Шахид Минар, Дака

Шахид Минар е паметник, който символизира национаизма на жителите на Бангладеш.

Създаден е в памет на загиналите по време на Езиковото движение (демонстрации за признаване на бенгалския език като официален език на Пакистан) през 1952г.

На 21 февруари 1952 г., десетки ученици и политически активисти са убити, когато пакистанската полиция открива огън по протестиращите бенгалци, търсещи правата си в родната си страна.

Клането настъпва в близост до Медицинския колеж в Дака и Парка Рамна.

Първият Шахид Минар е изграден непосредствено след събитията на 21 февруари.

Решението за издигането му било на студенти от Медицинския колеж на Дака. Планирането на монумента започва в полунощ на 22 февруари, а работата по него непостедствено на следващия ден. Главен спонсор и организатор на делото по изграждането е Паеру Шардар.

Полицейските власти разрушават импровизирания паметник само няколко дни по-късно.

Когато новото правителство идва на власт строежът на паметник в чест на загиналите вече е възможен. Архитект на конструкцията е Хамидур Рахман. Строежът започва през 1957 година.

Първоначалната конструкция трябвало да включва половин кръг и колони – символ на майка с нейните загинали синове.
Жълти и дълбоки сини стъклени парчета – символизиращи очи отразяващи слънцето, които да са поставени на колоните. Мраморната настилка била замислена така, ча да отразява движещите се сенки на колоните.
В състава на Шахид Минар трябвало да има включени 140 кв.м. стенописи, изобразяващи историята на Езиковото движение, а пред монумета да се издига парапет с бенгалската азбука.
Към целия проект на Рахман имало включени и библиотека и музей. Архитекта спецално подбрал материалите за монумента, които да издържат на тропическият климат.

Строителството завършва през 1963 г., като голяма част от проекта остава неосъществена. Той е открит на 21 февруари 1963г., но само няколко години по-късно силно повреден по време на Бангладешката освободителна война през 1971г.

Дизайна на съвременният паметник отново следва първоначалния проект, но тъй като правителството бърза да го издигне наново допуска няколко грешки.

Голямата емиграция на жителите довежда до построяването на Шахид Минар в няколко други страни.

Днес паметника е център на културната дейност в Дака.