Църквата "Св. Четиридесет мъченици" е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Както самото й построяване, така и стенописите в нея са дело на българския владетел Иван Асен II в чест на победата на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г.
През XIII-XIV в. църквата е била основна църква на манастира "Великата лавра", който бил разположен в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II. Изградена е от две части – продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, строена по-късно към западната й страна.
Във вековете на турско робство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. След нейното превръщане в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени.
През 1853 г. дори постройката е реформирана.
От запазените до наши дни стенописи интерес представлява "Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" и "Св. Анна Млекопитателница".
В църквата "Св. Четиридесет мъченици" се съхраняват едни от най-значимите писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.
През 1969 г. се слага началото на системните археологически проучвания. Изключително голям интерес представлява откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". През 1981 г. е открит и печат със същия хералдичен знак, който е неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеневци.
Присъединете се към нас във Facebook