Версайски дворец, Париж

Версайският дворец, известен по-накратко като Версай (Château de Versailles) е разположен в днешното богато предградие на Париж – Версай, регион Ил дьо Франс. Една от бившите резиденции на френските крале, векове наред дворецът е емблема на властта, надмощието и забавленията на френската монархия.

Версайският дворец е един от най-забележителните замъци в Европа, тясно свързан с живота и управлението на Луи XIV, известен като Кралят Слънце.

Френският абсолютизъм по времето на Луи XIV е в апогея си и тъй като дворец като Лувъра не подхожда на Краля Слънце той издига Версай. Проекта е възложен на Луи льо Во през 1661 г., като реставрация и разширение на по-малка ловна хижа. Работата на льо Во е въз основа на изцяло нов строителен и естетически подход, поради което още след началния етап зданието се сдобива с огромна слава.

Втората фаза от изграждането (надграждане) стартира през 1668 г., при нея се пристрояват нови сгради около тронната зала. Заключителния етап ангажира над 30 000 работници и занаятчии и продължава цяло десетилетие.

След достигане на финалната точка от строежа Кралят Слънце премества седалището си от Париж във Версай.
По време на Френската революция Версайския дворец понася значителни щети, които частично са възстановени след приключването й.

През 19-20 век в търсене на максимална прилика с първоначалния му вид дворецът е основно възстановен.

Версай е най-яркият символ на една отхвърлена, но несъмнено очароваща обществена система, присъща на един от най-знаменитите монарси в историята — Луи XIV.
Любовта към тази, тогава обрасла с храсталаци местност в близост до столицата, се ражда още в детските години на Луи XIII. Той се спира на малко възвишение с вятърна мелница на върха в старото село Версай. На запад малката долина представлява безплодна местност, напоявана от потоците на платото Сатори, покрита с храсталаци, дървета и блата. Тази територия граничи с гъсти гори, богати на най-различни видове дивеч, което за запаления ловец Луи XIII е достатъчно, за да превърне това място в свое любимо. По негово нареждане се изгражда скромен павилион, който с течение на времето се разширява и след 1630 г. се превръща в малък замък, даряващ на краля покой и усамотение.

Младият Луи XIV използва първоначално любимото местенце на баща си като допълнение към основната си резиденция в Сен Жермен ан Ле. Устремът да докаже и утвърди позициите и едноличната си власт го довежда и до избор на местата, където да устрои съществуването си. Макар и скромно, жилището е подходящо тъй като интересът на младия крал е породен от градините, които Луи XIII е очертал в едри щрихи — оформена е оста изток-запад в перспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на блата. Прекрасните скулптори и играта на водоскоците придават живот на творенията на бележития майстор на градинското изкуство Андре Льо Нотър.

До този момент замъка почти не бил променян. Началната задача на първия архитект на кралския двор Луи Льо Во била да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер, който е финансов министър на Кралят Слънце, напразно се опитва да съсредоточи вниманието му върху завършването на Лувъра — единствено достоен да го прославя, но погледа на Луи XIV е неотклоним от Версай. Военните успехи още повече го насърчават, а изграждането на новия дворец следва ритъма на победите.

През 1678 г. със сключването на Нимвегенския мирен договор идва и края на холандската война, в резултат на това се усеща още по-силно липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Новият архитект на кралския двор проектира уникалната галерия с огледала на мястото на старата висока тераса на Льо Во.

С течение на времето Луи XIV взима решението да превърне Версайския дворец в седалище на правителството. През май 1682 година тази идея е осъществена. За целта е завършено огромното южно крило, предназначено за апартаменти на кралското семейство. Симетрично е изградено и северното крило, както и крилата за министрите, помещенията предназначени за обслужващия персонал и конюшните. За финал на строителните работи при управлението на Луи XIV е оставен Параклисът.

Построеният по заповед на краля Лебедов фонтан бил изцяло преобразен през 1671 г. във Фонтана на Аполон. Прословутият фонтан изобразява как богът седи в колесница, теглена от четири огнени коня. Материалът използван за скулптурната композиция е олово със златно покритие.

В много писмени източници, останали от онова време се разказва за пищните празненства, които се провеждали в двореца. Според тях езерата се пълнели с вино, дори и това, в което плавали действащи макета на 17 известни от историята кораби. Паркът, разположен върху 101 хектара е изумителен, със своите безбройни скулптури, с множеството си фонтани, с цветните градини, тишината, в която се чува само ромоленето на водата и песента на птиците.
В рамките на комплекса съществуват 1400 водни съоръжения, украсени с 400 скулптури. За този разкош били изхарчени огромни средства.

След смъртта на Луи XIV през 1715 година неговият наследник възлага на архитект Жак-Анж Габриел задачата да надстрои в северното крило неповторим придворен оперен театър с подвижна сцена за 700 зрители. Изработката му е филигранна. От всяка част на проекта лъха великолепие, подът на овалната зала с приказна акустика и позлатени резби е покрит с трицветен мрамор. За съжаление помещението рядко било използвано, причината за което била, че се осветявало от 10 000 свещи в 14 кристални полилея — съкрушителен лукс за държавната хазна.
Едно от тези извънредно важни събития, в които се използвала театралната зала било сватбата на крал Луи XVI с Мария-Антоанета през 1770 г.

Кралицата си изградила и цял самостоятелен комплекс във Версайския дворец, където се забавлявала с придворните си подчинени. Била изградена дори и канална система, която Мария-Антоанета наричала „Малката Венеция”.


Една от най-популярните части на Версай е Огледалната галерия, построена от Кралят Слънце, която била дълга 73 и висока 13 м. Срещу нейните 17 прозореца, с изглед към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, възхваляващи живота на монарха. На това място владетелят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай се минава през Залата на мира или Залата на войната.

Във Версайския дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.