Евксиноград, Варна

Дворецът "Евксиноград" е разположен в северната част на Приморския парк на град Варна, на малък провлак. Той е строен за да послужи, като лятна резиденция на княз Александър I Батенберг.

В началото резиденцията носи името Сандрово, (по умалителното име на италиански език на княза - Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград — от гръцкото име на Черно море, Ευξένος πόντος (Euxénos póntos).

Дворецът бил издигнат върху земи, които князът получил като подарък от гръцката епископия във Варна на 16 март 1882.

Австрийския архитект Виктор Румпелмайер изготвя първоначалният проект за основната сграда на двореца Евксиноград във френски шато-стил "Луи XIII". Модерният дворец и градините му са дело на княз Фердинанд.

Главната сграда е на 3 етажа. На първият се намират приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на вторият някога са се намирали спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Герба на цар Фердинанд І може да се види дори върху бравите на вратите за тоалетните.

Избата на Евксиноград е създадена през 1891 г. за нуждите на княз Фердинанд І и негоеото семейство. Тя заема две нива под земята и все още произвежда бели вина с високо качество (12 вида), а също и коняк (7 вида), сред които и прочутия "евксиняк". Избата се е прославила, като една от най-добрите в България.

Интерес за посетителите представляват царската конюшня "Щала", както и централния фронтон от покрива на френския замък Сент Клу, вграден в стената под главната тераса. Той изобразява френския кралски герб и бил пренесен във вагон на "Ориент-експрес" камък по къмък през 1891 г., когато оригиналната сграда до Париж била разрушена.

Друга интересна придобивка за двореца е Слънчевият часковник, който е личен подарък на цар Фердинанд от кралица Виктория.

В периода 1946-1991 г. красивия и величествен царски замък е национализиран и е превърнат в почивна база на комунистическия елит и служителите на Министерския съвет на НРБ.

Една от най-красивите части на Евксиноград е неговия парк. Той заема над 550 дка от общо 800 на резиденцията.
Първият декоративен материал за дворцовия парк е доставен от Марсилия през 1880-1912 г. - над 50 000 дръвчета и растения от над 310 вида. По най-оголените и каменисти места на склона след премахването на камъните е разпръсната плодородна почва, взета предимно от поречието на река Камчия, склоновете са терасирани.
Отново през същия период са били засадени вековните видове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и храсти. Особено интензивни са засажденията през 1900-1910 г. Декоративният разсадник за производство на посадъчен материал също е създаден през това време. Най-напред в парка са били засадени ели, кедри, кипариси и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка). След тях пищни рози, рододендрони и азалии се спускат към морския бряг.

Според археологически разкопки в околностите на резиденцията по време на второто българско царство е била разположена процъфтяваща крепост, чийто жители се занимавали предимно с морска търговия, износ и снабдяване на околностите с различни продукти, кожи внос от руските княжества, абанос и слонова кост от Египет и Венециански порцелан. По време на разкопките в складовите помещения са открити тези и голям брой други следи от стоки, сред които дори и английски монети от 14 век. Крепостта остава оживен търговски център, може би най-големият в областта след Варна до нахлуването на османските турци, когато наред с Варна и околните градове е изравнена със земята, а населението жестоко изклано, за което свидетелстват следите по откритите мъжки, женски и детски скелети.