Лувъра, Париж

Лувърът е един от най-популярните и най-посещаваните музеи в света. Той е разположен на десния бряг на река Сена в Париж. Историческият паметник съхранява огромно културно наследство, включващо предмети от 6-тото хилядолетие пр.н.е. до 19-ти век, експонирани върху площ от 60 600кв.м.
В миналото музеят е бил дворец, а днес той има завидно богата история. Първият строеж на тази територия е укрепление построено през ХII в. при управлението на Филип II Август (1180-1223). През следващия век се издига впечатляваща крепост, чиято основна цел е да предпазва Париж в най-слабата му част.

С течение на годините Лувърът спира да играе военна роля, като основната причина за това е новоизградената крепостна стена, която обхваща много по-широк район от столицата и през ХIV в. днешният прочут музей окончателно остава във вътрешността на града.
На френския престол се изкачва Карл V, който пренася прочутата си библиотека в една от кулите и преустройва крепостта-замък, като я превръща в своя резиденция.
През 1527 г. Франсоа I издава заповед за разрушаването на главната кула и предните укрепления до основи и за създаване на градини на мястото на укрепленията.

Няколко години по-късно (през 1546 г.), по проект на арх.Пиер Леско, върху основите на крепостта започва строителството на модерен дворец. Архитекта работи по поставената му задача до края на живота си, като негов основен съмишленик е скулптура Жан Гужон. Двамата заедно изграждат Югозападната фасада на Квадратния двор.
Избухването на религиозните войни осуетяват строежите. До изкачването на Луи ХIV на престола Лувъра остава с две готически и две ренесансови фасади.

Един от фактите, с който ще се запомни управлението на Катерина Медичи е изграждането на Тюйлери на запад от днешният музей. Архитекта, заел се с проекта на двореца е Филибер Делорм. В края на ХVI и нач. на ХVII в. двореца Лувър е съединен посредством дълга галерия край Сена с Тюйлери.

Людовик ХIV си поставя за цел да издигне нови пристройки, а за оформлението на източната фасада на сградата е поканен италианският архитект Бернини. Идеите на архитекта свързани с проекта на двореца са отхвърлени. През ХVII в. по идея на Клод Перо е издигната забележителната (173 м.) фасада.
Повлиян от френският абсолютизъм по това време Краля Слънце не смята дворец като Лувъра за подходящ свой дом и по тази причина издига Версай, в който се преселва през 1682 г.

Историята на Лувъра продължава с превръщането му в дом на Френската художествена академия през ХVII в.
С избухването на Великата Френска революция той става национален музей, известен сред всички в онези времена като Френския музей. Откриването на първата експозиция в музея става през 1793г.

През годините до сега Лувъра претърпява множество реконструкции и промени.
След приключването на Втората световна война, евакуираните експонати са реставрирани и експонирани по съвсем нов начин. Една част от колекциите в някогашния дворец са изнесени, преразпределени в други музеи.
След 1947 г. Музея на импресионизма и Музея на марината вече не са част от Лувъра.

При навършването на двеста годишнината от избухването на Великата френска революция и откриването на Лувъра се извършва едно от най-големите преустройства и разширяване на знаменития музей. Първият етап на реконструкцията се състои в създаването на нова подземна зона за посрещане на посетителите. Именно това е и етапа на създаването на така нашумялата стъклена пирамида на архитект Е Мин Пей.
Втория етап е с цел преустройство на корпуса Ришельо, който в миналото е приютявал Министерството на финансите на Франция.
В новите зали на крилото Ришельо намират мястото си отделът за скулптура, отделът за декоративно изкуство, колекцията Северноевропейска живопис, част от Френската живопис и колекцията Ислямско изкуство.

След извършване на цялостната реконструкцията експозиционната площ на един от най-големите музеи в света се удвоява, експонатите в постоянната експозиция се увеличават с една четвърт и се разпростират в нови 165 зали. Не са пропуснати и уникалните външни статуи и всички фасади, които също са реставрирани.

