Във френската столица, на левия бряг на река Сена, съществува място, известно в страната и извън нея като Латинският квартал. Той е наречен така, заради факта, че до избухването на Революцията, студентите и професорите, които е приютявал са разговаряли на латински език.
Квартала е популярен с намиращият се в него прочут парижки университет Сорбоната. Построен е за 16 бедни студенти, изучаващи теология, през 1253 година от Роберт Дьо Сорбон, изповедник на Луи IX.
Първите знаменити имена, проявили се като преподаватели в него са били Албертус Магнус и Тома Аквински. През 1469 година на това място се слага начало на книгоиздаването във Франция, когато ректорът на университета доставя три печатни машини на територията му.
В резултат на Френската революция Сорбоната е затворена като консервативно учебно заведение. По време на управлението на Наполеон вратите на университета отново отварят - 1806 година. Сградите са значително преобразени, издига се църква в римско-гръцки стил, а елитното учебно заведение става достояние на гражданите. В църквата, разположена в двора на университета е погребан Кардинал Ришельо за особените му заслуги към строителството и образователното развитие на тази институция.
Сорбоната, Люксембургските градини с Двореца, в който са се провеждали заседания на Сената, Фонтанът на Медичите, статуите на френските кралици, на Света Женивев, патрон на Париж, която с молитви е прогонила хуните от града през XV век, огромните, светли булеварди Сент Мишел и Сент Жермен, белите барокови здания, построени под остър ъгъл, паметниците, останали като мълчаливи свидетели на миналото, изпъкват особено живописно на фона на величествения Пантеон, символ на признателността на Франция към нейните велики имена и герои.
Пантеонът е построен през 1769-1780 година, като първоначалната идея е била той да служи за катедрала. Наполеон я провъзгласява за музей в чест на Великите хора от Френската революция. Именно на това място са положени костите и прахта на Виктор Юго, Волтер, Жан-Жак Русо, Зола, Александър Дюма.
Латинският квартал се характеризира с особеното си настроение и с начина, по който вдъхновява. Всеки посетител, стъпил в него, се разкъсва между еуфория, възторг, надежда за бъдещето и носталгия по миналото. Тези чувства са предизвикани не само от великолепието на архитектурата и историческите паметници, от красотата на дърветата, цветята, от белотата на сградите, а и от пъстротата на многонационалната тълпа от студенти. Те са превзели улиците, движейки се в своите елегантни, спортни или просто чудновати тоалети, потънали в мисли или в смях. Те носят заряда на бъдещето, но не позволяват да се забрави и величието на миналото.
Разходката из прочутият квартал задължително трябва да включва високата, бяла катедрала Сент Сюлпис, добила днешната си популярност благодарение на книгата „Шифърът на Леонардо”. Основите на католическият храм са положени през 1646 година, а строежът продължава почти цял век. Катедралата разпръсква очарование и респект сред посетителите със своите огромни вътрешни сводове, колони и мраморни параклиси, с красиво изписаните огромни прозорци. През нея е минавал меридианът на Гринуич-или това е мястото на „Червената линия”по бестселъра на Дан Браун.
Присъединете се към нас във Facebook