Катедрала "Св. Димитър", Видин

"Свети великомъченик Димитър" във град Видин е катедралната църква на Видинската епархия. Храмът е втори по големина в България.

След 1718 г. Видин става граничен град на Османската империя. Поради тази причина граничният закон започва да действа с пълна сила за него. Това означава, че българското население няма право да живее в укрепения район на града — Калето, който е ограден от градските крепостни стени.

Църквите "Света Петка" и "Свети Пантелеймон" не могат да се използват по време на големите християнски празници като Коледа и Великден, тъй като портите на Калето са затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин. Това налага построяването на нова църква през 17 век, която да се намира извън Калето.

Новопостроената църква носи името на солунския великомъченик Димитър. Съвсем скоро след създаването й тя става средище на културния живот на българите и придобива статута на митрополска църква.

На 6 декември 1868 г. в светата обител за пръв път се служи тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм е превърнат в катедра на видинския митрополит Антим I, който след 4 години е избран за пръв български екзарх. На 26 октомври 1890 г. в деня на храмовия празник е положен свети Антимис и е отслужена първа литургия.

Поради захабеността на дървената конструкция храмът трябва да бъде съборен и издигнат наново. Средствата за тази цел са събирани от капиталите на еснафите и от даренията на граждани. Архитект Бахнани изработва плана. На 10 март 1885 година е положен основният камък на новия храм. Строежът е напълно готов и зографисан през 1926 г., когато се състои тържественото освещаване и откриване на катедралата.

Катедралата "Св. Димитър" има кръстокуполен план с 3 надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от 4 свободно стоящи подпори и подчертава обемно-пространствения облик. Вътрешните пространства са внушителни. Централният купол е висок 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ.