя златни предмети с общо тегло 1,5 кг., сред тях има множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и брадва-чук, игла, шило, длето, клин, глинени съдове. Заради гробния инвентар изследователите смятат, че погребаният е бил цар-жрец, с подчертана функция на ковач-демиург.
В една част от гробовете човешки останки липсват, но за сметка на това присъстват богати гробни дарове — тези гробове се приемат за символични погребения.
В гроб №36 са открити близо 850 златни предмета: диадема, огърлица, обеци, гривни, колан, нагръдник, златен чук-скиптър, златен модел на "бумеранг" или "сърп", две златни пластинки представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти — шило и длето.
Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Наличието на по-голям брой предмети от дясната страна се тълкува като означаване на "мъжко" символично погребение. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение.
Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1,4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.
Друг вид символични погребения са гробове, в които има глинени "маски" на човешки лица, чиито елементи са означени със злато — очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). "Лицата" са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Поради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за "женски" и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, наподобяващ на друг от гръцката митология за създаването на първата жена Пандора от бога-ковач Хефест.
Факта, че символичните погребения на "лица" (гробове № 2, 3 и 15) се намират в близост до символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е достатъчно показателен за участието им в общ ритуал и общо религиозно вярване — вероятно става дума за ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Шестте символични гроба се възприемат като ядро на халколитния некропол и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване.