Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. Франция
  4. Атракции
  5. Долината на Лоара
  6. Замъкът Амбоаз

Замъкът Амбоаз, Долината на Лоара

Замъкът Амбоаз

Замъкът Амбоаз (Amboise) е известен архитектурен шедьовър не само във Франция, но и в цял свят. Разположен в долината река Лоара, на левия й бряг, Амбоаз се радва на изключителен интерес от страна на туристите и е един от най-посещаваните туристически обекти в тази централна част на страната. Намира се непосредствено до едноименния град, който е популярен туристически център, известен и с къщата-музей на Леонардо да Винчи, която той е обитавал през последните 3 години от живота си.

Историята на двореца е богата и интересна, също толкова, колкото и неговите архитектурни форми. Първите сведения за красивият замък Амбоаз са от далечната 503 година, когато краля на франките Хлодвиг и краля на вестготите Аларих провеждат своята среща на остров Свети Йоан, разположен сред Лоара, в близост до съвременната крепост. Многократно Амбоаз попада в обсега на нормански набези.
През XI век местните барони стават участници в сблъсъците между графовете на Анжу и Блуа за влияние в района на Лоара. През 1106 г. Хюго, васал на Анжуйския граф, овладява целия феод и построява великолепен замък от типа на Шенон и Лоше, от който властва над реката, острова и близкия мост. С това събитие се поставя началото на знаменитата династия Амбоаз-Шомон, управлявала тези територии до момента, в който през 1422 собственика им, Луи д’Амбоаз, е обвинен от хитрия дьо ла Тремоил, близък съветник на Шарл VII, в измяна към короната и цялата му собственост е конфискувана в полза на държавата.

През 1231 г. крепостта става част от кралския домен на Шарл VII. Това автоматично превръща Амбоаз в кралска резиденция, която получава значителни привилегии. Част от времето си владетелят изкарва в двореца, смята се, че през този период започва строежа на кралските жилищни помещения към които основните строителни дейности - фортификацията и издигането на покоите на кралицата – се извършват при управлението на крал Луи XI. Отново докато той е на власт в Амбоаз е създаден Ордена Свети Михаил. На 1 август 1469 г. в параклиса на Божия войн крал Луи XI свиква петнадесет от своите благородници и ги запознава с устава на новосформирания рицарски орден, чието основаване изиграва важна роля в политическите събития от онова време. Основната задача на новосъздадения орден на Свети Михаил е да привърже дворянството към кралската власт и да подчертае васалното му положение по отношение на суверена на държавата. На пищната тържествената церемония благородниците полагат клетва, в потвърждение на това, че ще живеят по законите на Църквата и рицарството.

В днешната френска забележителност се раждат децата на кралица Шарлота Савойска и крал Луи XI. Кралицата избира двореца за лична резиденция (кралят предпочита двора му да обитава Плеси ле Туре). Друга известна личност, която проплаква за първи път в Амбоаз през 1470 г. и прекарва цялото си детство в него е дофина на Франция, бъдещият крал Шарл VIII. По времето, в което той пребивава в замъка за него се грижат над 150 души свита на кралицата и многобройна прислуга. Огромният разкош, който заобикаля престолонаследника и кралицата не прави живота им особено бляскав. Кралят живее под постоянни страхове от епидемии и заговори, които могат да застрашат живота на дофина. Заради тези негови опасения в Амбоаз трудно се допускат нови хора. За да компенсира известната изолираност и своите непрекъснати отсъствия краля украсява богато жилищните апартаменти на семейството и ги снабдява с всички удобства за онова време.

Прекрасните спомени, които запазва Шарл VIII от своето детство го топлят през краткия му живот и той многократно демонстрира привързаност към Амбоаз.
Шарл VIII е на тринадесет години когато е коронован за крал и поради тази причина фактическото управление над страната е в ръцете на най-голямата му сестра - регентката Ан дьо Божьо и съпруга й Пиер дьо Бурбон.
На 6 декември 1491 г. владетелят встъпва в брак с наследницата на британското херцогство – петнадесетгодишната Ана Бретанска. Тя живее в замъка Амбоаз и в него ражда четирите си деца – три момчета и едно момиче. За жалост, всички умират в ранна детска възраст. След като започва самостоятелно да управлява, младият крал приема като една от своите първи задачи да преустрои жилищните покои и да укрепи замъка Амбоаз. В ремонтните дейности и разширяването на резиденцията са ангажирани известни френски строители и архитекти като Гиом Сено, Колен Бояр, Луи Арманжар, Жак Сурдо, Пиер Тренкво. Някои от тях по-късно работят върху строителството, укрепването и разкрасяването и на други замъци в долината на река Лоара.