Фондовете на Лувъра съдържат над 250 хил. музейни предмета принадлежащи към шест основни отдела: Египетски отдел, Древногръцки и Римски паметници, Древния Изток, Скулптура, Живопис и Приложно изкуство. Принципа, по който е изградена експозицията е хронологичен, а при живописта и по национални школи.

В отделът за антично изкуство се съхраняват над 24 000 експоната, като най-ценните от тях участват в постоянната експозиция на първия етаж на бившия дворец. Този отдел съществува от 1800 г.

Първата среща на посетителите при влизането им в Лувъра е с един от античните шедьоври на древногръцката скулптура – „Нике” от Самотраки. Френски археолози откриват скулптурата през 1863 г. на гръцкия остров Самотраки. Нейното предназначение било да украсява древногръцки кораб през III-II в. пр.н.е. Античните паметници са експонирани хронологически, а на най-видните скулптори успели да сформират собствени школи, са посветени отделни зали - на Фидий, Поликлет и Праксител.

Безспорно сред скулптурите от този период най-известна е Венера Милоска (II в. пр.н.е.), творение на неизвестен ученик на Праксител. След откриването й през 1820 г. на остров Милос, скулптурата е изпратена като подарък на Луи Филип от френския посланик. Както това произведение, така и много други са експонирани по начин подходящ да се видят от всички страни. В това число са: „Хера” от Самос, „Аполон” от Пиомбино и мн. др.

Във френският музей е експониран само един релеф от знаменития Партенон на Акропола, част от фриза, изобразяващ процесията на девойките носещи дарове на богинята.

Една от най-богатите антични сбирки в Лувъра е на художествената древногръцка керамика. Тя може да се види в 10 зали. Музейните предмети са подредени на групи като критерий за тяхното експониране са керамичните школи и ателиета, от които произхождат. Най-впечатляващите паметници от Дипилон и Коринт се намират в средата на залите.

Изкуството на Древния Рим включва най-вече портрети и скулптурни релефи, както и великолепните римски мозайки от Италия и Северна Африка. Доста голяма е и колекцията на етруското изкуство, която е представена предимно от саркофази и погребални предмети.
Интересна част от колекцията е саркофага от теракота (VI в. пр.н.е.), той е създаден по времето на най-големия разцвет на етруското изкуство. Върху капака му е разположена съпружеска двойка, разкриваща семейната любов и доверие.

Римските произведения на изкуството, представляващи предмети на лукса или накити, заемат особено място сред античното творчество. Най-голяма е колекцията Боскореал, открита при провеждането на разкопки във вила в Помпей през 1895 г. Сбирката е запазена благодарение на изригналия вулкан Везувий (79 г.), който я консервира, след като тя е свалена в приземния етаж на вилата от нейните собственици. Множество златни и сребърни съдове, фигурки на антични богове, статуетки изобразяващи животни и растения, вази, чаши и блюда покрити с тънки релефи са част от тези шедьоври на римското приложно изкуство.

Лувърът заема едно от челните места в света по брой предмети в областта на Египетското изкуство. Факта, че Франция губи колекцията събрана от войската на Наполеон през 1802 г., не възпира френските археолози да продължават и по-късно своите проучвания. Находките от Тел ел Амарна са изключително богати.
Стълбата водеща към Отдела за египетски старини носи името на първият директор на създаденият през 1826 г. Египетски музей (в рамките на Лувъра) - знаменитият египтолог Шамполион. Множеството каменни плочи, които могат да се видят в залите на музея са изрисувани с древноегипетски йероглифи, които той успява да разчете през 1882 г.

Историческите предмети са разположени в хронологически ред, като най-напред са представени експонати от Старото царство (ХХII – ХХIV в. пр.н.е.). Експонирана е мастаба – гробница от III-то хил. пр.н.е., в чиято подземна част се намира саркофаг с мумията на египтянин, заемал важен пост. Погребалната камера е наситена с предмети от бита, които според египетските вярвания са необходими на погребания за задгробния му живот. Стените на гробницата са украсени със сцени от земния живот на починалия – риболов, корабоплаване, лов и т.н.

