Начало   Почивки   Екскурзии   Круизи   Билети   Балнеология   СПА   Хотели   Вили   Автомобили под наем   Фирми  
  1. Начало
  2. Туризъм
  3. Франция
  4. Атракции
  5. Нотр Дам дьо Шартр

Нотр Дам дьо Шартр, Франция - Туристически Атракции

Нотр Дам дьо Шартр

Във френският град Шартр, разположен на 80 км. югозападно от Париж се намира така наречената Шартърска катедрала или Нотър Дам дьо Шартр (Cathédrale Notre-Dame de Chartres, „Нашата дама от Шартр“). Това е римокатолическа катедрала, представляваща един от най-добрите примери на готическа архитектура в цяла Франция.

Погледната отдалече тя сякаш се носи във въздуха над вълнисти пшеничени поля и едва когато посетителят се приближи може да се види града, чийто сгради са „накацали” около хълма, на който е издигната катедралата. Двете й кули, които са изключително различни една от друга – едната, 105-метрова обикновена пирамида, датираща от 1140-те години, а другата 115-метрова островърха кула от 16 век, построена върху руините на по-стара кула и пример за стила пламтяща готика, гордо се издигат над бледозеления покрив, докато навсякъде от външната страна има сложни подпорни арки (аркбутан).

Храмът е седалище на епископа на Шартр в Шартърската епархия в духовната провинция Тур. Шартр е спирка от поклонническия път на Св. Яков или път към Сантяго, водещ до катедралата Св. Яков в Сантяго де Компостела.

Около 350 г. датира изграждането на първата катедрала, носеща името Авентинска, наречена на първия епископ на града. Има предположения, че около 743 г. постройката е издигната от вестготите на Хунал при разграбването на града. На мястото се построява втора църква, която е унищожена на 12 юни 858 г. от викингски пирати. Епископ Жислбер изгражда още по-голямо здание, по всяка вероятност от него са запазени и до днес някои части на настоящия мартириум, наречен параклис на Св. Любен. Тази трета катедрала също е разрушена на 5 август 962 г. по време на войната между нормандийския херцог Ришар I и Тибо I дьо Блоа.

За Шартърската катедрала се носят множество легенди и предания. Една от тях гласи, че в храма се съхранява туника, принадлежала на Дева Мария, Sancta Camisa. Легендата разказва, че божествената дреха е на това място от 876 г. и е подарък за катедралата от Карл Велики, който от своя страна я получил като подарък по време на кръстоносен поход до Йерусалим.
Всъщност реликвата е дар от Шарл II Плешивия и според исторически извори тъканта произхожда от Сирия и датира от 1 век.

Няколко катедрали на това място имат еднаква съдба, характерна за повечето храмове от средновековния град, изграден в значителна степен от дърво, без комини: пожарите в епоха, когато няма противопожарно оборудване, епоха, разчитаща на горенето на дърва за готвене и отопление.

Именно безмилостните пожари унищожили божиите храмове стават основна причина за построяването на Нотр Дам дьо Шартр, която днес е в списъка на великите френски архитектурни шедьоври.

По време на ранния строеж сградата е опожарена до основи веднъж, почти погълната от огън втори път и образува събирателна точка за няколко данъчни бунта и безредици, провокирани от местна графиня и високопоставени граждани, които се опълчват срещу увеличеното влияние на църквата и особено на тежките данъци, използвани за финансиране на нейния строеж.

Когато строежът на първата катедрала (която е замислена като разширение на по-стара църква през 1145 г.) изгаря, цялото население на града предполага, че туниката на Светата Дева е изгубена в пожара. Записки от онова далечно време разказват, че хората потънали в отчаяние, смятайки свещената си реликва за изгоряла. Три дни по-късно, след потушаването на свирепите пламъци, няколко свещеници, които били намерили убежище в подземието, се появили от развалините с непокътнатата реликва. Папският легат и кардинал от Рим, който бил на посещение по същото време провъзгласяват случилото се за чудо. Те го наричат „чудо на оцеляването“ и според всички това е знак, изпратен на земята от самата Богородица. Събитията покрай спасяването на Sancta Camisa засилват многократно еуфорията около катедралния проект и започват да привличат дарения от цяла Европа, което впоследствие увеличава размера и великолепието на божията обител.

Катедралата бързо става най-важното здание в средновековния Шартр. Тя е център на икономическа активност, най-популярната забележителност и фокусна точка на голяма част от дейностите, които днес се осъществяват от гражданските институции. Храмът дори се използва като пазар, на различните портали на базиликата се продават разнообразни продукти – текстил, гориво, месо и зеленчуци. Често се случвало божиите служители да негодуват и да се опитват да попречат на пазарния живот да влезе в катедралата. На търговците на вино е забранено да продават стоката си в криптата, но им е позволено да търгуват в нефа на катедралата, при което избягват данъци, които биха плащали, ако продаваха навън. Шартърската катедрала играела дори роля на трудова борса – работници упражняващи различни професии, като дърводелство и зидарство, се събират при катедралата в търсене на работа.

