Триумфалната арка, Париж

Триумфалната арка представлява монумент под формата на свод, под който гордо да премине парада на победата. В света са изградени редица подобни паметници, но тези, които са спечелили безспорна слава са Арката на Тит в Рим и Триумфалната арка в Париж.

Парижката Триумфалната арка или „Arc de Triomphe” е един от най-известните монументи в света. Тя е разположена в централната част на френската столица на площад „Шарл дьо Гол”, в западния край на „Шанз-Елизе”.
Съществува и по-малка Триумфална арка, която се намира западно от Лувъра.

Арката на триумфа е издигната в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата Френска република и Наполеоновите войни (1789-1815 г.). Имената на всички френски победи и генерали са увековечени върху вътрешните и външни стени на паметника, а под свода му лежи гроба на Незнайния воин от Първата световна война.

Строежът на арката е започнат по нареждане на Наполеон Бонапарт през 1806 г. и завършва през 1836г. Мястото, на което е издигнат монумента, е наречено „Площадът на звездата” (Etoile), заради 12-те булеварда, които водят началото си от него. В самата арка се помещава малък музей, документиращ историята ѝ.

Френският паметник на победата заема важно място в т.нар. Историческата ос на Париж (Axe historique) - поредица от монументи, чието начало започва от Лувъра и завършва до Голямата арка в Дефанс.

Проектът на арката е възложен на Жан Шалгрен през 1806 година, като иконографите изобразяват голи френски младежи, водещи битка срещу облечени в ризници немски войници. Сюжета дава тон за изграждането и на други обществени паметници с патриотични послания.

Триумфалната арка е с височина 50 метра и широчина 45 метра. Височината на големият свод е 29,19 метра, а ширината му 14,62 метра, малкият свод е висок 18,68 метра и е широк 8,44 метра. Това е втората най-голяма Триумфална арка в света, след тази в Пионянг.
Макар проектът да е вдъхновен от римската Арка на Тит, парижката Триумфална арка е значително по-мащабна и толкова колосална, че три седмици след парада на победата във френската столица през 1919 година, Шарл Годефроа прелита с неговия самолет Нюпорт през свода на арката.

Любопитно за Триумфалната арка е, че тя е разположена на десния бряг на река Сена, в центъра на дванадесетоъгълна конфигурация от дванадесет булеварда. Освен това е възложена за изпълнение от Наполеон Бонапарт през 1806 година след победата при Остерлиц. Строежът й е бавен, две години се поставят само основите, а когато Наполеон влиза в Париж със своята годеница дукесата на Австрия Мария-Луиза през 1810г., в завършен вид е бил само дървеният макет на арката.

Архитекта Жан Шалгрен умира през 1811 година, а работата по арката поема Жан-Никола Уйот. Изграждането на Триумфалната арка е преустановено по време на възстановяването на монархията от Бурбоните.
Едва при управлението на крал Луи-Филип монумента е завършен - между 1833 и 1836 година.

Важен момент от историята на паметника е преминаването на тленните останки на Наполеон под арката, това става през декември 1840 година, на връщане от Св. Елена, на път за мястото където ще бъдат положени за последно - Дома на Инвалидите.
Тялото на Виктор Юго също е изложено под арката преди да бъде погребано в Пантеона, в нощта на 22 май 1885 година.

Вече завършена, арката на триумфа играе ролята на място където френските войски провеждат своите паради след успешни военни кампании, както и за традиционния военен парад в Деня на Бастилията, който се състои на това място всяка година. Популярни победни маршове проведени под арката са тези на немските войски през 1871 г. и 1940 г., на френските през 1919, и на Съюзническите сили от Втората световна война през 1944 г. и 1945 г. Върху американска пощенска марка от 1945 г. е илюстрирана Триумфалната арка и американски войски, маршируващи по „Шанз-Елизе” на 29 август 1944 г.
Парадите спират да минават под арката и започват да я заобикалят след погребението на Незнайния воин, от уважение към гроба му и идеята, която символизира. Дори Хитлер през 1940, и Шарл дьо Гол през 1944 спазват този ритуал.

