Несъмнено една от съкровищниците на Франция е долината на река Лоара. В пределите си тя е събрала невиждано историческо и архитектурно богатство. Нейните старинни замъци и крепости са известни в целия свят и ежедневно там се стичат хора от различни националности, за да им се полюбуват.
Големият брой дворци и благороднически жилища, сгушени сред живописната природа на тази централна част от Франция, без съмнение са като перли от богато украсената корона на културата на страната. Замъци като Шенонсо, Амбоаз,Юсе, Блоа, Виландри и много други, са спечелили международна популярност не само със своята впечатляваща архитектура, но и с интересни факти от вековната си история.
Величественият Шенонсо става известен, като един от най-елегантните замъци във Франция и по света. Той е разположен на устието, където река Шер се влива в голямата река и по този начин остава малко в страни от Лоара. Белият изящен дворец е издигнат на мястото на стара мелница, която се намирала на река Шер и функционирала на това място много преди да се появят първите писмени сведения за Шенонсо през XI век.
Човекът, сътворил това романтично архитектурно чудо по време на Възраждането е архитекта Филибер Делорме.
Историческите сведения сочат, че през 1515 година Томас Бойер, който е бил на служба като събирач на данъци за хазната, при управлението на Франсис I, започва строежа на комплекса Шенонсо. Докато текът строителните работи Бойер умира и замъка е завършен от неговата вдовица и сина им.
Чувството, че замъка е излязъл от приказка се подсилва допълнително от факта, че Шенонсо е построен направо във водите на Шер където постройка се отразява. Изящен мост свързва двореца с отсрещния бряг, а дълбок ров го заобикаля от двете му страни. Още при влизането в замъка, посетителите попадат в дъхав тунел от платани, сплели се в красив венец над чакълестата алея.
През вековете историята свързва Шенонсо със съдбите на няколко жени, четири от които кралици. В резултата на това красивата постройка става известна и под името „женския” замък.
Първата от тях заела се с възстановяване и завършване на замъка на своя съпруг е Катрин Бойер.
Няколко години по-късно, през 1547 г., крал Aнри II го подарява на своята любовница Диана дьо Поатие, в знак на любовта си към нея. Тя от своя страна превръща комплекса в гнездо на любовта, като нанася значителни промени. Огражда градините с диги, за да ги предпази от преливането на реката и издига моста, свързващ двореца с отсрещния бряг на Шер. След като повелителя на Диана умира, съпругата му Катерина Медичи я изгонва от Шенонсо и го връща във владенията на короната.
Кралицата построява двуетажна галерия на моста издигнат от Диана дьо Поатие, която използва предимно за бална зала. Част от стаите на двореца, послужили на новата му владетелка, за настаняване на нейния „хвърковат ескадрон”. Той се състоял от млади момичета, обучавани от Катерина Медичи в изкуството на ухажването. Тяхната роля била да съблазняват високопоставените гости на замъка и да изкопчват от тях важни политически тайни, заговори и всякаква подобна информация, която може да послужи на кралицата.
Друга важна фигура в историята на Шенонсо е крал Франсоа I, който прави трайни реформи в интериора на замъка. Две от най-значителните са неговите покои и дългите светли галерии, издигнати върху сводовете на моста.
Една от отличителните черти на Шенонсо сред останалите замъци и крепости са неговите отлично съхранени в автентичния си вид кухни. Рядко на друго място могат да се видят така добре запазени тези помещения, както на тук. На много места в месарницата по стените могат да се видят окачени огромни сатъри, които всеки момент са готови да влязат в употреба, а в хлебарницата с извадените от пещта лопати, сякаш след секунди ще започне да ухае на вкусен хляб. Друго интересно помещение свързано с кухните е столовата, в която в миналото се е хранела прислугата. Там се носи уникален аромат, защото от тавана висят билки събрани в различни букети.
Красотата на Шенонсо е вдъхновяваща не само за неговите посетители, но и за множество известни личности посветили различни творби на замъка. Един от тях е и Жан-Жак Русо, който също не остава безпристрастен към магията на тази вековна постройка. Множество от неговите философски и поетични трудове са почерпили вдъхновение именно от двореца и неговите прелести.
Днес Шенонсо е собственост на фамилия Мение, за да се влезне в него трябва да се заплати такса от няколко Евро, но определено си заслужава. Всеки турист, разходил се в градините, зърнал великолепието и пищността на постройките и минал по стъпките на великите имена от миналото с радост би се завърнал отново тук. А на тръгване взима частица от двореца със себе си, като си купува сувенир от преустроената някогашна мелница.
Присъединете се към нас във Facebook