Още преди завършването на ранната готическа катедрала, Шартр е високо почитан поклоннически център. Когато голяма част от населението е засегнато от ерготизъм (натравяне с гъби), криптата на първоначалната църква се превръща в болница.

Църквата е изключително популярна поклонническа дестинация през 12 век. Тя е свързана с осъществяването на четири големи панаира, които съвпадат с четирите големи празника на Дева Мария: Сретение Господне, Благовещение, Успение и Рождество Христово. Панаирите се провеждат на площади около катедралата, на които се стичат огромни тълпи от жителите на града за празниците и за да видят плащеницата на Дева Мария. В течение на векове Шартр е център от изключително значение за поклонниците на Богородица. Днес към града все още се стичат тълпи от вярващи от целия свят, за да видят реликвата на Девата и архитектурният гений на хората от миналото.

След изгарянето на първата значителна катедрала през 1020 г. епископ Фулбер дьо Шартр се заема с построяването на нова римска базилика, включваща масивна крипта. След него с ръководството по дострояването на постройката се заема Жофроа дьо Лев.

На 5 септември 1134 г. почти цялото селище избухва в пламъци, базилика на епископ Фулбер като по чудо се спасява. Започва строежът на западната фасада, на която можем да се радваме и днес. За изграждането на фасадата се използва свободното пространство пред нефа.
От 1142 до 1150 г. в процес на строеж е кралския портал, който буди възхищение със своя забележителен скулптурен ансамбъл. Годината, в която започва да се строи южната кула е 1145 г., в наши дни тя е известна като „старата“ камбанария. Изграждането на кулата с нейния остър връх приключва през 1160 г. Северната кула, която е известна като „новата“ камбанария, първоначално има само два етажа. Доста дълъг период от време тя е покрита със скеле и олово – до 1506 г.

На 11 юни 1194 г. храмът става жертва на пожар, който пощадява само криптите, западната фасада и кулите. Скъпоценната плащеница на Богородица предвидливо е положена в мартириума, наречен „параклис на Св. Любен“.
Възстановяването на сградата, която и до днес гордо се издига над града, започва незабавно. Събират се дарения от цяла Франция, като за строежа се използват плановете на първоначалния анонимен архитект, с цел да се запази хармоничният аспект на зданието. Обзети от силен ентусиазмът за по-бързо завършване на проекта жителите доброволно теглят камъни от каменоломни на 8 км. разстояние.
Основната част от Нотр Дам дьо Шартр е издигна до 1220 г., което за онези отминали векове е сравнително кратък период за строеж на подобно здание. Катедралата се характеризира с няколко архитектурни черти невиждани дотогава (арките и подпорните арки), а в начина, по който е изградена са въведени нови строителни методи на голяма височина над земята (като преобразуването на стенобойни машини, известни като требушет в повдигащи кранове). Старата крипта и кралския портал от средата на 12 век са присъединени към новата сграда. Официалното осветяване се провежда на 24 октомври 1260 г., като почитен гост на церемонията е крал Луи IX.

Единственият крал на Франция, който е коронован в Шартърската катедрала, а не в Реймс, каквато е традицията, е Анри IV. По това време Реймс и Париж били в ръцете на католиците, които негодували срещу краля поради протестантската му вяра. Той приема католицизма и е коронован в Шартр през 1594 г.

По време на Френската революция катедралата търпи тежки поражения, докато размирна тълпа започва да унищожава скулптури при северната порта. Анти-религиозната разпаленост е потушена от гражданите на Шартр. Революционният комитет взима решение да срине Нотр Дам дьо Шартр посредством експлозиви и иска от местния магистър масон (архитект) да ръководи това дело. Той успява да прекрати разрушаването на сградата като изтъква, че огромното количество отломки така би задръстило улиците, че ще са нужни години, за да ги почистят. Революцията не пощадява месинговата плоча от центъра на лабиринта, която е махната и претопена за нуждите на армията – описанието на Фелибиен е единственият източник, от който може да се разбере какво е имало на плочата.
На по-късен етап сградата претърпява множество реставрации, но дори и след тях репутацията на катедралата като триумф на готическо изкуство не намалява. През 1979 г. е катедралата е включена в списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Дължината на Шартърската катедрала е 130 м., ширината й е 32/46 м., площта, която заема е 10875 кв.м. Югозападната кула е висока 105 м., а северозападната 115 м. За уникалният вид на катедралата допринасят 176-те изрисувани прозореца.
Презвитериумът със своите 650 кв.м. се нарежда на първо място по големина във Франция, съдържа 200 статуи в 41 сцени.
Като цяло Нотър Дам дьо Шартр притежава близо 3500 статуи. Заедно с изображенията на прозорците в катедралата са представени почти 9000 личности.
Забележителните цифри не спират до тук – храма съдържа най-голямата повърхност от прозорци от 12 и 13 век в света.