Сред големия брой паметници от тази епоха е разположена и известната малка фигурка на писаря Каи от ХХV в. пр.н.е. Този най-стар египетски портрет успява да разкрие с дълбок реализъм един придворен служител, застанал в готовност всеки момент да се втурне към изпълнение на своите задължения. Малката фигура е на човек, подвил свободно нозете си, хванал в ръка тръстиково перо, с което очаква да започне да записва върху лежащият на коленете му свитък височайшата заповед или писмо.

Голяма популярност придобиват каменните стели от Средното царство (ХХIV – ХVII в. пр.н.е.). С изключително величие сред всички древноегипетски находки се открояват големия сфинкс от розов гранит и барелефите на Рамзес II.

Творбите на Новото царство (ХVI -ХII в. пр.н.е.) са представени с отделни монументи от огромните храмови комплекси в Луксор и Карнак. Наредените един до друг няколко сфинкса имат за цел да събудят представата на посетителя за оригиналната скулптурна алея свързваща двата храма. В експозицията са включени и много предмети на бита, оръжия и накити.

Безспорно е, че една от най-забележителните колекции на Лувъра е от паметници създадени в земите на Древния Изток. В 24 зали обграждащи вътрешния Квадратен двор са изложени уникални музейни предмети открити при извършването на археологически разкопки в Месопотамия. В приземния етаж са показани огромните паметници, които са вградени в специални ниши. Тук е експониран каменния фриз „Безсмъртните” от двореца в Суза, Тържествената стена от гледжосани релефни тухли, асирийски барелефи, Стелата на ястребите, стелата на Куршуните (ХХV в. пр.н.е.) и стелата на Нарамсин (ХХIII в. пр.н.е.) пресъздаващи победните битки на владетелите. Сред богатството от паметници се откроява Сборникът от 282 закона на Хамурапи. Черният базалт върху, който е изсечен е с височина два метра и датира от времето на неговото управление на Вавилон (1792-1750 г. пр.н.е.).
Широко разпространена в Месопотамия е и кръглата пластика. Час от експонатите са десет статуи на цар Гудеа (ХХII в. пр.н.е.). Тези произведения са се създавали в чест на боговете, по тази причина фигурата изобразява молитвена поза с ръка на гърдите.

В отдела Скулптура се съхранява колекция от западноевропейски творци от ХII до ХVIII век. В този отдел средновековната скулптура почти няма представители. Могат да се видят само отделни образци от катедралите в Шартр и Рейм. Представители на ХIV в. са статуите на Карл V и съпругата му Жана Бурбонска, изработени като Св. Людовик и Маргарита.

Колекцията представяща Ренесанса е значително по-богата. В този период е творил великия ренесансов художник и скулптор Микеланджело. Лувърът е единствения музей извън Италия, който разполага с такава богата колекция от негови шедьоври. Част от сбирката са статуите на робите, предназначени за украса на гробницата на папа Юлий II. Тъй като в последствие той се размисля за строежа й и се отказва от него скулптурните фигури остават недовършени. Роберто Строци става техен притежател, след като Микеланджело му ги подарява. Строци емигрира във Франция, а там скулптурите менят притежателите си няколко пъти, дори попадат в ръцете на кардинал Ришельо, докато накрая по време на Великата френска революция са предадени в Лувъра.

Несъмнено отделът, който представлява най-голям интерес за посетителите и разполага с най-богати сбирки е за живопис и рисунки. Експозицията включва над две хиляди картини и е разгърната в продължение на 2 750 метра. Подредени в хронологичен ред, също така според школи и автори, в този отдел могат да се видят платната на редица световноизвестни художници.

