Чили, официално Република Чили e държава, която е разположена в югозападната част на Южна Америка. Страната заема дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Боливия, Аржентина и Перу.
Преди около 10 000 години индиански племена се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период от време инките разширяват земите си в северните области на държавата, но суровият климат там прави неуспешно тяхното трайно заселване.
През 1520 г. португалецът Ф. Магелан, по време на своето околосветско пътешествие, открива южния проход, който днес носи неговото име, Магелановия проток.
През 1531 г. испанците покоряват инките в днешно Перу. Един от конкистадорите от този поход е Диего де Алмагро. През 1535 г. той отива в Южно Перу поради териториални спорове. Обикновено Де Алмагро е приеман за първия европеец, изследвал чилийското крайбрежие.
Присъствието на испанците започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия (1540–41), който основава множество села по пътя си на юг. На 12 февруари 1541 г. основава също и съвременната столица Сантяго.
Въпреки, че е под контрола на Испания до края на 1810-те, след като обявява своята независимост през 1818 година Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка.
В страната се установява прагматичен, републикански и конституционен режим.
През 1833 г. се приема конституция, въвеждаща непряко и цензово избирателно право. Въпреки, че по нея се въвеждат промени, тази конституция остава в действие чак до 1925 г.
В началото управлението на Чили принадлежи на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става по-либерален и през 40-те години на 20в. страната приема редица аржентински либерали.
През 1925 г. е приета нова конституция, която дава повече власт на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.
В началото на 20в. вследствие от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937-1942 г. е сформиран Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. По това време в Чили се наблюдават честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.
През 1970 г. Салвадор Алиенде е избран за президент на Чили. През септември 1973г. е извършен кървав военен преврат, спонсориран и задкулисно ръководен от ЦРУ. През следващите 16 години чилийският народ се намира под контрола на военната хунта начело с ген. Пиночет.
През 1990 г. в страната е проведен референдум, който слага края на управлението на военните. Днес цари дълбока сегрегация в чилийското общество, като огромната маса е от бедни хора, без никаква собственост.
Чили е президентска република, начело с президент. Законодателен орган е Национален конгрес, състоящ се от сенат и Палата на депутатите, а съставът на сената се обновява за 4 години наполовина. Изпълнителен орган е кабинета на министрите.
Това е една индустриално-аграрна страна. Тя е една от най-развитите в Латинска Америка. Богата е на полезни изкопаеми, селитра, желязна руда, молибден, йод, въглища, злато. Промишлеността - цветна металургия, нефтохимическа, черна металургия, добровообработване, машиностроене, електротехника, хранително-вкусова, текстилна, обувна промишленост. Селско стопанство - високо интензивен отрасъл. Развиват се растениевъдство и животновъдство. Промишлен улов на риба, омари и раци.
Добре развит туризъм.
КлиматСеверно Чили е в областта на пустинните тропици. Средната температура през лятото е 21 Сº, а през зимата - 14 Сº, валежи до 100 мм. Крайбрежната низина е заета от пустинята Атакама. Средно Чили се намира във влажния субтропичен пояс - средна лятна температура 18 Сº, зимна - 8 Сº. Валежи - 2000-3000 мм, вечнозелена растителност и гори. Южно Чили е с прохладен и влажен климат на умерените ширини - средна лятна температура 15 Сº, зимна - 6 Сº. Валежи - 2500-3000 мм до 6000-7000 мм на неветрените склонове.
Столица: Сантяго
Население: 16 800 000
Официален език: Испански
Валута: Песо (CLP)
Популярни туристически обектиСантяго - Площад Пласа де Армас, Паметника Педро де Валдивия, Монумента "Свободни Америки", Къщата на губернаторите, Сградата на Кралската Аудиенция (Историческия музей), Колонадата на Фернандес Конча, Меркадо Сентрал (Централния пазар), Катедралната църква, Сградата Почтамта, Пешеходната алея Пасео Аумада, Дворцовият комплекс Ла Монеда, Държавната опера и балет, Статуята на Дева Мария, Казино Кумбре, Ботаническата градина, Централният градски парк, Търговсият парк, Парк Кинто Нормал, Парка Балмаседа, Парка Санта Лучия, Парка Метрополитано, Районът Барио Белявиста (Парижкия квартал), Църквата Св. Августина, Базиликата Дева Мерседес, Сградата на Католическия университет, Базиликата на Ангелите, Сградата на Националната библиотека, Мавзолея на Бернардо О'Хигинс, Детските комплекси Мапуче, Алеята на фигурите, Музеят на съвременото изкуство, Националният музей на изящните изкуства, Музеят Сантяго, Къщата-музей на поета Пабло Неруда
Валпараисо - Площада Сотомайор, Катедралната църква, Площада Виктория, Сградата на Парламента, Музеят на естествознанието, Музеят на изкуството, Музеят на морето
Патагония - Националния парк Пунта Томбо
Остров Пасха (Великденския остров) - Гигантските каменни фигури
Езерото Чунгара, Вулканът Паринакота, Сан Педро де Атакама, Гейзерите Татио, Езеро Мискинти, Кулите Торес дел Пейн, Големи водопади, Пещерата Милодон