Резултат от самостоятелното управление на младия владетел е включването на Франция в Италианските войни. Италианската кампания на Шарл VIII коства много средства и не добива голяма популярност. Единственото положително влияние, което оказват тази войни е съприкосновението с италианската култура и архитектурни методи. Редица произведения на изкуството са пренесени във Франция, двадесет и двама италиански майстори - художници, инженери, занаятчии придружават, завръщащия се от война крал. Шарл VIII подема амбициозна реконструкция на любимият си замък. Тези строителни реформи обаче се нуждаят от стабилно финансиране, с което владетеля се сдобива като увеличава налога върху солта. Проектът се отличава с неповторимо великолепие. Възхитените флорентински посланици отбелязват, че Амбоаз наподобява повече на дворец, отколкото на крепост.
Според плановете на постройката заета от нея площ трябва да се разшири значително. Средновековната крепост е заменена от четириъгълен монолитен архитектурен ансамбъл в трапецовидна форма, разделен на три двора: главен, в който са разположени апартаментите на краля, на юг се намират апартаментите „Добродетел” (наречени така по името на статуята на Седемте добродетели пред вратите), предназначени за кралицата и в западната част на комплекса върху високо плато – последния трети двор. Най-интересното архитектурно нововъведение са двете кръгли винтообразни кули, Минимската и Гюрто.

В началото украсата на Амбоаз е повлияна от френският стил, по-късно към нея се добавят фламандски елементи. След завръщането на Шарл VIII от военните походи през 1495 г., в комплекса са добавени италиански декоративни елементи. Разкоша се забелязва и в обзавеждането на замъка - най-изящни мебели, гоблени от Фландрия, килими и драперии от Ориента. На известния италиански градинар Пачело да Мерколиано е възложено да разшири и преустрои градините. Дейността по превръщането на крепостта в резиденция, достойна за френския крал не е завършена, заради неочакван трагичен инцидент.

На 7 април 1498 г. кралят удря главата си в ниската напречна греда и губи съзнание. Няколко часа по-късно Шарл VIII умира на 28-годишна възраст без да остави живи наследници.

Възкачилият се на престола Луи XII прекратява строителството в Амбоаз и премества каменоделците и строителите в Блоа. Любимата резиденция на неговия предшественик остава на разположение на Луиза Савойска и децата и – Маргарита Влоа и Франсоа, граф д’Ангулем (бъдещият Франсоа I). Луи XII, подтикван от лични и политически съображения, се развежда със съпругата си Жана Френска, дъщеря на Луи XI, и сключва брак с вдовицата на Шарл VIII Ана Бретанска. По този начин той запазва Бретан за френската корона и удовлетворява личните си предпочитания.

След смъртта на Луи XII на френския престол застава неговия племенник и зет (женен за дъщеря му Клод Френска, от която има седем деца) Франсоа I.

Франсоа I, който страстно строи навсякъде, дори не завършва крилото, започнато от тъста му Луи XII в Амбоаз. Докато той е начело на Франция, кралският двор, който непрекъснато пътува, няколкократно се установява в Амбоаз.

В замъка се раждат три от децата на кралица Клод Френска. При управлението на Франсоа I Амбоаз играе важна роля на политическата сцена в страната. На негова територия се подписват някои от най-важните държавни договори – Нoайонския мирен договор с краля на Испания, Болонския конкордат с папа Лъв X през 1516 г., мирния договор с Швейцария, договора Камбре (Мирът на дамите) от 1529 г. и Лондонското съглашение с Хенри VIII. Отново в Амбоаз Франсоа I подготвя кандидатурата си за трона на Свещената Римска империя и посреща знатни германски пратеници.