Познатият ни дизайна на този известен паметник, при който не се използват колони, е дело на Жан Шалгрен (1739–1811) и е в неокласическа версия на старинната Римска архитектура. При създаването на Триумфалната арка са представени големите академични скулптори на Франция: Франсоа Руд, Жан-Пиер Корто, Антоан Етекс, Джеймс Прадие и Филип-Жозеф Анри Лемер. Основните скулптури се третират като самостоятелни части, прикрепени към зидарията от дялан камък, а не са съставна част от фризовете. В основата на арката се разглеждат четири скулптурни групи, първата от тях е „Триумфът” от 1810 г. (Корто), втората и третата са „Съпротива” и „Мир”, като и двете са дело на Антоан Етекс, и най-известната от всички „Заминаване на Доброволците” от 1792 г., известна още като „Ла Марселез” (Франсоа Руд). Тя е представена в токата на колана, който се дава за титлата Маршал на Франция, и олицетворява Франция, призоваваща своя народ. След падането на Наполеон (1815), скулптурата „Мир” се интерпретира като възхвала на Мира от 1815 г.

В горната част на монумента, над разкошно изваяният фриз от войници има разположени 30 щита, гравирани с имената на запомнящи се военни победи от периода на Френската революция и Наполеоновите войни. На вътрешните стени на Триумфалната арка са изписани имената на 660 души, от които 558 френски генерали от Първата френска империя, като имената на загиналите в сражение са подчертани. Имената на големите спечелени битки през Наполеоновите войни са изписани на по-късите страни на четирите носещи колони. Не са включени битките в периода между заминаването му от Елба до последната му загуба при Ватерло.

От 1882 г. до 1886 г. на върха на арката на триумфа се е намирала скулптурата „Триумфа на революцията” на Александър Фалжиер, изобразяваща колесница, теглена от коне готови да разбият „Анархията и Деспотизма”. За съжаление скулптурата съществува само четири години преди да се разпадне.

През февруари 2007 г. във вътрешността на арката е открита постоянна експозиция на артиста Морис Бенаюн и архитекта Кристоф Жиро, която поставя под съмнение идеята, която носи арката през последните две столетия, балансирайки между мира и войната.

Под свода на френският паметник е разположен Гроба на Незнайния воин от Първата световна война. Той е разположен на това място в Деня на примирието през 1920 г. когато е запален и първият вечен пламък в Западна и Източна Европа откакто огъня на Веста бил загасен през IV в. Пламъка гори в памет на всички намерили смъртта си, които не са били идентифицирани. Върху горната плоча на ковчега на Незнайния войн е вписано ICI REPOSE UN SOLDAT FRANÇAIS MORT POUR LA PATRIE 1914–1918 ("Тук лежи френски войник, загинал за своята родина 1914–1918").

Американският президент Джон Кенеди и първата дама Жаклин Кенеди заедно с френския президент Шарл дьо Гол посещават заедно гроба на Незнайния воин през 1961 г., като по този начин изразяват почитта си към него. След убийството на Кенеди през 1963 г., спомняйки си за вечният огън на Триумфалната арка, г-жа Кенеди настоява такъв да гори и на гроба на съпруга и в Националното гробище в Арлингтън, Вирджиния. Шарл дьо Гол присъства на държавното погребение на което Жаклин Кенеди запалва вечния огън, за който черпи вдъхновение при посещението им във Франция.

В Триумфалната арка има асансьор, който се ползва от посетителите, за да достигнат почти до върха й. Интересно място, част от арката е терасата, от която се разкрива прекрасна панорамна гледка към Париж.

Внушителна, емблематична, красива и достолепна, Триумфалната арка очаква своите гости, за да им разкрие една малка вратичка към историята на Франция и да ги изуми със своето величие и красота.