Представители на Италианската живопис от ХIII до ХVII век са Паоло Учело, Антонио Пизанело, Андреа Мантеня и др. автори от Ранния Ренесанс.
Покровителстван от крал Франсоа I, Леонардо да Винчи изкарва последните години от своя живот във Франция. Това е и причината Лувъра да притежава може би най-голямата колекция на великия творец: „Мона Лиза”, „Мадоната в пещерата” и др. Доста добре представени са и картините на Рафаел. Заедно с известните му Мадони, на това място е експониран и портрета на италианския хуманист Балтасар Кастилионе. В експозицията могат да се видят и творбите на: Кореджо, Джорджоне, Тициан, Веронезе, Тинторенто, Караваджо.

Кардиналите Ришельо и Мазарини били собственици на сравнително големи частни колекции с картини от италиански майстори, а крал Людовик ХIV откупува част от картините на английския крал Карл I. По този начин през ХVIII век кралската колекция е обогатена и притежава 89 картини на римски и флорентински художници, 102 на венецианци и 178 на ломбардци.

При Наполеон I събирането на експонати нарасва значително, благодарение на успешните му военни походи, а Лувърът е преименуван на „Musée Napoléon”. След поражението на Франция при Ватерло, бившите собственици на ценни предмети си ги изискват обратно и много произведения, конфискувани от войските на Наполеон, са върнати на първоначалните им притежатели, но администрацията на Лувъра скрива голяма част от експонатите в качеството им на частни колекции.

Видни представители на Испанската художествена школа са Ел Греко – „Свети Людовик”, „Разпятие”, Рибера, Франсиско Сурбаран – „Свети Бонавентур на Лионския събор”, „Смъртта на Бонавентур”, Веласкес – портрети на кралица Мариана и инфант Маргарита, Мурильо – „Бедно момче”, и Ф.Гоя – портрети на Фердинанд Гилмард, Перес де Кастро, маркиз де ла Солан, маркиз де Санта Крус, маркиза Солан, и др.

Фламандската школа също заема солидно място сред останалите богатства на френския музей. От нейния най-ярък представител Рубенс на вниманието на посетителите са представени 21 картини рисувани по поръчка на френската кралица Мария Медичи за Люксембургския дворец в Париж – портрети на Мария Медичи, Хенрих IV, Людовик ХIII, също така и портрет на съпругата на художника „Елена Фурман с детето си”, композицията „Кермес”, „Юпитер и Юнона”, „Аполон и Меркурий” и др. Колекцията от картини на Рембранд започва с Автопортрет от 1660 г., продължава с „Вирсавия и Христос в Емаус” и др. От тази школа са и творбите на Антонис ван Дайк – „Портрет на Карл I”, Якоб Йорданс и Франс Снайдерс.

От холандската школа през ХV век са изложени платната на Ян ван Ейк – „Мадоната на канцлера Ролен”, Рогир ван дер Вейден – „Благовещение”, Франс Халстири, Ян Вермеер ван Делфт, а от ХVII в. присъстват картините на Франц Халс, Вермер Делфтски и др.

Значително бедно е представена Немската школа. Някои от творбите, които са експонирани в Лувъра са Автопортрет на Дюрер, четири портрета на Ханс Холбайн – кентърбарийския архиепископ, английската кралица Ана Клевска, астронома Кратцер и Еразъм Ротердамски, „Венера на фона на пейзаж” от Лукас Кранах.

В бившия дворец е съхранено цялото художествено наследство на Франция от ХIV до ХIХ в. Френската живописна школа започва своята история от ХV в., когато в Авиньон се възниква художествена школа, представена в Лувъра с „Пиета от Авиньон”. В град Тур по това време е създадена и Лоарската школа, чийто представител Жан Фуке е представен с реалистичния портрет на Франсоа I.

През ХVII и ХVIII век френската живопис достига своя връх. На този период е отделено подобаващо място в Лувъра. Най-яркият френски художник на ХVII век е Никола Пусен (1594-1665). Той живее и твори в Италия като основно влияние на картините му оказва античното изкуство. Тридесет от най-добрите му платна са собственост на Людовик ХIV, днес те са експонирани във френския музей. Уникалността в неговото творчество идва от романтичните пейзажи насищащи картините като например, „Вдъхновението на поета”, „Пастири от Аркадия”, „Намирането на Мойсей”. Негов съвременник е Клод Лорен (1600-1682). Той също е дълбоко вдъхновен от природата и нейната красота, но търси специфични средства за да отрази неповторимото й очарование. Художникът умело борави с цялото богатство на светлините и сенките за да изрази дълбочина на пейзажа, ефирността на морската омара и прозрачността на светлината на слънцето при изгрев и залез.
В този период твори и Филип дьо Шампен (1602-1674), който е майстор на портретите. Неговият най-известен портрет е на кардинал Ришельо.