Докато крал Анри II е на престола, в замъка се възпитават няколко кралски потомци. Управлението на Франсоа II бележи Амбоаз с няколко запомнящи се събития.
На 22 февруари 1560 г. младият крал заедно със съпругата си Мария Стюард, кралица на Шотландия, кралицата-майка Екатерина Медичи, както и целия кралски двор, са принудени да напуснат бързо крепостта и да потърсят убежище в Блоа, заради избухването на метеж, известен в историята като „Амбоазкия заговор”. Конфликтният принц Конде, който е начело на партията на хугенотите, подкрепян от благородника от Перигор ла Реноди, си поставя за цел да залови френския крал Франсоа II и да отстрани съюзниците на Екатерина Медичи от известната фамилия дьо Гиз. Заговорниците проникват в замъка без особени усилия, но войските на правителството разгромяват метежниците. За назидание на всички бъдещи опити за заговор срещу краля, внушителната група е жестоко наказана – изпълненията на смъртните присъди продължават един цял ден.
Три години след това кърваво събитие, на 19 май 1563 г. кралицата майка Екатерина Медичи и принц Конде сключват съглашение, което прекратява първия етап от религиозните борби във Франция и провъзгласява свобода на вероизповеданията.

Малко по-късно Амбоаз губи ролята си на кралска резиденция, въпреки че в него многократно отсяда Луи XIII. През 1627 г. архитектурния комплекс става част от владенията на Гастон Орлеански, но през 1660 г. отново е в ръцете на Короната. По това време крепостта е в окаяно състояние и да се живее в нея е на практика невъзможно.
През XVII век статута на някогашната кралска резиденция отново е променен, в нея са затворени важни политически лица – Фуке и херцог дьо Лозюн (бивш любимец на Луи XIV).
Крал Луи XV от своя страна превръща Амбоаз в херцогство и го продава на дук Шуазьол. През 1786 г. херцог дьо Пентевр купува замъка от наследниците му. Херцога е внук на Луи XIV и е най-богатия дворянин на своето време, негова собственост са повече от 20 дворцови сгради и големи къщи. По този начин комплекса отново се оказва владение на Орлеанския дом.

Преди избухването на Френската революция в Амбоаз стартират реставрационни и възстановителни работи, но за съжаление не продължават дълго. В резултат на размириците замъкът е конфискуван и под обсега на множество грабежи. Той става място, на което е разположена казарма и е оборудвана фабрика за копчета между апартаментите „Добродетел” и параклиса Свети Юберт.

Най-значителна разруха крепостта претърпява по време на Първата империя, когато неин собственик е Роже Дюко, член на Парламента. Дюко се сдобива със замъка под формата на дар, който не може да поддържа. Той не намира изход от финансовия проблем, затова започва да разрушава комплекса.
След смъртта на херцогиня Орлеанска през 1821 г., синът й Луи-Филип, който е и бъдещ крал, наследява Амбоаз, още 46 къщи и други постройки, заобикалящи замъка от страната на Минимската улица и около кулата Гюрто. Той разпорежда всички тези прилежащи сгради да бъдат разрушени, за да се освободи място пред кулите и крепостните стени. Основната цел е да се осигури свободен достъп до избените помещения, простиращи се под цялата крепост.

След като Луи-Филип абдикира от престола, съдбата на Амбоаз е в него да живее емир Абд-ел-Кадер със свитата си, в периода 1848-1852 г., като знатен заточеник. На 16 октомври 1852 г. Луи Наполеон Бонапарт го освобождава.

И до днес са съхранени фрагменти от епохата на Шарл VII, когато кралят възвръща Амбоаз в границите на Короната. Известно е, че Хюго Амбоазки построява масивна цитадела през първата четвърт на XII век, при мястото на сливане на Лоара и Амас. Публикуваните планове (1576-1579 г.) на Андруе дьо Серсо и руините от по-старо строителство, свидетелстват за наличие на цяло градче, опасано от крепостната стена.

На север, откъм Лоара, стените се ширят до отвесната скала, извън тях води галерия с отвори, отвеждаща над насип и стига до кулата Миним. След нея се погледа приковават прекрасни градини, обособени на няколко части от Пачело да Мерколиано по заповед на Шарл VIII. Градините се обединяват с галерията и резиденцията на канониците от църквата Свети Флорентин, която е разположена в центъра на крепостната стена. На запад от кулата Миним гордо се издига крилото на Шарл VIII, свързващо насипа с кулата, изградена по времето на Луи XI. От източната страна се простира насип с ширина 20 метра, който крепостните ровове предпазват. Той достига до Лъвските врати, датиращи от XV век. От югоизточния ъгъл на укрепения бастион и каземата, насипът си пробива път на запад към уникалната кула Гюрто и апартаментите „Добродетел”. Това са покоите на кралицата, изградени в късноготически стил, с аркада и вътрешни стени, създадени в този си вид при Шарл VIII. След тях стената поема път на север към долното крило, което в последствие е разрушено.

В гравюрите на дьо Серсо има сведения за части от Амбоаз, в които е разкрита типично италианска архитектура с два реда галерии. Там като допълнение е пристроен и параклиса Свети Юберт. Специфичното позициониране на дворовете на архитектурния комплекс ги приближава като визия до самостоятелните крепости от онези далечни времена. Първият двор има триъгълна форма. Стените и сградите му се събират в северозападния ъгъл, на изток се обединяват с главната постройка чрез широк и сравнително дълбок ров откъм стената на близкия двор.
Вторият двор заема обширна част от територията на двореца и достига до крилото на Шарл VIII на север, крилата на Луи XII и Франсоа I – на изток и апартаментите на кралицата „Добродетел” – на юг, а от църквата е отделен с галерия.
В кула Миним се намират жилищата на малките принцове и принцеси. В подножието на високата кула се разпростират обичаните от Шарл VIII италиански градини.

Като спомен от славното минало на този замък до наши дни са достигнали няколко важни съоръжения от най-старите здания, такива са фрагментите от външните стени и кулите Миним и Гюрто. И двете кули датират от времето на управление на Шарл VIII, и събуждат възхищение в посетителите със своите размери и големите винтови подемници, с които на нивото на замъка може да се издигат коне и дори карети.

Крилото на Шарл VIII, граничещо с кулата Миним, доминира над река Лоара.
Украсата върху балконите на сградата е богата. Там все още се виждат кованите решетки, на които са бесели бунтовните хугеноти след разгрома на „Амбоазкия заговор”. Покоите на Луи XII и Франсоа I се намират във вътрешния двор, в крилото, извисяващо се перпендикулярно на него.

За времето, през което Луи XII властва над страната ни напомнят запазена до днес врата с кралската емблема и части от една галерия. Параклисът Свети Юберт, изграден в периода 1491-1496 г., съхранява прекрасни образци на фламандското изкуство, върху които отпечатъка на италианското влияние силно проличава.

На територия на кралската резиденция се издига и малкото имение Клу. Неговото изграждане има за цел да послужи на фламандеца Етиен дьо Лу, довереник на Луи XI.
В сградата са вплетени всички архитектурни черти типични за съответната епоха: каменен скелет, кирпичени стени, коридор, стигащ от единия до другия край на постройката, ярка и богата украса. Жилищната сграда е сгушена сред овощни и зеленчукови градини и лозя. Обитателка на имението за кратко е и самата Ана Бретанска, за която Шарл VIII го откупува от собственика.

Друга известна личност, която също е прекарала част от живота си в Клу е Леонардо да Винчи. Той се настанява в постройката след като тя му е предоставена от Франсоа I.
През 1516 г. монархът на Франция отправя покана към гениалния италианец да се пресели в страната. Италианският художник и учен пристига с големи почести и всеобщо признание. Франсоа I го настанява в имението Клу, където „божествения Леонардо”, въпреки че е с парализирана дясна ръка, не спира да работи до края на живота си - подготвя тържества за кралския двор, изобретява, конструира, рисува, чертае архитектурни проекти за нов кралски дворец. Франсоа I видимо се възхищава на да Винчи и го награждава с титлата „Пръв кралски художник, инженер и архитект”.

Леонардо да Винчи приключва земния си път на 2 май 1519 г. и оставя в завещанието си картините, рисунките и всичките си книжа на Франческо Мелци, който ги пази до края на живота си. След смъртта му всички тези документи се разпръсват по цялото земно кълбо, като една част от тях е безвъзмездно загубена, а друга се съхранява в различни музеи. Леонардо е погребан в параклиса Свети Юберт в Амбоаз.