В началото на ХVIII век Антоан Вато поставя началото на ново течение във френската живопис. Творецът е роден във Фландрия и е един от горещите почитатели на творчеството на Рубенс, той създава оригинално френско изкуство подчинено на светския дворцов живот. Ярък пример за това направление е неговото платно „Заминаване за остров Китера”.

Сред учениците на Вато присъстват много творци, прочули се по-късно, но най-известния от тях е Франсоа Буше, любимец на крал Людовик ХV. В неговите платна преобладават влюбени двойки, венери, амури и т.н. Неговият усет към реализма разкриват единствено портретите на мадам Помпадур и на съпругата му.

През ХIХ век френската живопис изживява небивал разцвет. Три основни направления са обект на нейното развитие: класицизъм, романтизъм и реализъм. Трите течения са широко застъпени в експозицията. Великата френска революция става опорна точка на монументалната живопис. Един от придворните художници на Наполеон I - Жак-Луи Давид рисува „Коронясването на Жозефина”, „Наполеон преминава Алпите” и др.

Жан Доминик Енгър се нарежда сред светилата в художественото творчество на ХIХ в. Неговите шедьоври „Портрет на Бертен Стари”, „Госпожа Ривиер”, „Одалиска” и др. предизвикват възхищение и до днес сред посетителите на Лувъра.

Романтизмът във френското изкуство започва след революцията от 1830 г. Пиер Прюдон пръв загатва за него с творбата си „Отвличането от Психея”.
Антоан-Жан Гро рисува огромни батални сцени от военните походи на Наполеон, представени в една от залите на Лувъра. Характерен представител на романтизма е Теодор Жерико (1791-1824) със своята картина „Салът На Медуза”.
Йожен Дьолакроа присъства в колекциите на някогашния дворец с композициите си от Алжир и Мароко и с картините „Клането на остров Хиос”, „Свободата води народа на барикадите”.

Втората половина на ХIХ век броя на картините от френската живопис значително нарастват. Тогава творят Камий Коро, Теодор Русо, Жан-Франсоа Миле, Оноре Домие, Гюстав Курбе и др.
Отделен музей приютява творбите на импресионистите от 1947 г., той е разположен в градината на Тюйлери в павилиона „Жо дьо Пом”, а от 1986 г. и в музея „Д 'Орсе”. Там са картините на Едуар Мане, Едгар Дега, Клод Моне, Алфред Сисле, Камий Писаро, Огюст Реноар, Пол Синяк, Жорж Сьора и постимпресионистите – Пол Сезан, Винсент ван Гог, Пол Гоген и др.

В отдела за приложни изкуства се съхраняват над 80 хил. експоната. Те са изложени в специално подготвени зали. Статуетките от слонова кост например, датиращи от Средновековието са поместени в малки ниши в стените облицовани с тъмна дамаска. Декорацията на зала „Аполон” трае цели 20 години под зоркия поглед на арх. Льобрюн. На тавана на залата сред богати орнаменти са изрисувани четири пана посветени на античния бог на слънцето Аполон, в неговия лик можем да разпознаем крал Людовик ХIV – кралят Слънце. На централно място в галерията могат да се видят съкровищата на френска корона, сред които брилянта „Регент” - 137 карата, мебели от дворците на Людовиците, бижута, ювелирни изделия и мн. др. В експозицията са намерили място и уникати от Византия, релефи от слонова кост от времето на Каролингите, емайли от Лимож (ХIII в), стъклописи, тъкани, накити и др.